Идва ли ерата на „безплатните“ пари?

Ерата на „безплатните“ пари може да наближава. По данни на Bloomberg за първи път от 1980 година насам основните лихвени проценти в някои пазари са под нивото на инфлацията, което на практика означава, че те са отрицателни.

Вчера АЦБ, с цел да улесни потока на на капитали на паричните пазари, понижи лихвените проценти с цели 150 базисни пункта. ЕЦБ, Японската централна банка и Фед също понижиха цените на кредитите през изминалата седмица. Основните лихвени проценти в САЩ и Япония застрашително приближават нулевото ниво, което, ако бъде достигнато, ще ограничи значително възможността за монетарни интервенции в икономиката.

Според много икономисти има голяма вероятност да бъдем свидетели на още понижения на лихвите от страна на централните банки. Вчера председателят на ЕЦБ Жан-КлодТрише коментира именно тази възможност и не изключи още значителни понижения на лихвите в еврозоната.

Чехия, Швейцария и Дания последваха примера на големите икономики и също понижиха основните си лихвени проценти.

На теория, когато лихвите паднат под нивото на инфлацията, това трябва да намали вложенията в депозити и задържането на капитали и да накара икономическите агенти да харчат или инвестират капиталите, тъй като в противен случай ги обричат на бавно, но сигурно обезценяване.

Засега обаче не сме свидетели на такъв процес въпреки драстичните действия на регулаторите. Инфлацията в развитите икономики, по данни на МВФ, ще бъде 1,4 на сто през следващата година. Така на практика на някои места сме свидетели на отрицателни реални лихвени проценти. Въпреки това обаче банките не кредитират.

Причината за страха на банките да отпускат кредити е все още крехкото състояние на капиталовите пазари. Тримесечният Libor продължава да бъде със 139 базисни пункта над лихвите на Фед. Средната разлика между двете лихви през петте години преди кризата да започне бе едва 22 пункта, по данни на Bloomberg. Това говори за значителна рискова премия при междубанковото кредитиране.

Освен да стимулират потока на капитали, ниските лихви, на теория, би трябвало да накарат потребителите да купуват, а не да спестяват. Все още нямаме сведения за такова поведение. Напротив, повечето бизнеси коригираха надолу очакванията за приходите си, като Cisco и News Corp. Автомобилните производители и компаниите за продажби на дребно са сред най-пострадалите от кредитната криза. МВФ намали прогнозите си за глобален икономически ръст през 2009 година на 2,2 на сто от досегашните очаквания за ръст от 3 на сто.

Така комбинацията от плахи банки и неохотни потребители може да накара централните банки да продължават да смъкват лихвените проценти дори под нивото на инфлацията и да приближат нулевото ниво. Според доклад на JP Morgan Chase, реалните лихвени проценти (лихвите, отнесени към инфлацията) в развитите пазари през миналия месец са били отрицателни за пръв път от 1980 година насам.

Според икономистите централните банкери разчитат, че тези драстични мерки ще „шокират“ банките и инвеститорите и потокът на капитали ще се възобнови.

От друга страна обаче регулаторите не искат да бързат с понижението на лихвените проценти, тъй като се стремят да избегнат грешките на Япония от началото на 90-те години. Тогава централната банка на страната не действа навреме, а, когато се опита да инжектира ликвидност, бързо понижи лихвените проценти до нива близки до 0. Това обаче ограничи възможността за бъдещи интервенции и на практика лиши банката от едно от най-силните средства за борба срещу ликвидната криза.

За да научите повече за детайлите на финансовата криза, регулациите и дали това можеше да бъде предотвратено, заповядайте на следващата среща на Клуб Investor.bg, на тема Lehman Brothers: „Възход и падение на една американска легенда, поглед отвътре“. Гост ще бъде Алек Петров, който е със 7 години опит в структурата на Lehman като изпълнителен директор на два отдела.