Последиците за Азия от ниските лихви в САЩ

Агресивните редукции на лихвения процент в САЩ, които вече накараха държавите от Персийския залив да последват пониженията въпреки силния инфлационен натиск, вече се отразяват и на монетарната политика на азиатските икономики.

Ниските лихви в най-голямата икономика и очакванията за бъдещите им понижавания могат да доведат до там, че страните от Азия, които често са обвинявани в нечестно и непазарно формиране на валутните курсове и опити за извличане на печалби от подценеността на паричните си единици, да изоставят досегашната си политика.

Типичен пример за такава ситуация е Китай, който като че ли е най-силно обвиняван за некоректно поведение спрямо търговските си партньори. В условията на силен икономически растеж и висока инфлация анализаторите очакват властите в Пекин да оставят местната валута – юана да поскъпне. Такива са прогнозите на Pacific Investment Management Co. и швейцарската банка Pictet & Cie., цитирани от Bloomberg.

Пред сходна дилема са поставени още централните банки на Тайланд, Малайзия, Сингапур и Филипините. Вероятно в тези страни също ще бъде поет курс към повишаване на стойността на местните валути. На подобни мисли навежда и анализ на Bloomberg, според който девет от десетте валути с най-добро представяне спрямо американския долар през 2008 година ще бъдат от азиатския континент.

Високата инфлация, която идва от ръста в цените на суровините и хранителните продукти, както и големите търговски излишъци правят инфлационния натиск в Азия доста силен. До момента Китай води най-рестриктивна политика, като през изминалата година предприе многократно увеличение на лихвения процент, увеличи задължителните резерви на търговските банки, наложи редица ограничения за инвестиции. Въпреки това обаче развитите държави неколкократно отправиха упреци към Пекин, че местната валута продължава да бъде изкуствено поддържана на по-ниски от реалните нива.

През 2007 година юанът поскъпна със 7 на сто, а за първите шест седмици на новата година повишава стойността си с нови 2 на сто до 7,17 юана за един долар. Прогнозата на американската банка JP Morgan е, че до края на 2008 ще видим поскъпване от още 14 на сто. От Citigroup са доста по-умерени, като очакванията им са за отстъпление на долара с 6 на сто.

От началото на 2008 година досега тайландският бат е поскъпнал с 3,7 на сто до 32,52 бата за един долар, докато тайванският долар е повишил курса си спрямо американския си съименник с 2,4 на сто до 31,71 USD/NTD. Валутите на Сингапур и Малайзия пък са близо до най-високите си стойности от близо десетилетие насам.

Ръст в курсовете на азиатските валути може да се очаква и на база прогнозите на Международния валутен фонд за изгледите пред местните икономики. Очакванията на МВФ са, че икономиките ще забавят своя ръст до 8,6 на сто през 2008 година, спрямо измерените 9,6 през 2007 година. Въпреки това обаче ръстът остава далеч над очакваното нарастване от 1,5 на сто на американската икономика. Увеличение се очаква и при потребителските цени – ако бъде премахната Япония, то десетте водещи икономики на Азия регистрират ръст на инфлацията от 5,3 на сто, което е далеч над инфлацията в САЩ.

Големите излишъци също дават тласък на инфлационния натиск, а интервенциите на централните банки за поддържане на подценените курсове допълнително засилват паричното предлагане. Такива ходове изискват изкупуването на голяма част от вливащите се потоци от американска валута, което не може да продължава вечно. Към момента валутните резерви в долари на азиатските икономики се оценяват на 4 трлн. долара.

Високата инфлация вероятно ще накара повечето азиатски правителства да повишат лихвите, но поскъпването на местните парични единици няма да стане рязко, тъй като това значително ще попречи на експорта. Рано или късно обаче, ако ситуацията в САЩ се запази и Фед продължи да понижава лихвите, неминуемо ще станем свидетели на промяна и в монетарната политика на водещите азиатски икономики.