Защо сривът в Китай този път не поведе след себе си световните пазари

Има ли изгледи световните фондови пазари да продължат да се повишават, а йената да продължи своя спад?

От спада си на 30-ти май китайските фондови пазари загубиха 13 на сто от пазарната си капитализация. Преди началото на азиатската сесия във вторник сесия кумулативната загуба на китайските книжа бе 22 на сто. Последният път когато имаше такъв спад в Китай – на 27 февруари – той бе последван от срив на световните борси. Този път обаче февруарският сценарий не се повтори и световните пазари продължиха да се покачват. Така спадът на борсата в Шанхай бе своеобразен тест на инвеститорския оптимизъм и се оказа положителен. Изгледите са световните пазари да продължават своя възход, а carry trade-ът да продължава да понижава йената.

Има няколко причини за това защо двете, на пръв поглед подобни понижения на китайската борса, имаха толкова различен ефект върху световните финансови пазари.

Сривът на 27 февруари беше пазарен. Инвеститорите прецениха, че акциите на китайските компании са твърде високо оценени спрямо тези в съседния Хонконг. Няколко инвеститори, измежду които и най-богатият азиатец Ли Ка-шинг, коментираха седмици преди понижението нереално високите нива на китайските акции и възможността от създаване на ценови балон. На 30-ти май обаче спадът на борсата в Шанхай бе директен резултат от решението на финансовото министерство на страната да увеличи комисионите, с които се облагат борсовите транзакции от 0,1 на сто до 0,3 на сто. Т.е. спадът от 30 май не беше пазарно мотивиран, а резултат от намесата на правителството в пазара и така се сметна, че не рефлектира реалната преценка на инвеститорите за бъдещия ход на фондовите активи. Вместо това се породиха спекулации, че ще последват други рестриктивни мерки в Китай с цел да се предотврати създаването на „балон“ и това причини масовата разпродажба на активи.

Спадът в края на февруари също така съвпадна с началото на спекулациите за ефектите от жилищната криза в САЩ. В началото на тази година продажбите на нови домове в най-голямата икономика в света рязко намаляха спрямо стойностите си от 2006 г., което породи вълни от спекулации, че кризата може да засегне и други сектори на американската икономика.

Известно клише за влиянието на американския пазар върху световния е, че „когато Америка кихне, останалия свят хваща настинка“. Това донякъде се оказа вярно през февруари. Много компании в Европа и Япония загубиха пазарна стойност поради предположенията, че макроикономическите проблеми в САЩ ще намалят продажбите им на американския пазар (САЩ е основният пазар за много японски и европейски компании). Така комбинацията от спада в Китай и несигурната ситуация с жилищния и ипотечния сектор в страната отприщи лавина от понижения по световните пазари (а в това число и на българския).

Ефектите от сриването на борсите в Шанхай се усетиха почти във всяка финансова сфера, но като цяло може да кажем, че драматичното понижение намали значително рисковия апетит на пазара и инвеститорите започнаха да търсят по-голямо възнаграждение за това, че поемат същия риск. Така цените на световните активи започнаха да се понижават, а йената започна да поскъпва спрямо високолихвените валути, след като пазарните участници ликвидираха много от рисковите carry trade позиции.

От началото на март спрямо йената щатският долар поскъпна с над 5,6 на сто, австралийският долар - с 11,2 на сто, новозеландският долар - с 12 на сто, британският паунд - с 8,5 на сто, а еврото - със 7,2 на сто, като една от основните причини за поскъпването на тези валути спрямо йената бе все по-големият обем carry trade сделки.

След спада на 30 май европейските пазари временно последваха китайските и поеха в посока надолу. Това породи спекулации, че може да последва втора вълна от борсови понижения, подобни на тази от 27-ми февруари. Това не се получи обаче и инвеститорският оптимизъм се задържа. Основните американски и европейски индекси продължиха да растат, а йената продължи да се понижава.

При отсъствието на негативни очаквания за американската икономика, каквито безспорно имаше през февруари, последното понижение в Китай не можеше да има същия глобален ефект.

Какво ни казва това обаче за бъдещото състояние на финансовите пазари?

Последният спад в Китай беше своеобразен тест за рисковия апетит на световния пазар. Повишението на световните пазари през последните 2-3 дни е индикатор, че инвеститорите, глобално погледнато, се чувстват комфортно с инвестициите си до момента и са готови да поемат повече риск. Вълната от корпоративни сливания и придобивания, която залива Европа, пък е добър сигнал, че цените на активите не са твърде високи и големите бизнеси виждат възможност да се създава още стойност.

Щатската икономика започна да проявява признаци на съживяване и според много анализатори най-лошото (от ипотечния и жилищния сектор) премина. Във вторник Бернанке потвърди очакванията си за по-висок ръст през втората половина на 2007 г. и високата инфлация, което премахва нуждата от намаляване на лихвените проценти.

