Къде може да очакваме йената в следващите седмици?

Фундаментът при японската валута е почти непроменен отпреди няколко месеца и йената остава в относително по-неизгодна ситуация спрямо високодоходните валути

През последните няколко месеца йената бе една от най-слабите валути на международните пазари. Спрямо еврото йената загуби 5,3 на сто от началото на април, когато кросът EUR/JPY бе 157,00 йени за едно евро. Спрямо долара японската валута поевтиня с 4,7 на сто, или с 560 пипса, за същия период. Йената не е била толкова евтина спрямо еврото и долара от 1992 година насам.

Най-голям бе спадът на японската валута спрямо т.нар. carry trade валути – високодоходните австралийски и новозеландски долари. Спрямо австралийския долар йената падна с над 10 на сто от началото на април.

Докога ще продължава този спад и не е ли дошъл краят му, след като йената удари многогодишни дъна спрямо основните валути? Този въпрос се задаваше и преди месец, но, както видяхме, йената продължи да се понижава. Дали пък, след като валутата удари 15-годишно дъно спрямо еврото и долара, не е дошъл краят на спада й? Едва ли, въпреки че може би и остава много малко място за повече понижения.

На Форекс пазара е изключително трудно човек да определи „реалната“ цена на дадена валута и дали дадена двойка е „надценена“ или „подценена“. Малко по-лесно е да се определи относителна сила на дадена валута спрямо друга и като цяло дали настроенията са позитивни/негативни, а трендът възходящ/низходящ.

Всеки обаче, който прави такъв анализ и вземе решение например, че дадена валута е по-силна от друга, си задава един и същи въпрос – дали това вече не е отразено в цената и дали съответната стойност на двойката не е реалната стойност? Именно за това една от стратегиите на Форекс пазара е да се идентифицира относителната сила на дадена валута спрямо друга, на базата на фундаментални фактори и да се определи кога да се отвори позиция на базата на технически анализ.

Фундаментът при японската валута е почти непроменен отпреди няколко месеца и йената остава в относително по-неизгодна ситуация спрямо високодоходните валути като паунда, щатския долар, австралийския долар, новозеландския долар и дори еврото. Дали обаче е достигнат връх там?

Ако направим аналогия с върха при EUR/USD от 1,3685, достигнат в края на месец април, ситуацията може да изглежда сходна на пръв поглед с тази при кросовете на йената. Трендът обаче при EUR/USD се обърна, когато започна да става ясно, че кризата в ипотечния и строителния сектор на САЩ няма да има сериозни последици за цялата американска икономика. Данните за висока инфлация в САЩ, както и сигналите, че кризата в ипотечния и строителния сектор ще бъде ограничена, помогнаха на долара.

Бившият президент на Фед Алън Грийнспан коментира, че ръстът на световната икономика ще помогне на щатската да излезе от моментната си криза. Настоящият шеф на институцията Бернанке също многократно потвърждава, че основен приоритет на Федералния резерв си остава инфлацията, а не забавянето в ръста на икономиката. Президентът на Фед намекна неведнъж, че централната банка няма да води акомодативна политика, тъй като инфлацията остава „заплаха номер едно“ за икономиката. Така, при наличието на добри фундаментални фактори, доларът възвърна част от загубите си спрямо еврото през май.

При йената обаче добрите икономически данни все още липсват. Въпреки че започнаха да се появяват данни за леки ценови напрежения в японската икономика, те едва ли ще са достатъчни да накарат борда на Централната банка на Япония да повиши цените на заемите в страната. Все още липсват достатъчно силни данни за потреблението и икономиката като цяло, които да оправдаят повишение на лихвените проценти. Ако такова повишение стане твърде скоро и с твърде много, то би имало потенциала да върне страната отново по пътя на дефлацията (през последните 10-15 години японската икономика страда от хронична дефлация).

Аналогията между Бернанке и Фукуи също не е изцяло издържана. За разлика от американския си колега, Фукуи продължава да потвърждава, че няма да бърза с увеличаването на лихвените проценти и ще следи икономическите данни преди да вземе решение.

А икономическите данни не са изцяло на страната на „ястребите“ в борда на директорите на Банката на Япония. Машинните поръчки в Япония за месец април нараснаха само с 2,2 на сто при пазарни очаквания за ръст от 4,5 на сто. Вътрешният индекс на цените на корпоративните стоки за май нарасна с 0,5 на сто, което, въпреки че съвпадна с очакванията, бе по-ниско от ръста на цените през април – 0,8 на сто.

Потребителското доверие за месец май също отбеляза спад. През април индексът, измерващ доверието на потребителите, бе на ниво от 47,6 пункта. Консенсусната прогноза за май бе той да се повиши до 47,8 пункта, но бе отбелязан спад до 47,3.

Излишъкът по текущата сметка и по търговския баланс за април също намаляха с повече от очакваните стойности въпреки ниските нива на йената, които трябваше да помогнат на икономика като японската (основно ориентирана към износ) да увеличи излишъка си.

Индустриалното производство за април намаля с повече от прогнозите - с 0,2 на сто, след като през май намаля с 0,1 на сто. Днес данните на финансовото министерство на страната показаха, че All Industry Activity Index за месец април е намалял с 0,9 на сто, след като през март падна с 1,4 на сто. Консенсусната прогноза пък бе индексът да отчете ръст от 1 на сто.

Имайки предвид тези данни, едва ли сме свидетели на достатъчно драматичен икономически ръст в Страната на изгряващото слънце, който да оправдае твърде скорошни увеличения на лихвените проценти. Едва ли ще има и намеци за увеличение на лихвените проценти преди август. Така йената най-вероятно ще продължи да бъде „кредитна“ валута, с която да се финансират високодоходни активи в други страни и през следващите седмици. Купуването на тези високодоходни валути с йени, от друга страна, може да стане причина за още понижения на японските пари.

От голямо значение ще бъдат данните на проучването Tankan за състоянието на икономиката, които ще излязат следващата седмица.

Така, преди да видим значително по-добра икономическа ситуация в Япония, която да стане предпоставка за „безопасно“ увеличение на лихвените проценти там, спекулантите трябва да бъдат изключително внимателни в късите си позиции в кросовете с йената въпреки достигнатите вече върхове при тях.

От друга страна, относителната сила на валутите на Австралия, САЩ, Великобритания, както и на еврото спрямо йената, стремежът за глобално „затягане“ на ликвидността в световните икономики може да станат предпоставка за още повишения на тези валути спрямо японските пари (въпреки че рисковете вече стават по-големи).

Международната обстановка изглежда благоприятна за още "carry trade" сделки, имайки предвид ръста на доходността на облигациите, както и стабилната икономическа обстановка и инвеститорския оптимизъм за световната икономика.

Само евентуално много добри данни за японската икономика от проучването Tankan следващата седмица биха могли да повишат значително йената. Дори и тогава обаче „купуването на дъно“ при кросовете на йената, особено с валути като австралийския долар и паунда, изглежда добра стратегия, имайки предвид относителната сила на тези валути.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.