Дали състоянието на долара е толкова окаяно, колкото всички си мислят?

Истинската стойност на американския долар е една от най-спорните теми за икономистите и финансовите анализатори през последната година. Причина за дискусиите стана свръхлибералната парична политика на Федералния резерв на САЩ, която може да доведе до спад в покупателната способност на долара.

Голямото количество от над 1 трлн. нови долари, което бе пуснато в обращение, след като Федералният резерв започна да купува финансови активи, предизвика опасения от хиперинфлация в САЩ, обезценка на щатската валута и прогнози, че дните на щатския долар като световна резервна валута са преброени.

Стойността на една доларова банкнота обаче зависи много от начина, по който се измерва промяната в курса на щатската валута с течение на времето. В зависимост от това какъв индекс се използва, за да се оцени промяната в стойността на долара, резултатите могат да се различават много съществено.

В случай че се борави с технически анализ, предпочетеният индекс може да покаже много различно бъдеще за зелените пари.

Никълас Колас, който работи като главен валутен стратег в компанията за инвестиционни и финансови услуги BNY ConvergEx Group, разкрива пред MarketWatch, че най-често използваният доларов индекс на Intercontinental Exchange едва засича тенденцията на поскъпване на долара през 90-те години на 20 век.

В същото време широкият търговско-претеглен доларов индекс на Федералния резерв засича 50% ръст в стойността на щатската валута за същия период и прихваща много по-добре тенденцията в изменението на стойността на зелените пари.

Доларовият индекс на Intercontinental Exchange (DXY) е разработен преди 49 години от инвестиционната банка JPMorgan. Той следи курса на долара спрямо този на шест други основни валути, всяка от които има различен дял – евро, йена, британска лира, швейцарски франк, канадски долар и шведска крона.

И въпреки че е най-често срещаният доларов индекс, той има редица недостатъци. На първо място този индекс не включва валути на развиващи се икономики, някои от които играят все по-значителна роля в търговските потоци на САЩ. Такива са например страните от Източна Азия, като Китай, Корея и Тайван.

Освен това еврото има дял от 56,7% в тесния доларов индекс на Intercontinental Exchange. Това веднага означава, че стойността на долара е много тясно обвързана с промените на курса му спрямо еврото и други валути, гравитиращи в орбитата на еврото, каквито са шведската крона и швейцарския франк.

И не на последно място, въпреки че Канада се явява най-големият търговски партньор на САЩ, делът на канадската валута в кошницата на доларовия индекс е едва 9,1%. Японската йена има тегло от 13,6%, британската лира - 11,9%, шведската крона държи 4,2%, а швейцарският франк има дял от 3,6%.

В същото време широкият търговско-претеглен доларов индекс на Федералния резерв на САЩ включва доста повече валути, освен шестте в тесния доларов индекс. В това число влизат валутите на Мексико, Китай, Тайван, Южна Корея, Сингапур, Хонконг, Малайзия, Бразилия, Индия, Израел, Русия и др.

Всяка от тези валути има различно тегло при изчислението на широкия доларов индекс, което зависи от данните за търговията на съответната страна със САЩ. Теглата се актуализират ежегодно, за да могат да отразяват адекватно колко интензивни са търговките потоци между САЩ и съответната страна.

Най-голям дял в широкия доларов индекс на Федералния резерв отново се пада на еврото, но той е 18%, което е значително по-малко от теглото на еврото в тесния доларов индекс на Intercontinental Exchange.

Интересно е, че широкият доларов индекс показва, че щатският долар е загубил 10,5% от стойността си от 2000 г., докато по-тесният доларов индекс се е понижил с близо 24% за същия период. Това означава, че ако се вземе по-голяма кошница от валути, тогава състоянието на долара съвсем не изглежда толкова лошо.

От графиката се вижда още, че широкият доларов индекс е достигнал най-високите си нива от около 115-125 пункта през последните десет години на няколко пъти: януари 2000 г., когато на щатските борси се спука балона в технологичния сектор, септември 2001 г., когато се случиха терористичните атаки в САЩ, както и през март март 2009 г., когато борсовите индекси по целия свят стигнаха най-ниските си нива за последното десетилетие.

Това показва, че все още живеем в долароцентрична система, в която при появата на първите признаци за проблеми във финансовата система или в икономиката, инвеститорите и спекулантите търсят убежище в щатската валута.

Натиснете, за да видите в пълен размер