FT: Дълговите нива могат да се стабилизират до 2030 г.

Споровете за това дали изплуващата от рецесия световна икономика има нуждата от допълнителни финансови стимули, или е по-добре да се затегне финансовата дисциплина и да се намалят дълговите нива, са твърде крайни и идеологически наситени, пишат в коментар за Financial Times главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Оливър Бланчард и неговият колега Карло Котарели, който е ръководител на фискалния отдел на фонда.

Според тях в основата си двете политики имат много повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед. Всъщност не съществува задължителен конфликт в това едновременно да се възстанови финансовата устойчивост и да се продължи подкрепата за икономиката, смятат двамата икономисти.

Въпреки нарастващите през последните дни опасения за повторна рецесия в САЩ и Великобритания основните факти остават непроменени. Държавният дълг на страните от Г-20 ще достигне 115% от БВП до 2015 г. - почти 40 процентни пункта над нивата от преди кризата. На базата на тези данни някои анализатори поставят под съмнение удачността на приетите по-рано фискални пакети за стимулиране на икономиката.

Едва една десета от този нов дълг обаче е следствие от опитите за стимулиране на икономиката. Останалата част е акумулирана поради рецесията и натрупаните загуби. Никой не налага мнението, че бюджетите е трябвало да бъдат орязани, за да се компенсират загубите в приходната им част. На практика политиката на увеличаване на бюджетните дефицити всъщност е помогнала за избягването на катастрофален срив на потреблението.

Днешните дългови проблеми са резултат не от това как е водена фискалната политика по време на кризата, а каква е била тя преди това. Развитите страни посрещнаха кризата с едни от най-високите нива на публичен дълг като процент от БВП, достигани някога, ако не се броят световните войни. Основното правило при формирането на финансовата политика да се сее в добри времена и да се събира в лоши е било пренебрегнато.

Според икономистите на МВФ главна цел е постигането на това, което Г-20 са определили като „силен, устойчив и балансиран растеж“.Със сигурност това включва завръщането към фискална устойчивост и приложими средносрочни фискални планове.

Първата задача е да се стабилизират съотношенията на дълг към БВП. За да се постигне това през следващите 5 години, структурните бюджетни дефицити в страните от Г-20 трябва да бъдат понижавани средно с 1 процентен пункт на година. При спазване на подобно темпо до 2020 г. и стабилизиране през следващите години, средните дългови нива ще се понижат до 60% от БВП през 2030 г.

Разногласията между привържениците на затягането на фискалната политика и техните опоненти са по-често повърхностни отколкото съществени. Първите обикновено говорят за затягане на бюджетния цикъл през 2011 г., тъй като от фискална гледна точка 2010 г. е вече зад нас. От своя страна привържениците на допълнителните икономически стимули не винаги се противопоставят на идеята за по-ниски дефицити през 2011 г.

Все пак някои определено предпочитат по-решителна консолидация. Привържениците на тази теза изтъкват нуждата от спазването на балансирана фискална политика, която е трудна за постигане и лесно може да претърпи провал. Те посочва, че настроенията на пазара може да се променят за секунди и затова настояват правителствата да действат превантивно.

От своя страна привържениците на допълнителното икономическо стимулиране настояват, че прибързаните фискални корекции ще саботират растежа, при което ще пострада и доверието в икономиката. Неотдавнашните данни за растежа показват, че развитите икономики все още не са постигнали темпове на възстановяване, които да изключат риска от нова рецесия. Прекалено ранното изтеглянето на финансовите стимули ще постави под въпрос възстановяването, особено като се има предвид, че арсеналът от фискални политики за защита на икономиката е на привършване. Когато се възстанови потреблението, консолидацията ще е по-лесна и по-безопасна.

За щастие съществува и среден път. Ако например разгледаме пенсионната и здравната реформа, увеличаването на пенсионната възраст с две години би намалило дефицита с един процентен пункт. Укрепването на финансовите институции и приемането на по-ясни фискални правила могат също да помогнат. Все пак, подобни реформи е малко вероятно да повлияят на потреблението в краткосрочен план. Без мерки, които ще подобрят дългосрочната фискална перспектива пред страните с високи дефицити и дългове, устойчивото възстановяване е обречено.