Какви са изходните позиции преди срещата на Г-7?

Днес в американската столица Вашингтон ще се проведе срещата на ръководителите на финансовата политика на седемте най-развити държави в света. Организацията Г-7, в която членуват САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия и Италия, е изправена пред сериозни предизвикателства заради кризата, която обхвана световните пазари от началото на годината.

Основните идеи, които трябва да бъдат обсъдени на срещата, са как да бъде повишена прозрачността във финансовата система, начините за засилване на ролята на кредитните агенции и възможностите за съвместни действия между отделните държави, предава AP. Това може да се приеме като сигнал, че настоящата среща ще има изключително голямо значение за развитието на световната икономика през следващите месеци, а няма да остане като форум за преследване на лични цели и безсмислени заключения.

За важността на срещата допринася и фактът, че срещата на големите се превръща в преамбюл към предстоящото събрание на държавите-членки на Международния валутен фонд и Световната банка. Форумът на Г-7 ще даде възможност за уеднаквяване на позициите на водещите икономики и евентуално изграждане на обща позиция и стратегия за изход от кризата по време на предстоящите обсъждания в МВФ.

С какви позиции влизат отделните държави в срещата на Г-7? На всички е ясно едно – едва ли има някой, който да е облагодетелстван от развитието на ситуацията от началото на годината и изгледите за продължаващи загуби във финансовия сектор. Подобни перспективи бяха изложени от МВФ по-рано през седмицата, като беше посочено, че кризата ще доведе след себе си загуба на още 1 трлн. долара.

На пръв поглед най-тежка е ситуацията на САЩ, които станаха причина за изострянето на кризата. До момента мерките, които се взимат в страната са доста радикални и са най-драстичните от предприетите във всички държави в Г-7. От началото на годината Федералният резерв вече е понижил лихвения процент с 2,0 процентни пункта до едва 2,25 на сто. Наред с монетарните похвати в страната бяха въведени редица мерки за стимулиране на кредитирането и подобряване на ликвидността, но към момента ясни резултати от тези действия няма.

Мерките по редукция на лихвения процент се отразиха доста негативно на американския долар, който се понижи с по над 8 на сто спрямо две от валутите на партньорите си от Г-7 – еврото и йената. Същевременно се наблюдава поскъпване по отношение на британската лира и канадския долар, тъй като централните банки в двете страни бяха принудени да понижат лихвените си проценти с по 50 базисни пункта. Въпреки това обаче данните за търговския дефицит на страната се влошават, което се дължи основно на скъпите суровини – обстоятелство, до което се стигна отново заради долара.

Най-силната валута от паричните единици на Г-7 тази година безспорно е йената. Фактът, че японската икономика още не може да преодолее последствията от икономическата криза в началото на 90-те години влияе изключително негативно – лихвеният процент в страната е едва 0,5 на сто и централната банка няма място за маневри. Това доведе до поскъпване на азиатската валута от началото на годината с 9,16 на сто спрямо британската лира, с 8,65 на сто спрямо американския долар, с повече от 10 на сто срещу канадския и с 1,2 на сто срещу еврото. Тези негативни за Япония обстоятелства, които силно заплашват печалбите на износителите от страната, са достатъчна причина за активната роля на Япония в търсенето на решение за изход от ситуацията.

Подобно е и положението в Канада – здравата наглед икономика на страната е изправена пред сериозни рискове заради силно понижаващата се стойност на валутата на основния й търговски партньор – САЩ. Проблемът на Канада е доста по-различен от този във Великобритания – докато английската икономика е поставена под реалната опасност да последва САЩ по пътя на рецесията, северната държава има силни предпоставки да запази икономическия си ръст. Кризата обаче накара централната банка да понижи лихвения процент в страната, поставяйки икономиката при значителни инфлационни опасности.

Може би най-стабилна от всички изглежда икономиката на еврозоната – до момента тя върви добре и освен във финансовата система все още не се наблюдават проблеми в реалната икономика. Основните трудности обаче идват от поскъпването на еврото, което до момента позволява поддържане на относително по-ниска инфлация, но вероятно през следващите месеци ще стане причина за значително понижаване на атрактивността на европейския износ, а оттам и за забавяне на растежа.

Всички тези изходни позиции, при които започва днешната среща, предопределят големия интерес на финансовите пазари. Въпреки това обаче едва ли ще станем свидетели на радикални планове за съвместна борба с кризата, а вероятно както и досега участниците в срещата ще се задоволят с изготвянето на съвместно комюнике и изказвания в сферата на пожеланията.