Трише - фокус върху инфлацията въпреки забавянето на растежа?

Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише може да пренебрегне вероятното свиване на европейската икономика и да запази лихвите на седемгодишния им връх, за да предотврати развитието на спирала доход-цени, смятат анализатори.

Инвеститорите, които считат изявлението на Трише от 7 август, че растежът ще бъде значително по-слаб, като знак за намаляване на лихвените проценти, са пропуснали поантата, смята Андреас Шойерле, икономист от Dekabank, цитиран от Bloomberg.

Реакцията на коментара, който понижи курса на еврото с почти 7 цента спрямо долара, засенчи предупреждението на Трише минути по-късно, че негов приоритет е предотвратяването на превръщането на най-бързо усилващата се инфлация за последните 16 години в дълготрайна тенденция.

„Пазарните очаквания, че следващият ход ще бъде намаление (на лихвите), са прибързани“, коментира Юрген Михелс, икономист към Citigroup в Лондон. „Когато става въпрос за кризата, ЕЦБ би пожертвала растежа, за да се справи с инфлацията“.

Рекордните разходи за горива и хранителни продукти повишиха инфлацията в еврозоната до 4,1 на сто през юли, двойно повече от целените от ЕЦБ като горна граница 2%. Европейската централна банка запази лихвата на ниво 4,25 на сто през миналата седмица, след като повиши цената на кредитите през юли.

Въпреки че цената на петрола спадна с 20 на сто от рекордните 147,27 долара, отчетени на 11 юли, инфлацията може да не се забави толкова бързо, колкото се надяват инвеститорите, е мнението на икономиста от Dresdner Kleinwort Лео Дойл.

„Скоростта на забавяне на инфлацията все още може да разочарова пазарите“, смята той. Разходите за отопление на домакинствата вероятно ще продължат да се покачват поне за още 6 месеца, което означава, че инфлацията може да остане над 3 на сто и през следващата година.

Трише каза миналата седмица, че ефектът от покачването в цените на потребителските стоки ще е продължителен и несъмнено създава повече риск. „Абсолютно необходимо е да се избегне материализирането на тези рискове“, каза той на пресконференцията след решението за лихвите.

По-ниските цени на петрола биха могли да увеличат икономическия растеж и така да насърчат допълнително желанието на работниците да получават по-високи заплати, за да компенсират поскъпването на живота. От ЕЦБ са загрижени, че ще се задейства спиралата доход-цени, при която компаниите повишават цените, за да покрият повишените разходи за заплати.

„Трише не може да заяви, че ще се бори с инфлацията и след това да не предприеме нищо“, смята Аксел Бот, стратег в Axa Investment Managers. „Все още има вероятност ЕЦБ да повиши лихвите, а пазарите не са подготвени за това“.

Доходността на форуърдните контракти на EONIA, широко използван пазарен измерител на лихвените очаквания, спадна, след като Трише обяви, че рисковете за растежа се сбъдват и ЕЦБ няма никакво влияние върху темповете в бъдеще. Доходността на контрактите за март спадна от 4,35 на сто до 4,14 на сто. Еврото пък отстъпи до 1,4816 EUR/USD след пресконференцията на Трише, при положение че преди нея курсът беше 1,5503 EUR/USD.

„Икономическите изгледи се влошават с такова темпо, че ЕЦБ ще трябва да намали лихвите рано или късно“, смята Стюарт Томсън от Resolution Investment Management в Глазгоу. „Признанието на Трише, че перспективите за растежа са се влошили, засилиха възгледите, че инвестирането в американската икономика е по-добрият избор в момента“, добавя той.

Икономиката на eврозоната най-вероятно се е свила с 0,2 на сто през второто тримесечие спрямо първото, според проучване сред икономистите, направено от Bloomberg. Статистическата служба на ЕС в Люксембург ще публикува предварителната си прогноза за БВП през второто тримесечие утре. В същото време икономиката на САЩ е нараснала с 0,5 на сто през същия период, след като Федералният резерв намали драстично основния лихвен процент от 5,25 на 2 на сто.

Трише най-вероятно няма да последва примера на Фед, тъй като остава съсредоточен върху борбата с инфлацията и твърди, че икономическият фундамент в еврозоната остава стабилен.

„Ако спадът в цените на петрола продължи, ще станем свидетели на положително въздействие върху икономическия растеж”, смята Холгер Зандте, един от главните икономисти на WestLB Equity Markets. „Една по-добра перспектива пред икономиката ще доведе до искания за по-високи заплати от страна на синдикатите“, добавя той.

Заплатите в Германия, най-голямата европейска икономика, скочиха с 3,5 на сто от началото на годината до април, което е най-голямото покачване за последните 12 години, след като големи компании отстъпиха пред исканията на синдикатите. Повишението на заплатите в Италия пък е 3,6 на сто през юни, което е най-бързият темп от 3 години, макар икономиката на страната да бележи спад от 0,3 на сто през второто тримесечие на годината.

„Съществува сериозна опасност, че политиката на нагаждане на заплатите към цените може да допринесе за инфлационния натиск“, каза Трише миналата седмица. Въпреки че растежът се забавя, ЕЦБ има „една единствена посока, която да следва и тя е ценовата стабилност“, категорично заяви ръководителят на ЕЦБ.