Драмата на облигационните пазари принуди ЕЦБ да... не направи нищо

"Не е нещо, но не е и нищо". Така философът Лудвиг Витгенщайн описва невъзможността да се обсъждат лични усещания, като например болката.

Думите му може да се приемат и като описание на скорошното изявление на Европейската централна банка (ЕЦБ) след извънредното заседание в сряда (15 юни), което отне над 3 часа, за да бъдат написани под 150 думи.

Впоследствие доходността намаля поради надеждата за по-конкретен план за защита на по-слабите членки на еврозоната, докато досега единственото, което крепеше пазарите, бяха неясните изказвания на гуверньора Кристин Лаград за гъвкаво реинвестиране на притежаваните от банката облигации.

Вместо това на пазарите им бе сервирано едно нищо, комбинирано със зашеметяващ провал в комуникацията и очакванията, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

На фона на затегната парична политика от Федералния резерв на САЩ, Английската централна банка (АЦБ) и други големи регулатори, разграничаващата светлина на отрицателната лихва в еврозоната по депозитите в размер на минус 0,5% започва да блести още по-ярко.

Облигационните пазари на Стария континент намериха повод да си отдъхнат в поетия ангажимент "да се ускори завършването на дизайна на нов антифрагментационен инструмент", което на езика на ЕЦБ означава намаляване на разликата между доходността по германските облигации и по тези в периферията, като Италия и Гърция. Защо този ангажимент не бе в изявлението след заседанието на банката на 9 юни продължава да е загадка, която може би най-добре се обяснява с битката между ястребите и гълъбите*.

Обичайният начин на работа на ЕЦБ включва разкриването чрез източници на по-късен етап какво наистина е било обсъждано и планирано. Ако еврозоната наистина трябва да направи „каквото и да е необходимо“, това ще изисква сериозно изчистване на италианските облигации, по-специално на огромния график за емитирането им.

Гърция вече е добре финансирана за следващите години и може да си позволи да пропусне пазарните драми. Италианското правителство обаче изостава с плановете си за емитиране на нов дълг тази година.

Друг фактор е и рейтингът за държавен дълг - от S&P Global Ratings определиха рейтинга на Италия на ниво BBB с положителна перспектива миналата година. Това до голяма степен се дължеше на това колко евтино бе финансирането на нацията тогава, плащано за набиране на средства с по-кратък матуритет. Ерата на отрицателните лихвени проценти обаче отдавна отмина - а с нея със сигурност скоро ще замине и положителната перспектива на кредитния рейтинг на Италия.

Централните банкери ще трябва да дадат много повече детайли, ако са сериозни в намеренията си да спрат тази разлика в доходността. В сряда доходността по италианските ДКЦ се движеше в рамките на 30 базисни пункта, но тя продължава да е до четири пъти над нивото, с което започна годината. Рискът от пазарно объркване в случай, че инвеститорите не са доволни от това, което ЕЦБ измисли, е голям и нараства.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.