Завръща ли се еврокризата?

Германия вече не е голямата икономическа сила

В сравнение с 2012 г. обаче има и друг момент, който се е променил: Най-голямата икономика в Европа вече не е икономическата сила, която някога беше - главно, но не само заради енергийния шок, Германия вече не може да изпълнява без ограничения ролята си на крепител на стабилността в еврозоната. Така през 2021 г. Германия се оказа на дъното на ЕС по отношение на икономическия растеж.

Според прогнозите само естонската икономика ще нарасне по-слабо от германската през настоящата година. След избухването на пандемията Германия вече отчете слаби резултати в международните сравнения на растежа. Други страни като САЩ, Китай, Южна Корея и Индия се възстановяват много по-бързо.

По отношение на финансовата политика Германия не е блестящият пример, за който Линднер я представя в Брюксел. Съотношението на дълга на Германия към годишното икономическо производство е 69%, на което много страни могат да завидят.

Не е изключено също така коалицията да приеме дълговата спирачка да се задържи и през следващата година. И все пак Германия сега дава лош пример в бюджетната си политика.

Сегашното федерално правителство, както и предишната голяма коалиция, прибягва до всякакви трикове, за да направи дълга нисък. Например, вместо да остави неизползвания дълг за коронакризисните програми в размер на 60 млрд. евро да изтече, правителството го вложи в специален фонд за планирани разходи за климата.

Федералният конституционен съд скоро ще реши дали този трик изобщо е бил законен. В противен случай коалицията ще се сблъска с огромен финансов проблем. За превъоръжаването на Бундесвера дори е създаден специален фонд, финансиран с дълг, в размер на 100 млрд. евро, който е изцяло извън редовния бюджет.

Според оценките на Съвета за стабилност - орган, който контролира бюджетите на федералното правителство и правителствата на отделните провинции - благодарение на създаването на специални бюджети и резерви федералното правителство вече разполага с кредитно финансирани разходни средства в размер на около 5% от брутния вътрешен продукт.

По този начин обемът е десет пъти по-голям от това, което правилата на ЕС за дълга всъщност позволяват. Те допускат само средносрочен дълг в размер на 0,5%. В нов анализ икономистът Тиес Бютнер предупреждава за „неконтролируемия дълг".

Бюджетните трикове водят до два проблема едновременно. На първо място, ако Германия, предполагаемият модел за фискална политика, подходи към финансите си по този начин, другите държави от еврозоната биха могли да го вземат за пример. Дори левите икономисти вече признават, че инфлацията на сенчестите бюджети е проблем.

Вторият проблем е, че дългът в сенчестите бюджети също струва пари, тъй като в резултат на повишаването на лихвените проценти Германия сега отново трябва да плаща лихви за поемането на нов дълг.

Години наред много икономисти твърдяха, че ерата на ниските лихвени проценти ще продължи дълго. А дори и да приключи, Германия все още може да си позволи по-висок дълг, тъй като е необходимо много време, за да се усетят по-високите лихвени разходи. В крайна сметка държавните облигации се издават в продължение на много години.

Сега се оказва, че най-малко първото предположение е било грешка. Това, което отдавна е вярно за еврозоната като цяло, важи и за Германия: времената, когато все по-ниските разходи за лихви облекчаваха бюджета, отминаха. Точно обратното.

Еврото – историята на вечното спасение

И така, нараства броят на онези, които смятат, че може да се върне злополучната ера на нощните кризисни срещи на върха, на които преуморените политици набързо сглобяват ad hoc спешни програми. В края на краищата историята на еврото е история на кризисни срещи на върха поне от началото на финансовата криза.

Всичко започна през октомври 2009 г. с признанието на гръцкия министър-председател Гиоргос Папандреу, че бюджетният дефицит от 12,7% за годината ще бъде повече от два пъти по-висок от очакваното. Започва низходяща спирала: американските рейтингови агенции понижават все повече кредитния рейтинг на Гърция, инвеститорите стават нервни, рисковите премии по държавните облигации се увеличават.

През февруари 2010 г. тогавашните 16 правителствени ръководители на страните от еврозоната се събират на първата специална среща на върха и тържествено заявяват, че ще осигурят стабилността на еврозоната с всички средства. Това е безполезно, положението на Гърция се влошава и на 23 април страната трябва да подаде молба за финансова помощ, за да избегне държавен фалит.

Страните от еврозоната и МВФ предоставят двустранни заеми в размер на 110 млрд. евро. Но е необходимо време, за да се овладее ситуацията: първият спасителен пакет за Гърция е последван от втори през 2012 г. и трети през 2015 г. В същото време пазарите се насочват към други силно задлъжнели държави: в края на 2010 г. Ирландия се нуждае от помощ в размер на 85 млрд. евро, а през май 2011 г. Португалия се нуждае от 78 млрд. евро. И накрая, през юни 2012 г. Испания също получава подкрепа за рекапитализиране на закъсалия си банков сектор.

През тези години бяха създадени многобройни нови институции, които да направят паричния съюз устойчив на кризи. В ЕЦБ бе създаден съвместен орган за банков надзор. Създаден бе фонд за преструктуриране на банки, който да ликвидира банките в несъстоятелност по организиран начин. Преди всичко обаче съществува Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) - спасителният чадър с капитал от 500 млрд. евро, който трябва да представлява защитна стена срещу спекулантите.

По време на пандемията от коронавируса ЕС продължи да се въоръжава финансово. Фондът за възстановяване на стойност 750 милиарда евро, финансиран чрез съвместен дълг, има за цел да ускори екологичната и цифровата трансформация на континента и по този начин да създаде нов растеж.

Германското правителство подчертава, че фондът е еднократно изключение. Други държави обаче вече мечтаят за съвместно финансиране на европейски инвестиции в бъдеще.

Именно към тези институции се обръщат европейските ръководители днес, когато отново се повдигат опасения за държавния дълг в Южна Европа. Ръководителят на спасителния фонд ЕМС Клаус Реглинг посочва три причини, поради които еврозоната днес е по-устойчива, отколкото в началото на миналото десетилетие.

На първо място, казва той, вече не съществуват огромните макроикономически проблеми от миналото - като загубата на конкурентоспособност и огромните търговски дефицити, които изискваха постоянен внос на капитали.

Второ, лихвеното бреме в бюджетите на всички държави от еврозоната е на най-ниското си ниво от половин век насам - въпреки значително по-високите нива на дълга. И трето, налице са новите институции, които осигуриха сигурността на еврозоната.

Ето защо опасенията за нова криза на еврото са преувеличени, заяви Реглинг пред Handelsblatt. На неотдавнашно събитие в Брюксел той дори нарече идеята „абсурдна". Неговата прогноза: поне през следващите пет години няма да има криза с еврото. В средносрочен план обаче правителствата ще трябва да обърнат внимание и отново да намалят нивата на дълга си, пояснява той.