Завръща ли се еврокризата?

Ожесточен дебат сред икономистите

След това се разрази какофония от мнения на икономисти. Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank, веднага предупреди, че по-нататъшните покупки на облигации ще увеличат паричното предлагане и ще стимулират инфлацията, а също така ще попречат на Италия да осъществи реформи. Ларс Фелд се съгласи с него. Датският икономист Ерик Нилсен, главен съветник на италианската банка Unicredit, отбелязва, че за разлика от Германия италианската държава никога не е фалирала.

Марсел Фрацшер, възпитаник на ЕЦБ, а понастоящем ръководител на Германския институт за икономически изследвания (DIW), оспори дилемата на ЕЦБ между борбата с инфлацията и спасяването на еврото. От друга страна, Робин Брукс, главен икономист на най-голямата банкова организация IIF, от месеци предупреждава, че ЕЦБ изтласква всички частни купувачи на италиански облигации и следователно никога няма да излезе от режима на подкрепа.

На фона на тази шумна обмяна на мнения членовете на Управителния съвет на ЕЦБ остават сравнително спокойни и очевидно дори са единодушни по два въпроса: никой не иска нито една държава да бъде подложена на натиск поради прекалено висока доходност.

Но никой не иска също така ЕЦБ да остане основен спонсор на отделни държави или на цялата еврозона завинаги. Конфликтите и възможните линии на компромис са там, където ги е намерила Шнабел: в разграничаването на „фундаменталните причини" за разликите в лихвените проценти от „спекулациите" и във въпроса какви условия ще бъдат наложени на съответните правителства в една бъдеща програма.

Ръководителят на италианската централна банка Игнацио Виско, който в това си качество автоматично е член на Управителния съвет на ЕЦБ, вече заяви, без да дава допълнителни обяснения, че фундаментално за страната му би бил спред от не повече от 1,5 процентни пункта - стойност, която е доста по-ниска от премията, която понастоящем се иска от Италия на пазарите.

В Бундесбанк пък има притеснения относно размиването на границите между паричната и фискалната политика със съмнителни изчисления. Новият ѝ президент Йоахим Нагел обаче предпочита засега да остане зад кулисите и да не коментира твърде много. Президентът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало твърди, че целенасочената помощ за отделни държави улеснява по-силната борба с инфлацията в цялата зона.

Още преди Лагард австриецът Роберт Холцман намекна пред Handelsblatt за възможността за продължаване на борбата с разпространението на петрола в рамките на до голяма степен безусловната програма PEPP. Холцман е смятан за „ястреб", т.е. привърженик на твърдата парична политика. Това обаче не изключва прагматизъм по въпроса за спредовете, подобно на нидерландеца Кнот.

По втория въпрос - какви условия ще се поставят при отпускането на помощта - може да се стигне до компромис, за който неотдавна намекна икономистът от Goldman Sachs Яри Стен: За разлика от ОМТ, съответното правителство няма да може да бъде поставено под надзора на ЕМС веднага.

Вместо това могат да бъдат формулирани условия, подобни на тези за фонда за възстановяване от коронакризата на ЕС. Тоест – да има условия, но не прекалено тежки. Очевидно подобна концепция се харесва на Управителния съвет на ЕЦБ. Консенсусът обаче не е твърде голям, в противен случай решението щеше да бъде взето отдавна.

Но също така е ясно, че Лагард трябва да постигне резултати на срещата през юли и да постигне компромис дотогава. Междувременно вече изтекоха нови възможни подробности.

Целенасочена продажба на германски облигации

Има слухове например, че ЕЦБ може да започне да продава германски държавни облигации и да купува италиански книжа. Това ще спре ЕЦБ да разширява баланса си и ще ѝ позволи да се бори ефективно със спредовете.

Но настроените към стриктно спазване на правилата членове на Управителния съвет на ЕЦБ може да се противопоставят на тренд, който води до това централната банка да контролира доходността като в почти планова икономика. Тоест, да се преструва, че знае какво е подходящото ниво.

„Ако ЕЦБ наложи максимални граници на спреда, тя ще изтласка частните инвеститори и ще се превърне в основен кредитор на засегнатите страни дори в по-голяма степен, отколкото досега", предупреждава ръководителят на Ifo Фюст. Това би довело до „засилване на политическия натиск върху ЕЦБ да предоставя на страните евтини кредити". Съществува заплаха от т.нар. „фискално господство", което би попречило на ЕЦБ да „изпълнява същинската си задача, а именно да осигурява стабилни пари".

Освен това, както посочва например професорът по икономика от Манхайм Ханс-Петер Грюнер, твърде неприкритото държавно финансиране може отново да доведе до съдебни дела пред Федералния конституционен съд или на европейско равнище. Ето защо не е чудно, че сред някои германски министри има и известна доза скептицизъм.