Централните банки по света може и да са започнали своя цикъл на затягане на паричната политика, но не всеки очаква тези действия да продължат, пише CNBC.
Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) са сред тези, които опитват да забавят рекордната инфлация чрез лихвени повишения. Фед увеличи лихвите със 75 базисни пункта (б.п.) до диапазон от 1,5-1,75% през юни, като управителят Джером Пауъл сигнализира, че може да има подобен ход и през юли.
Повечето пазарни участници очакват лихвите да продължат да се покачват поне до края на следващата година, но не всеки е съгласен.
"Можеш ли наистина да повишаваш лихвите в рецесия, дори инфлацията да е висока? Това би било необичайно", коментира Ерик Нилсън, световен главен икономист в UniCredit.
"Има много голям шанс Фед да понижи лихвите към края на следващата година или някъде в този период", допълва Нилсън, посочвайки рецесията като стрелата, която ще спре ястребовия* полет на банката.
Коментарът му е направен на фона на нарастващите опасения, че щатската икономика, заедно с тази на еврозоната, може да са изправени пред спад. Миналия месец Световната банка понижи прогнозите си и предупреди, че икономиката е изправена пред риска да навлезе в период на стагфлация, подобна на тази от 70-те.
Ако това се случи, някои анализатори смятат, че продължаващо затягане следващата година е несъстоятелно и носи риска от нанасянето на още по-голям удар.
Майкъл Йошиками, основател на Destination Wealth Management, посочи, че това може да доведе до спад на цената на кредитите още тази година.
"Инфлацията е извън контрол в момента. Фед ще даде много, много силни сигнали, че иска да озапти инфлацията, но ще доведе икономиката до забавен ръст, стагфлация или рецесионна среда и тогава мисля, че Фед ще започне отново да смъква лихвите", прогнозира Йошиками.
"Ако Фед ни доближи до рецесия, но прекъсне инфлацията и ще трябва да понижи малко (лихвите), за да стимулира икономиката, не смятам, че това задължително е нещо лошо", допълни експертът.
Този обрат обаче не е базисният сценарий за Фед.
На въпрос дали САЩ може да премине през спад в цената на заемите догодина заради възможността от рецесия, Лорета Местър, управител на Фед в Клийвланд, посочи наскоро: "Не виждам това в базисния си сценарий, но ще трябва просто да оценим икономическите условия на място, докато продължаваме напред".
Тя не очаква щатската икономика да навлезе в рецесия, но може да има забавяне в ръста.
Но за някои пазарни играчи, това е неизбежно. Кейти Ууд, главен изпълнителен директор на Ark Invest, смята, че икономиката вече се свива.
Следеният отблизо измерител на брутния вътрешен продукт (БВП) на Фед вече дава признаци, че щатската икономика се е насочила натам, като показателят на Фед в Атланта показва, че има 1% спад през второто тримесечие, предшестван от 1,6% понижение през първите три месеца на годината.
Това възможно спиране на ръста е причината икономистите в Berenberg да очакват Фед да разхлаби паричната политика в края на следващата година, като преди това лихвата ще достигне връх от 3,5-3,75% в първата половина на 2023 г.
ЕЦБ също потвърди плановете си да повиши лихвите през юли - за пръв път от 11 години - и още един път през септември.
Членът на Управителния съвет на банката Роберт Холцман каза, че има достатъчно време да се покачват лихвите и след деветия месец на годината.
"Ще трябва да преценим накъде върви икономическото развитие и къде е инфлацията, а след това има достатъчно време да завишим с 25 б.п. или 50 б.п. до каквото ниво смятаме за разумно", коментира Холцман.
Прогнозите на Berenberg предвиждат свиване на БВП на САЩ с 0,4% през 2023 г. и с 0,8% в еврозоната.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.