Западът трябва да потърси спасение в идеалите си

Крахът на Lehman Brothers преди почти две години и съвсем скорошния разминал се на косъм колапс на еврото бележат нова глава в световната история, носеща името „Пост-западен свят“, пише Доминик Моизи, анализатор от френския институт за международни отношения в коментар за Financial Times.

За да разберем какво означава да живеем в такъв свят, първо трябва да погледнем назад в епохата от преди зенита на Запада – преди Великобритания да завладее Индия и за повече от два века Западна Европа да живее с убеждението, че всички останали на планетата са по-нисши. Този период сега приключи, казва Моизи.

Демографите предричат, че САЩ и Европа ще представляват едва 12% от населението на Земята през 2050 г. Накратко, в много отношения „другите“ сега дори превъзхождат Запада - от амбицията им за успех до увереността им в бъдещето. Вероятно е уместно европейците и американците да си зададат въпроса какво може да научат от новопоявилите се глобални сили, а не само да ги поучават.

Имало е, разбира се, и други периоди, когато цивилизации са се срещали като равни, например отношенията на Венецианската република с Отоманската империя през 16-ти век или дори британците в Индия през първите години на East India Company, преди да се възползват от слабостта на тогавашната индийска империя, за да сложат основите на своята собствена. Във всеки от тези случай взаимното уважение, което е съществувало между двете страни, е било базирано на смесица от емпатия и любопитство. Но именно това усещане на равновесие между различни цивилизации се изпарява с надигането на европейския империализъм и впоследствие с началото на доминацията на САЩ през 20 век.

С приближаването на третата годишнина, откакто през август 2007 британската Northern Rock стана първата банка на Острова от повече от 150 години, която изпада в неплатежоспособност, а светът осъзна крехкостта на западната банкова система, Западът отново трябва да се замисли за начина, по който възприема останалия свят, предупреждава Моизи.

Разбира се, не може да се игнорира фактът, че Азия и Запада са на различни етапи от развитието си. Възможно е в момента Китай и Индия да преживяват най-високата точка на впечатляващия си икономически ръст, преди икономиките им да поддадат под тежестта на структурни проблеми. И все пак трудностите, които стоят пред тях, не трябва да правят Запада самодоволен. Промяната в глобалния баланс на силите не трябва да бъде посрещана нито с отричане (американската реакция), нито със самовглъбяване (европейският маниер), защото този момент от историята, въпреки че изправя Западния свят пред безпрецедентно предизвикателство, предлага и уникална възможност.

Сравнителното предимство на Запада в този нов свят не е демографско, военно, финансово или икономическо. То се крие в света на идеите и идеалите – концепциите за демокрация, правов ред и уважение към човешките права остават в голяма степен уникални за Запада. Това определено е в негова полза, защото за първи път в историята една нова световна сила – Китай, излиза на водещо място на глобалната политическа сцена, без да има универсално послание, отричайки международните отговорности, които идват с новия и статус.

Именно универсалното послание на западния свят може да бъде конкурентното му предимство. За да може да го използва обаче, „позацапаната“ марка на западния капитализъм трябва да бъде издигната на нова морална плоскост. Краят на 18 век - зората на западното господство, съвпадаше с Просвещението. Днес новото Просвещение трябва да започне с модернизацията или „морализацията“ на капитализма.

Западният свят трябва да се превърне в модел, който в наши дни най-лесно се забелязва в „северните светлинки“ на Скандинавия, където властта е либерална, но ефективна, жените имат ключова роля в обществото, капитализмът не е лишен от човешки черти, а уважението към емигрантите е неписан закон. Това определено не е моделът, следван от САЩ, нито от Никола Саркози и Силвио Берлускони, пише в заключение Моизи.