Икономическата ситуацията в Европа също изглежда добра и все повече се говори, че лихвените проценти там ще стигнат до 4,25 на сто до края на тази година с цел да се „охлади“ икономиката и инфлацията. Консенсусната прогноза е, че в сряда бордът на ЕЦБ ще гласува единодушно за повишаване на цените на заемите от 3,75 на сто до 4,00. Инвеститорите ще следят за намек в изявлението на Трише за ново увеличение от 25 базисни пункта по-късно през тази година. Европейската комисия пък увеличи прогнозата си за ръст на 13-те страни от еврозоната на 2,6 на сто от предишната си прогноза за 2,4 на сто миналия месец.

Икономиката на Япония също дава признаци за подобрение. Продължилата в страната дефлация изглежда към своя край и за пръв път от повече от 15 години насам в Япония има данни за инфлация. Данните за икономически ръст и повишение на цените обаче са все още ниски и едва ли централната банка на Япония ще рискува ново повишаване на лихвените проценти, тъй като това може да върне страната по пътя на дефлацията, ако повишението на лихвените проценти дойде твърде скоро и е твърде голямо.

Застаряващото население на островната държава е една от основните причини да не очакваме резки икономически ръстове през следващите години. Най-логичното предположение към момента изглежда е, че икономически ръст ще има, но той ще бъде изключително равномерен и постепенен. Така той може да бъде причина за ново увеличение на лихвените проценти, но то най-вероятно няма да е толкова скоро, тъй като рисковете, свързани с такова увеличение, са все още големи.

Така потвърденият рисков апетит на пазара, добрите изгледи за глобалната икономика, както и умереният (но не драматичен) ръст на японската икономика могат да доведат до продължаване на carry trade-а и поскъпване на високолихвените валути спрямо йената.

Доларът като че ли има по-нисък потенциал за повишение спрямо йената, отколкото еврото и австралийския долар.

Добре развиващата се европейска икономика, както и данните за инфлацията вероятно ще доведат до няколко увеличения на лихвите в еврозоната. Така нарасналият лихвен диференциал между йената и еврото ще привлече още повече carry trade инвеститори, които ще финансират с йени високодоходните активи в Европа.

Ситуацията около кроса AUD/JPY също изглежда „бича“. Всеобщите очаквания за световен икономически ръст имат потенциала да поддържат цените на металите високи, което е положително за австралийската икономика, тъй като Австралия е основен износител на метали. Това предположение съвпада с прогнозата на финансовия директор на Pimco (най-големият облигационен фонд в света), че ръстът на глобалната икономика ще стимулира търсенето и цените на суровинните метали.

Добрите икономически данни от държавата-континент също така могат да създадат предпоставки за инфлационни напрежения, които да накарат централната банка на страната да повиши лихвите още веднъж от досегашното им ниво от 6,25 на сто още през тази година. Към момента прогнозата за ръст на австралийската икономика за 2008 г. е 3,3 на сто, което е по-високо от прогнозите за ръст на американската и европейската икономики. Също така от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозират, че централната банка на Австралия ще повиши лихвите от досегашното им ниво от 6,25 на сто още тази година.

При кроса USD/JPY ситуацията е малко по-различна. Въпреки че лихвеният диференциал между Япония и САЩ остава голям – 4,75 на сто, и че Бернанке потвърди очакванията на Фед за икономически ръст, фактът, че няма да има понижение на лихвените проценти вече е почти изцяло калкулиран в пазара. Към момента лихвените фючърси сочат, че инвеститорите залагат на 18- процентов шанс Фед да понижи лихвите до края на 2007 г. Само преди няколко месеца този шанс бе над 90 на сто. Изглежда пазарът започна да свиква с окуражителните изявления на Бернанке и да става все по-резистентен към тях.

Ръстът на глобалната икономика може да помогне на щатската и това най-вероятно ще премахне нуждата от Фед да понижават лихвите. До момента обаче почти никой не прогнозира увеличаване на лихвите в най-голямата световна икономика. Имайки предвид това, изглежда, че кросът USD/JPY има малко място за растеж нагоре, а лихвеният диференциал в близък план е без изгледи да се промени в полза на „зелените пари“.

Разбира се, срещу тази теза има и контрааргументи. Погледнато технически, „австралиецът“ е твърде скъп спрямо йената. Днес кросът стигна 102,40, което е най-високата му стойност от повече от 15 години насам. Сходна е и ситуацията с EUR/JPY. За последно еврото струваше толкова много йени през 1992 г. Според тази гледна точка може да се твърди, че всички потенциални печалби от дълги позиции в тези кросове са вече реализирани.

Теорията за цикличността на пазарите е много привлекателна, тъй като исторически погледнато, цените на активите винаги се движат между „върхове“ и „дъна“. Може да е много трудно обаче да се определи с точност кога въпросният връх (или дъно) е достигнат и дали дадена позиция има още място за растеж (или респективно за спад). Именно за това има добри изгледи дълги позиции в AUD/JPY, EUR/JPY и други carry trade двойки, да реализират добра възвръщаемост през следващите месеци.

Материалът не представлява препоръка за взимане на инвестиционно решение

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.