Защо централните банки са толкова сериозни за дигиталните пари?

Парите се насочват към най-голямата си революция от векове. Докато съвременните технологии и дори коронавирусната пандемия карат все повече потребителите да се отказват от парите в брой, а алтернативни концепции навлизат по-упорито, централните банки се опитват да не изостанат. Целта е създаването на система за разплащания, която да е по-безопасна, устойчива и евтина, отколкото настоящите варианти – или частните алтернативи, пише Bloomberg.

Какво ще представлява CBDC?

Дигиталните пари на централните банки (CBDC) няма да са толкова различни, поне не на първо четене, от това да съхранявате електронно пари в банкова сметка и да използвате карти, смартфони или приложения за тяхното движение. Основната разлика е, че парите на централните банки – като тези в брой – се смятат за безрисков актив.

Например – доларова банкнота, издадена от Федералния резерв на САЩ, винаги ще има стойност от 1 долар. Един долар по сметка в търговска банка, макар на теория да може да се обърне в хартиен долар по всяко време, е обект на рисковете от неплатежоспособност и проблеми с ликвидността на самата банка. Това означава, че клиентът може невинаги да успее да изтегли този един долар, ако банката фалира например. CBDC, също като банкнотите и монетите, ще са пряка отговорност на централната банка и ще носят нейните гаранции.

Как ще работи това?

Централните банки експериментират в две посоки: междуинституционална и потребителска. В проектите за използване на дребно потребителите могат да отварят профили към централна банка, използваща CBDC – ход, който би помогнал на тези, които в момента нямат достъп до банкови услуги. При междуинституционалните проекти банките и други институции ще получават достъп до CBDC, но не и потребителите.

Как ще се подобрят плащанията?

При настоящата система търговските банки одобряват трансакции помежду си в процес, който включва забавяния, предпоставка за създаване на кредитен риск. Извършването на плащания чрез CBDC може да премахне това забавяне. Междуграничните трансакции пък са изправени пред допълнителни пречки, но международните плащания със CBDC могат да са много по-бързи и по-евтини.

CBDC криптовалути ли са?

Не. Дори и цената на биткойна да се повиши, използването му при трансакции все още ще е ограничена. Движението на криптовалутите – групи граждани разработват протокови за свои собствени версии на парите – само по себе си бе бунт срещу властта на централизираните финанси, докато централните банки и CBDC я олицетворяват. Едно от възможните припокривания е блокчейн технологията, чийто пионер е биткойнът, и която действа като публично разпространяван регистър на трансакции. Някои страни експериментират с блокчейн, въпреки че експертите се съмняват, че в сегашната му форма технологията може да издържи активността, която CBDC може да генерира.

Криптоефектът, от който централните банки се притесняват най-много, включва стейбълкойните, които обвързват стойността си със съществуващи активи или валути. Намерението на Facebook да създаде свой стейбълкойн през 2019 г. (първо наречен Libra, после Diem, а сега вече мъртъв проект) даде на централните банки необходимия тласък, за да ускорят работата си върху своите дигитални валути.

Какви са възможните слаби места?

Дания и някои други държави вече изключиха възможността за прилагане на потребителски модел за CBDC, тъй като традиционните банки, които подкрепят икономиката, като осигуряват заеми, може да се окажат заплашени, ако депозиторите масово се прехвърлят към сметки на централната банка. Защитници на правото на поверителност също са притеснени за загубата на анонимност и възможността за държавно наблюдение на паричните потоци.

Кой работи по такива проекти?

По данни на Международния валутен фонд (МВФ) около 100 държави са в различни етапи на проучвания. Нигерийската е-найра влезе в обращение в края на 2021 г. Индия пък изненада с обявлението си, че централната банка ще започне издаването на дигитална рупия още тази финансова година. В Китай около 140 млн. потребители са използвали дигиталния юан по време на тестовите периоди. Някои от островите в Източния карибски регион, които споделят обща централна банка, пуснаха своя дигитална валута – Dcash. Нейното прилагане бе разширено и със Сейнт Винсент и Гренадини през 2021 г. след изригване на вулкан – пускането бе оповестено като ключова част от усилията за възстановяване.

Различните етапи на развитие на дигитални проекти на централните банки по света. Графика: Bloomberg 

А защо други не?

Федералният резерв на САЩ е по-скоро равнодушен към идеята за дигиталните пари. Централната банка публикува по-рано документ, който очертава ползите, но според официалните представители на институцията няма да има „федкойн“ без действия на ниво Конгрес. Други централни банки посочват, че тепърва изграждат техническия капацитет, но засега не виждат належаща нужда от действия по въпроса.

Има ли прецеденти?

Не точно, въпреки че могат да се правят паралели. В продължение на векове е било общоприето трансакциите са се извършват от частно издадени банкноти и монети въпреки безкрайните главоболия заради плаващите стойности. В началото на 19 в. много правителства, в търсенето си на по-голям паричен контрол, поеха монопола върху издаването на валути. Сега, с възхода на криптовалутите и отдръпването от кеша, централните банки виждат нуждата от това отново да им хрумнат добри идеи.