САЩ, лихвите и кризата

Последните дни минават под мотото „американските лихви ще спасят положението” без оглед на това какво точно и до каква степен зависи от тяхната промяна

Заседанията на ръководителите на Федералния резерв на САЩ предизвикват все по-голям интерес. От началото на кризата в ипотечния сектор на страната преди повече от година редовните срещи на институцията се превръщат в широко поле за дебати относно възможностите на монетарната политика да влияят върху съвременната икономика.

След срещата през септември, когато започна серията от понижения на американските лихви, заседанията на Фед се следят от непрекъснато увеличаващ се брой инвеститори и спекуланти, политици и икономисти. Факт е, че решенията мигновено обикалят целия финансов свят и дават своето отражение върху пазарите. Това се видя най-ясно в средата на миналата седмица, когато лихвите в САЩ бяха понижени с цели 75 базисни пункта до 3,50 на сто след извънредно решение на управителите на Централната банка. Видя се и при предходните 3 поредни редукции, които свиха лихвата от 5,25 до 4,25 на сто.

В резултат на действието от миналия вторник, световните борси прекъснаха няколкодневния си срив и индексите поеха нагоре. Оптимизмът обаче остана умерен и ръстовете на много от пазарите се дължат по-скоро на преструктуриране на портфейли след безогледните изсипвания по иначе стабилни позиции.

От началото на седмицата позитивните настроения преобладават на основните фондови борси, а американската валута отстъпва в значително по-тесни граници, макар понижението от миналата седмица да беше доста изненадващо. Причината според анализаторите е същата – Фед ще направи опит да се бори с кризата, стимулирайки икономиката и кредитирането.

Дали обаче ниските лихви могат да подействат като панацея? Редукцията на лихвите ли ще доведе до връщането на доверието и адекватното оценяване на пазарите? А дали пък всички са толкова обвързани със САЩ, та дори и пазари като тези от Източна Европа се сринаха заради проблемите отвъд Океана? Все въпроси, които в ситуация на стабилни финансови пазари и ръст на икономиката в световен мащаб едва ли биха били поставяни. И все пак – докога Фед може да си позволява да отпуска кранчето на монетарната политика, без САЩ, а покрай тях и други страни, да бъдат притиснати от инфлацията.

При понижаването на лихвения процент на теория би следвало кредитирането да се увеличи. Сам по себе си фактът, че лихвите са ниски обаче не означава автоматично наливане на средства в икономиката под формата на кредитиране. В настоящата ситуация, когато всички големи банки обявяват отписвания на активи за милиарди долари, едва ли по-ниските лихви ще доведат до силен стимул за отхлабване на кредитната политика. Така вероятно лихвите за крайните потребители ще си останат високи, а облекчението ще се почувства единствено от търговските банки. Това може да принуди Фед да предприеме още по-смели и агресивни ходове и да продължи с пониженията.

Аналогия с предишната голяма криза в Америка – тази около интернет бума, показва, че Фед не се е поколебал да понижи лихвите до нива от 1 процент. Това дава основание да се смята, че и сега институцията би могла да снижи още по-драстично лихвите, още повече че икономиката на САЩ изживява тежки дни. Данните за сектора на недвижимите имоти показват спадове от по 20-25 на сто при продажбите на жилища в страната през 2007 година, спрямо периода 12 месеца по-рано. За нация на консуматори като американците, които поколения наред живеят с помощта на непрекъснато рефинансиране и предоговаряне на ипотечните си кредити, това може да се окаже доста солиден проблем, тъй като същността на този род стратегия изисква растящи цени на имотите. Той обаче вече спира. А с това спира и един значителен доход за средното американско семейство, което застрашава силно потребителските разходи в страната.

Проблемът с лихвения процент като монетарен вариант за контролиране на икономиката се изразява в това, че към момента по-ниските лихви биха имали само психологическо въздействие, тъй като реалният бизнес би могъл да усети въздействието им едва след период от няколко месеца. Какво променя това? Очакванията. А е добре известно, че на борсите се търгува именно това. Самата икономика се нуждае от по-дълъг период, за да стъпи на крака, а за връщане на ситуацията в пазара на недвижимите имоти отпреди 2-3 години, вероятно ще мине доста по-дълъг период.

Именно очакванията са основната движеща сила на пазарите в момента – така както те се сринаха заради очаквания за рецесия в САЩ, така биха могли и да се възстановят. Причината – спадовете на котировките от последните седмици могат да се припишат в по-голяма степен на психологически и в по-малка – на фундаментални причини.

Това, както и политическата намеса в проблемите на икономиката, която се наблюдава през последните месеци с оглед предстоящите избори за президент в САЩ дават силен отпечатък върху очакванията за понижение на лихвата в страната. И то за агресивно понижение.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.