Докога ще поскъпва доларът?

Доларът отбеляза впечатляващ ръст, като от началото на годината поскъпна с повече от 10% спрямо другите основни валути, пише за Financial Times Бари Айхенгрийн, професор по икономика и политология в Калифорнийския университет (Бъркли).

Всъщност немалко правителства и централни банки биха предпочели прилагателното „катастрофален“ пред „впечатляващ“. За развиващите се страни, от Шри Ланка до Аржентина, поскъпването на зелените пари направи обслужването на деноминираните им в долари дългове, което вече беше трудна задача, по същество невъзможно.

За развиващите се пазари като Чили, които не са силно обременени с дългове, това повиши инфлацията чрез увеличаване на местните цени на търгуваните в долари храни и енергия. Инфлацията и спадът на нейната валута принудиха Централната банка на Чили да повиши лихвения си процент цели девет пъти през изминалата година и сега да използва своите резерви в подкрепа на обменния курс на песото.

Европейската централна банка (ЕЦБ) стана свидетел на поевтиняването на еврото до паритет спрямо долара. За Японската централна банка (ЯЦБ) пък фактът е, че йената е най-зле представящата се валута сред развитите държави тази година.

Не е загадка защо доларът се засили. Бидейки свидетел както на висока инфлация, така и на силен растеж, Федералният резерв повишава лихвените проценти по-бързо от други големи централни банки, привличайки капиталови потоци към САЩ.

ЕЦБ, въпреки че наскоро предпазливо започна своя цикъл на затягане, се движи забележимо по-бавно. Ограничаването на руските енергийни доставки вече натежава върху европейския растеж, а и по-високите лихвени проценти биха разклатили крехкия италиански дългов пазар, като се има предвид лошият избор на момент на фона на нарастването на политическата несигурност в тази страна.

ЯЦБ, междувременно, няма непосредствена причина да смята, че проблемът с ниската инфлация в страната е решен и не е склонна да се откаже от политиката си за „контрол на доходността“, за да поддържа лихвените проценти ниски. Нито ЯЦБ, нито ЕЦБ ще се съревновават с Фед чрез повишаване на лихвените проценти на стъпки от по 75 или 100 базисни пункта.

Някои биха изтъкнали нарастването на геополитическия риск от безкрайната руско-украинска война и статута на долара като убежище. Може да има още потоци, търсещи убежище, с напрежението около Тайванския проток и Иран, но в крайна сметка последните валутни движения са резултат от действията на централните банки. Същото ще важи и занапред.

Не е новина, разбира се, че след като изостана от събитията, Фед сега се бори да навакса. По този начин очакванията за по-нататъшно повишаване на лихвите от председателя на Фед Джей Пауъл вече са калкулирани. С други думи, няма причина тези допълнителни увеличения на лихвените проценти да повишат още долара. 

Но две допълнителни развития усложняват перспективите на валутния пазар. Първо, другите централни банки – с изключение на ЕЦБ и ЯЦБ – показват все по-голяма готовност да се съревновават с Фед в повишаването на лихвените проценти, за да се справят със собствените си проблеми с нарастващата инфлация. Списъкът вече включва централните банки на Канада, Филипините, Сингапур, Нова Зеландия и Южна Корея, наред с други. И той се увеличава.

Финансите на тези страни са достатъчно силни, за да издържат повишаването на лихвените проценти, а инфлацията е въпрос на обща загриженост. Следователно техните централни банки са най-малкото в крак с Фед. Затова доларът показа по-малко сила спрямо широка кошница, включваща валутите на тези страни. Същото е вероятно да се случи и през следващите седмици и месеци.

Второ, и по-застрашително, има риск от рецесия в САЩ. Да повторим, текущата стойност на долара се основава на очакването, че Фед ще продължи да повишава лихвите. Това очакване на свой ред се основава на обнадеждаващото предположение, че икономиката на САЩ ще продължи да се разширява.

Ако предизвиканото от Фед забавяне се разпространи от жилищния пазар към продажбите на дребно и бизнес инвестициите, комбинираният ефект ще намали не само разходите в САЩ, но и инфлацията.

Идеята, че при тези рецесионни обстоятелства инфлацията ще остане близо до двуцифреното ниво и следователно Федералният резерв ще бъде принуден да продължи своя цикъл на затягане, е доста глупава.

Като председател на Фед, Пол Волкър продължи да повишава лихвените проценти в условията на рецесия - и доларът продължи да расте - защото инфлацията остана упорито висока в продължение на няколко години. Днес има малко признаци за подобна инфлационна инерция.

Така че, ако икономиката и инфлацията отслабнат, Фед ще направи пауза и доларът ще обърне посоката. Това вече не е риск, който може да бъде отхвърлен.