Време е да се подготвим за пост-кейнсианската ера

Времето на най-известните постулати от кейнсианска икономика изтича. Фискалните стимули на правителствата за икономиката през миналата година, начело с тези на администрацията на американския президент Барак Обама, са на привършване. Сега, на фона на кризата със суверенния дълг, всички ние трябва да се откажем от краткосрочното мислене в полза на дългосрочните инвестиции, необходими за устойчивото възстановяване на икономиката.

Кейнсианските стимули се наложиха като средство за борба с икономическата криза заради няколко съмнителни предположения, пише в анализ за Financial Times Джефри Сакс, който е преподавател в Колумбийския университет. На първо място бяха схващанията, че стимулите са нужни, за да се предотврати депресия. След това дойде ред на идеите, че в краткосрочен план фискалният тласък ще рестартира икономиката, а в комбинация със структурни реформи ще я върне на пътя на устойчивия растеж.

И не на последно място бяха очакванията, че бързото нарастване на публичния дълг заради стимулите за икономиката не е необходимо да се превърне в проблем. Тези идеи са толкова широко приети, че се стига до намаляване на данъците и увеличение на разходите.

Но всъщност препратките към Голямата депресия са преувеличени, за да прикрият паниката на политиците. Опитните централни банки биха могли да попречат на депресията, но вместо това скалъпените спасителни програми връщат обществеността към наивните схващания на Кейнс.

А простата истина е, че САЩ, Великобритания, Ирландия, Испания, Гърция и други са били прекалено заети да харчат повече, отколкото могат, и да трупат дългове, в продължение на цяло десетилетие. Ето защо спад в потреблението след 2007 г. не е аномалия, която трябва да се оправи, а неизбежна корекция, която трябва да се приеме за нещо нормално.

Някои антициклични разходи наистина са от съществено значение от социални съображения. Но мерки като временни намаления на данъците за домакинствата, или схеми за насърчаване на покупките на нови автомобили, просто са загуба на оскъдно време и пари. Те отразяват надеждата, че временен фискален мост ще ни върне към потреблението и бума в жилищния сектор отпреди кризата. А това е съмнителна теза, защото приеманото за „нормално” до началото на кризата се оказа финансово неустойчиво.

Предложенията за зелено възстановяване, при което спадът в потребителските разходи се компенсира от инвестиции в устойчива енергия, са по-добра алтернатива. Но те набързо бяха забравени заради настояването на политиците да се използват традиционните схеми. Защото преминаването към устойчиви енергийни системи е жизнено важна, но дългосрочна задача. А това означава, че те няма как да създадат заетост в краткосрочен план, каквато е мечтата на политиците.

Администрацията на Барак Обама не само увеличи бюджетния дефицит на САЩ, но игнорира и една от ключовите идеи на съвременната макроикономика, а именно, че резултатът от фискалната политика зависи не само от текущите данъци и разходи, но и от очакваната им траектория в бъдеще. САЩ не е в положение да увеличава дълга си в момента, дори и това да е „временно”, защото все още не е ясно по какъв начин страната ще свие бюджетния си дефицит в бъдеще.

Сега сме изправени пред световна икономика със слабо съвкупно търсене в САЩ и Европа, издуване на бюджетните дефицити и нежелание на потребителите да заемат. Правителствата се борят за доверието на финансовите пазари чрез драконовски мерки за намаляване на разходите. Опростеният режим на строги ограничения обаче е толкова вреден, колкото са и опростените икономически стимули през миналата година.

Ето защо правителствата трябва да работят в рамките на средносрочна бюджетна рамка от пет години и дългогодишна стратегия за икономическа трансформация. Намаляването на дефицита трябва да започне още сега, за да се постигне управляемо съотношение на дълга към БВП преди 2015 г.

На второ място правителството трябва да обясни, и обществеността трябва да разбере, че има малко, което икономическата политика може да направи, за да се разкрият висококачествени работни места в краткосрочен план. Добрите работни места са резултат от добро образование, модерни технологии, надеждна инфраструктура и адекватно влагане на частния капитал. И всичко идва след години на устойчиви публични и частни инвестиции. Но най-важно е правителствата да насърчават активно висшето образование и квалификацията.

На трето място правителството трябва да осигури социална защита: да подпомага всеобщия достъп до основни здравни услуги и образование, и да разширява обхвата на програмите за професионално обучение и насърчаване на висшето образование.

Правителствата трябва и да насочат икономиките към необходимата дългосрочна структурна трансформация. Външният дефицит на държави като САЩ и Великобритания ще се намали при увеличение на износа, докато всички страни заедно трябва да насърчават проектите за добив на чиста енергия и създаване на нова транспортна инфраструктура.

На пето място правителствата и обществеността трябва да настояват по-богатите да плащат повече подоходни и имуществени данъци. Неравномерното преразпределение на капитала през последните 25 години превърна нашите икономики в екстравагантни игрища за супер богатите. Дори и детските площадки трябва да събират такси, когато в пясъчника има милиардер.

Всички ние трябва в крайна сметка да пренастроим своите макроикономически графици. В крактосрочен план няма как да се постигнат чудеса, защото се създава опасност от надуването на нови балони при преследване на икономически илюзии. За възстановяването на икономиката трябва да се направят подходящите инвестиции, а не да се разчита на програми за стимулиране в краткосрочен план.