Фед не трябва да се бие с дявола, а с причакващия го в засада гоблин

Централните банкери се бият с дявола, който е пред тях, вместо с гоблина, който се крие иззад ъгъла. След години желание и опити за ускоряване на инфлацията, сега фокусът се измести върху забавянето на тези възходящи движения. Световният спад изглежда все по-вероятен, ако вече не е настъпил, пише Даниел Мос за Bloomberg.

Седмицата (16-22 май) бе изключително тежка: финансовите отчети на компаниите в САЩ не успяха да отговорят на очакванията на пазара, а гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че е е готов да продължи с лихвените повишения. В неприятен спор банкерите във Великобритания се надпреварват да се обвиняват кой е виновен за сегашната криза, докато гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли заяви във вторник, че се чувства "безпомощен", изправен пред нарастващия световен инфлационен натиск.

В Китай редица показатели сочат към колапса в бизнес активността, а китайската икономика може изобщо да не нарасне през текущото тримесечие заради строгата политика за нулев брой новозаразени на Пекин.

Същевременно доходността по облигациите достигна нови върхове, тъй като опасенията от икономически спад създават желание за закупуване на активи убежища.

Бившият ръководител на Фед Бен Бернанке наскоро спомена 70-те - които едва ли някой има като пример за образцово десетилетие - заявявайки пред New York Times, че е възможно да има някаква версия на стагфлация в следващите години. “Дори в добрия сценарий, пак би трябвало да имаме забавяща се икономика", каза Бернанке.

Той знае някои неща относно бизнес циклите. Не само, че неговото име бе запазено за фиаското от 2007-2009 г., малко след като се присъедини към Фед като гуверньор през 2002 г., но Бернанке бе част и от елитен академичен панел в Национално бюро за икономически проучвания, което определя края и началото на американските експанзии. Комисията бе обявила, че спадът от 2020 г. ще е най-краткият някога и ще продължи само два месеца.

Междувременно сегашният гуверньор Пауъл почти звучи сякаш е готов да премине през още един спад, за да потуши инфлацията. Това може да звучи драматично, но се подразбира от коментара му тази седмица, че е готов лихвите да отидат отвъд неутралното равнище - което нито ограничава, нито стимулира растежа - за да забави покачването на цените. Пауъл иска да "види" ясно доказателство, че инфлацията се забавя.

Рискът тук е, че Фед чака да види нещо много очевидно, а забавянето може да е в разгара си, докато отреагира.

"Този подход, макар да е оправдан от гледна точка на съображенията за управление на рискове, определено означава, че има повишен риск Фед да надхвърли устойчивите лихвени равнища и да трябва отново да ги понижи, което е базисният ни сценарий", написа Криша Гуха, бивш представител на банката, който в момента е в Evercore ISI.

Пауъл започна 2022 г. с тропане по масата срещу цените, след като по-голямата част от 2021 г. бе прекарал да изтъква предимствата на историческите ръстове на пазара на труда, които ще допринесат за дългосрочните ползи за голямат част от секторите в щатската икономика.

Въпреки това, когато демонстрира този нов ястребов* тон през януари, той не бе оформен като избор между инфлацията или спасяването на експанзията след пандемията. Борбата с инфлацията може да има широка подкрепа във Вашингтон, докато рецесията - не чак толкова. Може да доближаваме момент, в който динамиката тип "каквото и да направиш, все ще е грешно", ще изисква вземането на решение за избор на най-малко противната версия на ада.

Централните банки трябва да демонстрират авторитет, а промяната няма да се случи нито с рязка смяна от гълъбов към ястребов тон, нито само за една нощ. Лихвените понижения не трябва да влизат в плановете, инфлацията е твърде висока. Но би могло да има спорове за размера на предстоящите лихвени увеличения, както и за това колко още - и колко дълги - ще са те.

"Въвеждането на умерен темп или дори прекратяването на количественото затягане би било следващата стъпка, реалните лихвени понижения би трябвало да са последния ход, към който да се прибегне, ако се стигне до момент, в който рецесията изглежда неизбежна", написаха Роберто Перли и Бенсън Дърхам от Piper Sandler.

Предполага се, че паричната политика трябва да е насочена към бъдещето - детайл, който явно е загубен някъде назад по пътя. Коя война искат да водят централните банкери: тази под носа им или тази, която ще последва? Би трябвало да е възможно да мислиш за борбата с цените, докато осмисляш и как да осигуриш мира. Не е задължително централните банкери да са безпомощни, още по-малко нещастни.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.