Евро-мечтите на Полша, Чехия и Унгария вехнат заради срив на валутите им

Глобалната икономическа криза може да окаже негативно влияние върху разширяването на еврозоната към Източна Европа и да доведе до поредна година на загуби за валутите на Полша, Чехия и Унгария. Трите държави се отдалечават от покриването на критериите за членство във валутния съюз, което вероятно ще отложи приемането им в него, се казва в анализ на Bloomberg.

От средата на юли досега полската злота е изгубила 21 на сто спрямо еврото, тъй като страната е изправена пред най-голямото забавяне на икономиката си за последното десетилетие. В същото време Унгария се обърна за помощ към Международния валутен фонд, Световната банка и Европейския съюз за помощ след поевтиняването на форинта с 16 на сто. Чехия също понася сериозни удари от кризата, като волатилността в движението на кроната почти се е утроила и спадът й спрямо единната европейска валута възлиза на 13 на сто.

Всичко това кара анализаторите да очакват проблеми за приемането на трите държави в еврозоната. Съмненията относно възможността за покриване на критериите за членство са свързани с това, че в двугодишния предприсъединителен период валутите на страните-кандидатки не трябва да регистрират изменения от над 15 на сто спрямо еврото.

Полша, Унгария и Чехия се присъединиха към ЕС през 2004 година, заявявайки желание да влязат в единното пространство, където еврото е въведено като обща разплащателна единица. Мечтата за осъществяването на този стремеж обаче започна да гасне след изострянето на кредитната криза, която доведе до силен отлив на капитали от развиващите се държави.

Плановете на Унгария да започне предприсъединителните тестове за стабилност през 2010 година „са мираж“, смята изпълнителният директор на ОТР фонд мениджмънт Ищван Хамец. Той смята, че „никой не се нуждае“ от Унгария в единното пространство.

По-малко от три месеца след обявяването на целта за присъединяване към еврозоната през 2012 година пък финансовият министър на Полша Яцек Ростовски заявява, че тази дата „не е догма“.

Само през последната седмица полската злота е изгубила 2,7 на сто срещу еврото, а чешката крона се е обезценила с 2 на сто. В същото време унгарският форинт е изгубил 3 на сто от стойността си заради силен спад на индустриалното производство в страната. Единствено валутата на Исландия, където имаше незапомнена криза и страната беше изправена пред банкрут, е регистрирала по-голям спад срещу еврото и долара от юни досега от всички валути в Европа, Близкия Изток и Африка.

Друго предизвикателство пред трите държави е инфлацията. Средното поскъпване на живота трябва да бъде в рамките на до 1,5 процентни пункта над трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната. Към октомври този таван е 4,2 на сто, а в Унгария инфлацията за същия месец беше 6,6 на сто.

В момента, когато Полша, Унгария или Чехия влязат във валутния механизъм за присъединяване към еврозоната (ERM2), злотата, форинтът или кроната ще бъдат „вързани“ към еврото и ще трябва да се движат с максимално отклонение от 15 на сто. В случай че има опасност от по-широки движения, централните банки на тези страни ще трябва да се намесват на пазара, използвайки валутните си резерви.

Тук може да изникне поредното предизвикателство, тъй като резервите на тези страни намаляват силно през последните месеци. Валутните резерви на Полша са се свили до 55,2 млрд. долара през октомври, след като през юли размерът им е бил 62,1 млрд. долара. Спадът в Чехия е от 36,9 млрд. през юли до 33,5 млрд. през ноември. Поради тази причина централната банка на Чехия е отправила препоръка към правителството да избягва поставянето на точна дата за приемането на еврото.

В Унгария ситуацията е малко по-различна. Външната помощ за страната е довела до ръст на резервите от 21,6 млрд. долара през октомври до 29,1 млрд. долара през ноември. Това обаче на попречи на основните рейтингови агенции да понижат оценката за платежоспособността на страната.

„През следващите три до шест месеца аз бих действала с повишено внимание относно валутите на страните от Централна Европа. Преминаваме през остра криза с отражение върху всички развиващи се пазари. Вероятно това ще доведе до отлагане на приемането на еврото в този регион“, смята Беноа Ан, стратег по развиващите се пазари в Merrill Lynch, цитирана от Bloomberg.

Нейната прогноза е, че полската злота ще поевтинее с 9 на сто до 4,25 спрямо еврото до юни. В същото време форинтът ще се обезцени с 14 на сто до рекордните 305 EUR/HUF, a чешката крона ще изгуби 2,5 на сто до 26,5 крони за евро.