Държавният капитализъм отново се връща на мода в Запада

През 90-те години на миналия век протекционистите в САЩ упорито отричат споразумението за свободна търговия с Мексико. Сред тях цари схващането, че държавата е длъжна да защитава с всички сили своите износители, за да избегне изтичането на работни места към южната си съседка.

Двадесет години по-късно правителствата по целия свят отново са силно загрижени за работните места и растежа на икономиката. Този път, пак в името на работните места, „пипалата“ на държавата се протягат към все повече сфери на бизнеса като мярка да се подкрепи развитието на икономиката.

Политиците в западните държави, които подкрепят схващането, че намесата им в определени отрасли на икономиката и в отделни компании може да стимулира растежа, се увеличават все повече.

Те обаче изглежда са забравили, че намесата на държавата в частния сектор често е загубена кауза без резултат, пише The Economist.

Франция е сред обичайните заподозрени, застъпващи се за покровителственото отношение на държавата към икономиката. В страната на политика Жан-Батист Колбер, въвел активната държавна намеса в икономиката, правителството е заето да придобива дялове в редица компании – от производители на играчки до сайтове за видео-споделяне.

В редица други страни от Европейския съюз все по-често се обсъждат начини за държавна подкрепа на местната индустрия. Междувременно в Япония връзките между бизнеса и държавата се задълбочават все повече като начин за противодействие на агресивните според правителството политики на чуждите конкуренти. Дори в САЩ, където се държи на ненамесата на държавата в икономиката, скоро ще влезе в сила инициатива за насърчаване на стратегически производства.

През последната година американското правителство стана собственик на General Motors и редица банки на Wall Street, използвайки като аргумент високата безработица и слабия икономически растеж.

Спасяването и поддържането на дейността на затруднените компании обаче има своите усложнения, като едно от тях е как държавата да се „откачи“ впоследствие от фирмите, които е спасила.

Западните политици изглежда са силно повлияни от успеха на развиващите се икономики като Бразилия, Индия и Китай, където голямата роля на държавата в бизнеса изглежда работи добре. Близо една трета от 30-те най-големи борсови компании в света вече са от развиващите се страни, като държавата е техен главен акционер.

През 80-те години на миналия век индустриалната политика на Япония всява страхопочитание в Запада с невижданите си темпове на растеж. Сега по същия начин Западът се увлича по държавния капитализъм, но идващ този път от Китай.

Бурният икономически растеж на Китай обаче се дължи по-скоро на това, че държавата е отпуснала най-сетне задушаващата си хватка на икономиката, разкривайки възможности за частния капитал. Истината е, че динамично развиващите се компании от Китай и Индия са собственост на предприемачи, а не на бюрократи. Повечето големи и успешни бразилски компании са създадени от държавата, но процъфтяват едва след приватизацията си. Чрез приватизацията и конкуренцията страната постига за кратък период от време това, което не успява с десетилетия на индустриална (покровителствена) политика.

В същото време в богатите страни индустриалната политика бележи провал след провал, като примерите за скъпо и неуспешно спасяване на компании са многобройни. Въпреки това там продължават да се измислят нови похвати за това как държавата да избере своите фаворити. Бюрократите обаче трудно прогнозират неуспеха или успеха на един бизнес, като често пренебрегват потенциала за иновации, за разлика от предприемачите.

Универсалната надпревара за създаването на зелени работни места е най-новият пример. Подкрепата за зелените технологии бързо се превърна в едно от най-големите усилия на правителството на САЩ. Испания, заслепена от видения за бъдеще на соларна енергия, до такава степен субсидира сектора, че през 2008 г. подкрепата на правителството за новите инсталации за слънчева енергия стига две пети от разходите в световен мащаб.

Разбира се, не всички подобни инвестиции са загубена кауза. Например интернет е резултат от научните изследвания на правителствата. САЩ и Израел са пример за полезния принос на държавата в изграждането на инвестиционните мрежи за рисково инвестиране. Лошото обаче е, че повечето опити за индустриална политика са неуспешни, а често и политически обвързани.

За правителствата остават много други начини да подкрепят бизнеса, гарантирайки така повече работни места в бъдеще. Преките начини са свързани с подобряване на средата за бизнес чрез по-малко бюрокрация, по-гъвкави пазари на труда, опростена данъчна система и режим за изпадане в несъстоятелност. Ефектът от тях ще бъде по-голям от избирането на фаворити, които да получат субсидии и държавна подкрепа.

Освен това правителствата трябва да инвестират в инфраструктура, която да насърчава иновациите - от модернизирани електропреносни мрежи до по-добро университетско образование. Вместо да решават кои компании заслужават да оцелеят, правителствата по-скоро трябва да насърчават победителите да се проявят от само себе си чрез подходящите инициативи.

За щастие, при сегашните големи бюджетни дефицити, възможността на държавите да се месят в бизнеса чрез индустриална политика е значително ограничена.