Вашингтон, Токио и лихвените проценти

Според голяма част от пазарните анализатори отслабването на долара през последните седмици е причинено от спекулациите за възможно понижение на лихвените проценти в САЩ. Една част от пазара вярва, че проблемите в щатската икономика (в частност тези в строителния и ипотечния сектор) ще бъдат достатъчна причина от Федералния резерв да намалят лихвените проценти.

В Токио ситуацията е обратната. Дългогодишната дефлация и нисък ръст, който „тежеше“ на японската икономика изглежда вече е към своя край. През последните дни бяхме свидетели на позитивната инфлационна информация, която бе и причината за частичното поскъпване на йената, тъй като повишението на средните цени би „развързало ръцете“ на централната банка на Япония да увеличи лихвените проценти.

До колко са вероятни тези прогнози? Има ли шанс да сме свидетели на намаление на лихвените проценти в САЩ и девалвация на долара? Какви са шансовете в Япония да повишат лихвените проценти и йената да поскъпне?

Шансовете да видим промяна в лихвените проценти на двете страни не са големи.

Въпреки не толкова добрите данни от САЩ в последно време американската икономика е все още силна. Много от инвеститорите в акции се надяват, че Федералният резерв ще им „помогне“ в близък план, като намали цените на заемите, но това са по-скоро надежди отколкото рационални аргументи. Основната цел на Федералния резерв до момента е да предотврати инфлацията, а не да стимулира икономиката. Това бе потвърдено и от последния доклад на Бернанке, където умереният тон на управителя на институцията бе причина някои инвеститори да видят това, което им се иска в изявлението, т.е. намек за спад в лихвените проценти в близък план. Сериозни доказателства за това обаче нямаше и Бернанке недвусмислено потвърди, че инфлацията си остава основният приоритет на Централната банка.

Моментното забавяне на американската икономика е относителен факт, тъй като е измерено спрямо 2006 година, която бе изключително добра за американските пазари. Нещо повече, това забавяне на темповете може да бъде сметнато за здравословно от страна на Бернанке и компания, имайки предвид бурния ръст през 2006 г. Не е тайна, че централните банкери, за разлика от инвеститорите, са по-консервативни и предпочитат постепенния пред бързия ръст.

При тази ситуация не е много логично да предвиждаме понижение на лихвените проценти от страна на тази традиционно консервативна институция що се отнася до инфлацията с цел стимулиране на икономиката.

В Япония също се появиха слухове, че централната банка ще увеличи лихвените проценти. Тези спекулации бяха породени от позитивните икономически данни, идващи от островната държава, както и възможността дългогодишният период на дефлация да е към своя край. Шансът за това обаче също не е голям. Населението на Япония е застаряващо, в резултат на което не можем да очакваме някакъв сериозен икономически ръст там. Най-вероятна е прогнозата за постепенно нарастване на икономиката.

Страхът от дефлация обаче все още виси над главите на централните банкери и едва ли първите данни за здравословна инфлация от 15 години насам ще ги накарат да увеличат лихвените проценти в близък план.

Застраховка срещу това все пак няма. Припомняйки си периода от 1998 - 1999 година, Банката на Япония направи грешка и повиши лихвените проценти, като аргументът тогава бе цените на заемите да бъдат увеличени, за да може, ако се наложи за в бъдеще, да бъдат понижени отново. Това се оказа грешен ход тогава и най-вероятно би се оказало грешен ход сега.

Ако този сценарий се изпълни и лихвените проценти в САЩ и Япония останат непроменени, може да очакваме значително поскъпване на долара спрямо йената. Позитивните очаквания за световната икономика и инвеститорския оптимизъм, потвърдени неотдавна от бившия президент на Федералния резерв Алън Грийнспан вероятно ще засилят сделките от типа carry trade и инвеститорите ще се опитат да капитализират от разликата между лихвените проценти на двете страни.

До момента доларът е възстановил едва около 50 на сто от загубата си от края на февруари, когато световните фондови пазари паднаха значително, в резултат на което йената поскъпна драстично. Преди масовата разпродажба на активи да започне на 23 февруари, USD/JPY се търгуваше на 121,50. Не би било изненадващо, ако видим двойката да атакува тези нива отново.

Материалът не представлява препоръка за взимане на инвестиционно решение