Страните от еврозоната успяха да се споразумеят за спасителен план за Гърция на 25 март след дълги и мъчителни преговори. Въпреки това еврото търпи сериозни поражения срещу повечето основни валути от началото на тази година, като курсът му срещу долара остава под 1,35 през по-голямата част от последните две седмици.
Малко преди обявеното от лидерите на еврозоната на 25 март споразумение за спасяването на Гърция курсът на еврото падна до 1,3324 долара. Одобреният план предвижда 16-те страни от еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) да предоставят заедно финансова помощ на Гърция, в случай че страната не успее преди това да си набави средства от финансовите пазари.
Спасителният механизъм предвижда по-голямата част от сумата да дойде от еврозоната. Въпреки постигнатото решение обаче еврото продължава да бъде големият губещ на валутните пазари през последните седмици.
Според Георги Иванов, финансов анализатор в БенчМарк АД, Гърция трябва да понесе последиците от неразумната си фискална политика. „Лично аз съм скептичен по отношение на въпроса дали Гърция или която и да било друга държава от ЕС, трябва да получи помощ от останалите членки на ЕС или МВФ. Преди приемането на еврото като официална валута всяка една държава трябва да изпълни определени критерии, единият от които е поддържане на стабилен бюджетен баланс. Неуспехът на Гърция да поддържа финансовото си състояние в съответствие с правилата на еврозоната според мен не е основание по-дисциплинираните страни-членки в региона да носят отговорност за грешките на местното правителство през годините“, смята той.
Георги Иванов застава зад идеята на Ангела Меркел държавите, които не са в състояние да контролират задлъжнялостта си, да понесат съответните санкции. „В противен случай това би послужило като лош пример за останалите страни от еврозоната и би означавало, че дори да не успяват сами да управляват финансите си, биха получили подкрепата на останалите държави.“
Според Андрей Стойчев, който е валутен анализатор в Делтасток АД, финансовите затрудения на Гърция не са изненадващи, като се вземат предвид действията на страната през последните години. В началото на тази година родните анализатори заложиха на възхода на щатската валута срещу еврото.
„Неминуемо ситуацията, в която попадна съседката ни, никак не е приятна нито за гърците, нито за техните европейски партньори, но следейки политиката им за последните 10-15 години неизбежното се случи. Като част от еврозоната Гърция няма как да не потърси помощ от там, а останалите членове няма как да откажат подкрепа“, казва Стойчев. Той смята, че би било морално да се помогне на Гърция, при положение че страната поеме своята отговорност за нужните реформи, като преразгледа финансовата си стратегия и социалната си политика.
Въпреки скептичното си отношение към евентуалната помощ за Гърция, Георги Иванов дава още един аргумент в полза на подкрепата за страната, като прави паралел между последиците от фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers и фискалната криза в Гърция през тази година:
„Разбира се, тук идва и деликатният въпрос дали би било добре за региона като цяло, ако не бъде отпусната финансова помощ за Гърция, в случай че южната ни съседка не успее да намали „дупката” в бюджета си. Аналог на ситуацията, в която се намираме в момента, можем да открием през есента на 2008 г., когато американското правителство и Федералният резерв оставиха инвестиционната банка „Lehman Brothers” да фалира, цитирайки, че корпорациите трябва сами да носят последствията от действията си. Последващият крах на финансовите пазари обаче накара щатската централна банка да действа против принципите си и да отпусне заеми на намиращи се в затруднено положение други финансови институции и по този начин да предотврати срив на цялата финансова система. Доста сходна е ситуацията около Гърция в момента и с оглед на това считам, че ЕС и МВФ в крайна сметка ще помогнат на страната, ако обстоятелствата го наложат.“
Спасителният механизъм за Гърция буди много критики и коментари не само заради проблемите на Гърция, но и заради притеснения, че още няколко страни от еврозоната могат да попаднат в подобно затруднено положение.
Според Георги Иванов това е другата причина за недоверието на валутните пазари към еврото. Той смята, че единната валута ще продължи да бъде под натиск, независимо дали Гърция се справи сама или все пак прибегне до финансова помощ от еврозоната и МВФ:
„И при двата сценария считам, че еврото ще продължи да бъде под натиск. Самият факт, че през последните седмици се заговори за финансовото състояние на още няколко страни-членки на еврозоната като Испания, Италия, Португалия и Ирландия, предполага, че Гърция не е единственият проблем на региона. Освен това икономиката на южната ни съседка съставлява една малка част от икономиката на цялата еврозона и по никакъв начин не може да бъде мерило за икономическата активност в региона.“
Заради малкия размер на гръцката икономика Георги Иванов смята, че върху представянето на еврото срещу щатския долар и швейцарския франк биха повлияли по-силно фундаменталните данни за икономиката на еврозоната, Швейцария и САЩ, както и спекулациите за увеличение на лихвите от двете страни на Атлантическия океан. Той допълва, че и в този случай изглежда, че предимството няма да бъде на страната на единната валута заради очакванията, че лихвите в САЩ и Швейцария ще се вдигнат по-скоро, отколкото в еврозоната.
Андрей Стойчев застава зад виждането, че безспорно най-добрият вариант за еврото е Гърция да се справи сама със създалата се ситуация. „Това определено ще даде повод за оптимизъм на всички, включително и на единната европейска валута. Евентуален лош сценарий обаче едва ли ще промени значително настроенията на валутните пазари в момента и най-вероятно ще понижи още котировките, отразяващи еврото с останалите основни валути.“
Това ще намали значително фискалното напрежение в Европа и ще възстанови доверието на финансовите пазари, което е важно условие за ефективното им функциониране.
Случилото се през тази година обаче показа, че способността на еврозоната да постигне бързо споразумение, в случай че се наложи да се проведе съвместен проект за подкрепа на някоя от страните-членки, е много слабо развита. Това може би е най-голямата причина единната валута да пострада толкова силно през последните четири месеца.
Единното прилагане на съвместна икономическа политика не е единственият проблем. Подобно неразбирателство се наблюдава и по отношение на външната политика на Европейския съюз, отбраната, сигурността и политическата интеграция на обединена Европа като цяло.
И докато се наблюдават такива сериозни различия между отделните страни по отношение на важни политически и икономически въпроси, не може и да се очаква, че единната валута ще бъде силна и стабилна.