Откакто голямата задлъжнялост на Гърция насочи вниманието на финансовите пазари към огромния дълг на редица напреднали икономики, правителствата на няколко европейски страни, в това число Испания, Португалия, Великобритания, Германия и Гърция, обявиха планове да съкратят държавните си разходи.
В своя последен доклад Организацията за икономически сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че развитите страни трябва да започнат да намаляват държавните стимули за икономиката възможно най-скоро. Малко след това политическите и финансови лидери на страните от групата на Г-20 приветстваха решението на европейските страни да пристъпят към ограничаване на фискалната подкрепа за икономиката.
Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман обаче не е съгласен с тяхната позиция, като уточнява, че според него най-голямата заплаха за икономиката в момента е правителствата да спрат да подпомагат безработните и бизнеса по-малко от година, след като икономиката започна да се възстановява от своята най-болезнена рецесия в следвоенния период.
Той смята, че призивите за овладяване на големите държавни дефицити са меко казано безумие на фона на растящата безработица в еврозоната и незначителния прогрес на пазара на труда в САЩ. Пол Кругман припомня как централните банки и правителствата са отговорили адекватно на финансовата криза, като са намалили лихвените нива и са позволили дефицитите да се увеличат. По този начин според него те са приложили поуките от Великата депресия през 30-те години на 20 век и са успели да ограничат щетите.
Сега обаче все повече се чуват призиви за премахване на държавното подпомагане за икономиката, за да може да се изчистят дефицитите в държавните бюджети. Тези мерки според икономиста ще депресират още повече икономиката, което в крайна сметка ще намали данъчните постъпления и ще увеличи дела на дефицита от брутния вътрешен продукт.
Само преди седмица ОИСР не само прикани за съкращаване на държавните разходи, но и прогнозира увеличение на основните лихвени проценти в САЩ, Канада и Великобритания преди края на тази година. Според Пол Кругман обаче притесненията на международната организация са преувеличени, а нейните съвети са напълно откъснати от реалните нужди на световната икономика и противоречат на собствените й прогнози.
Той посочва, че инфлацията в САЩ на този етап е ниска, като от ОИСР очакват тя да остане ниска и през следващата година. Това според него влиза в конфликт с препоръката на ОИСР за рязко увеличение на основния лихвен процент в страната през следващата година и половина.
Икономистът, който получи нобелова награда за теорията си за закономерностите в световната търговия, си обяснява противоречията в доклада на ОИСР с притесненията на нейните икономисти, че финансовите пазари може да започнат да очакват висока инфлация. На този етап обаче такива индикации според него няма, а дори и в началните учебници по икономика пише, че съкращаването на разходите в момент, в който безработицата расте, е възможно най-рискованата идея.
Обяснението е, че по този начин не само се задълбочава икономическият спад, но и логично се влошават бюджетните дефицити. Според Пол Кругман това, което правителството спести като разход, ще се изгуби впоследствие заради намаляването на данъчните приходи в условията на влошаваща се икономическа среда и растяща безработица.
Пол Кругман прави извода, че ОИСР базира своите препоръки на предположението, че това, от което се нуждаят финансовите пазари в момента, са радикални съкращения на бюджетните дефицити. На същата позиция застават и правителствата на страните, които планират да съкращават своите разходи. Но това е далеч от реалните настроения на финансовите пазари в момента, защото въпреки всички притеснения за платежоспособността на американското правителство, лихвените проценти по американските държавни облигации се намират близо до най-ниското си ниво в исторически план.
Най-доброто обобщение на това неправилно схващане според Кругман е, че икономистите и политиците се опитват да дадат на пазарите това, което си мислят, че те биха поискали в бъдеще, въпреки че на този етап липсват каквито и да било знаци за подобни притеснения.
И докато бъдещите ползи от съкращенията на държавните стимули за икономиката си остават илюзия, то вредите за безработните и икономиката ще бъдат реални и много болезнени.
преди 14 години Като отново се повиши иконимическата активност заедно с всички тия наляти пари, след 2, 3 години, ще ги удари инфлацията, а всъщност включително и нас. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години За сравнение България постигна подобни резултати по времето на на най-успешното ни правителство на Жан Виденов. Дори и ние не тарпяхме чак такава некадърност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Кое по-точно е успешно на Естония че вече не пада с 15% на година ли. Или че безработицата и е спряла на 20%. Трябва един народ да е ама наистина много *** че да търпи управляващи които управляват толкова "успешно" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години "или да увеличим дълга с дефлация и да го издухат всички останали" - Естония успешно се справя въпреки КругманМоже би защото няма правителствен дълг и нямаше как да прецака облигационерите решили да прецакат другите ...:))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Между другото, казано на чист български език изчистването на дълговете в икономиката означава само едно нещо, предизвикана нарочно депресия. няма такъв филм за едновременен деливъридж и растеж на икономиката. Така че избора е напрактика, да намалим дълга с инфлация и да го издухат държателите на облигации, или да увеличим дълга с дефлация и да го издухат всички останали. Ами нормално е правителствата също както и гражданите им да предпочитат да го издухват облигационерите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Основният проблем на управлението на икономика на всяка държава е как да стане така че да расте без да се увеличават рисковете. По-специално риска от инфлация. Така че при неналичие на сигнали за инфлация съвсем естествено стимулите за икономиките е нормално да остават. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години може и да е Нобелов лауреат, но няма да се съглася. Изчистването на проблема "яли сме повече, отколкото сме имали", трупан години наред трябва да се отстрани. тогава чак може да се говори за следващ устойчив цикъл на растеж отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Ако човек има противно мнение, как да го изкаже, когато ще опонира на нобелов лауреат. Ако и нобелиста да говори очевидни глупости... отговор Сигнализирай за неуместен коментар