Унгария, Румъния и Сърбия се борят за инвеститори в ДЦК

Унгария, Румъния и Сърбия, които прибегнаха до помощта на международните финансови институции, за да спасят икономиките си през 2009 г., правят всичко възможно да привлекат инвеститори за техния дълг, тъй като ограничаването на бюджетните им разходи отслабва способността на трите правителства да стимулират икономическия растеж, пише Bloomberg.

Сърбия се провали в опита си да намери достатъчно купувачи при шест от 25-те аукциона от началото на юни, докато Румъния не успя да продаде никакъв дълг при четири аукциона, след като стартира програма за ограничаване на бюджетните си разходи през юли, и успя да осъществи само частична продажба при десет други аукциона. Търг, проведен в Будапеща миналата седмица, също завърши само с частичен успех.

Трите страни разчитат на общо 43 млрд. евро заеми от Международния валутен фонд и се опитват без особен успех да подсилят валутите си, да задържат инфлацията и да привлекат преки чуждестранни инвестиции на фона на намаляващи бюджетни приходи.

„Очевидно трите страни споделят едни и същи макроикономически проблеми, които ги принудиха да се подслонят под „финансовия чадър на МВФ“, казва Елизабет Груи, стратег на BNP Paribas в Лондон. „Гладът им за рефинансиране е далеч по-голям от средния за останалата част от региона“, посочва тя, като в същото време съществуват и проблеми от политическо естество.

Румъния, която заяви пред инвеститорите, че няма да плаща по-висока от 7% доходност по облигациите си, вчера успя да продаде 6-месечни облигации за едва 279 млн. леи (84 млн. долара) – сума значително по-малка от желаните 1 млрд. леи. Сърбия и Унгария ще тестват пазарите днес с тримесечни облигации.

Доходността по държавните ценни книжа на трите страни расте, тъй като чуждестранните инвеститори започват да губят вяра, казва Тимъти Аш, директор за развиващите се пазари към Royal Bank of Scotland Group в Лондон. „Унгария все още изпитва фундаментални проблеми, включително високи нива на публичен и външен дълг – ситуация много по-сериозна от тази в Румъния и Сърбия“.

От началото на юли доходността по краткосрочния сръбски дълг се е повишила до 10,7% от 10,3%. Доходността по румънските ДЦК също се е повишила от 6,29% в края на май, докато доходността по краткосрочния унгарски дълг е нараснала до 5,47% от 5,38% само за последния месец.

За сравнение през последния месец доходността чешките ДЦК е спаднала до 0,82% от 0,84%, докато тази в Полша е спаднала до 4,67% от 4,76% в началото на август.

За разлика от други страни в региона в началото на кризата Унгария, Румъния и Сърбия се обърнаха към МВФ за заеми преди всичко, за да убедят инвеститорите, че макроикономическите им политики няма да бъдат повлияни от кризата. За да покрият поставените цели за ограничаване на фискалните си дефицити, и трите страни трябваше или да замразят, или да намалят заплатите в публичния сектор и пенсиите.

Продължаването на финансовите програми на МВФ, които са обвързани с прилагането на разумна финансова политика, се превърна в една от централните теми за инвеститорите.

Докато румънските политици обявиха, че възнамеряват да започнат предварителни разговори за удължаване на кредитната линия от фонда, унгарското правителство даде противоречиви сигнали за това дали удължаването на подкрепата от МВФ е необходимо, с което повлия негативно на курса на форинта, казва Елизабет Андрю, главен валутен стратег на Nordea Markets в Копенхаген. В навечерието на парламентарни избори следващото лято, Сърбия, чиято програма изтича през април 2011 г., може да се откаже от продължаването й.

„Инвеститорите в Унгария остават изнервени, а властите трябва да положат още усилия за възстановяване на инвестиционното доверие, нарушено след гафове, предизвикани от изказвания на правителствени представители“, казва Габриел Стърн, икономист на базираната в Лондон Exotix. „В същото време Румъния си взима лекарството от МВФ и радикално затяга фискалната си политика, за да съкрати раздутия си бюджетен дефицит.“

„По принцип пазарите все още са притеснени от вероятността за нова рецесия и това се отразява на развиващите се пазари и особено тези с отслабени макроикономически показатели“, казва Андрю. Трите страни са най-застрашените от нова рецесия в Източна Европа, допълва стратегът.

Сърбия страда от липсата на преки чуждестранни инвестиции, след като страната не успя да убеди инвеститорите, че техните пари са добре защитени в балканската страна, чиято икономика колабира след войните от 90-те години.

„Мисля, че Сърбия сега страда от факта, че не успя да развие връзки с инвеститорите през миналото десетилетие“, казва Аш. „Инвеститорите не познават достатъчно добре тази територия и просто не са готови да вложат пари в такава среда“.