Битката на централните банки срещу четирите конника на Апокалипсиса няма да е лесна. Финансовите институции са притискани от рекордната инфлация, опасността от рецесия, загубата на доверие, а от близо три месеца и от войната в Украйна, бързо да предприемат ходове, за да задвижат пешките на шахматната дъска и да защитят своя крал в лицето на икономическия растеж.
Остава въпросът обаче доколко тези ходове са навременни и дали прибързаните действия с цел наваксване на пропуснатото време няма допълнително да навредят на крехкото икономическо възстановяване и растеж.
Първият противник на централните банки бе инфлацията, която започна да се ускорява през миналата година. Тогава регулаторите предприеха рискованата тактика да подценят противника си. Това важи с особена сила за Европейската централна банка (ЕЦБ), чиито представители - в т.ч. гуверньорът Кристин Лагард - многократно уверяваха, че инфлацията е временно явление и че дори може да е достигнала своя връх.
Но както някога е казал великият китайски мислител Лао Дзъ, "няма по-голяма опасност от подценяването на противника" - нещо, което централните банки направиха, а данните в редица страни потвърдиха устойчивия инфлационен натиск.
Това накара Английската централна банка (АЦБ) да се раздвижи през миналия декември и да приеме първото лихвено повишение от избухването на пандемията.
За разлика от нея, Федералният резерв на САЩ (Фед) се задейства значително по-късно, както и Австралийската централна банка, която одобри първото си лихвено повишение от над десетилетие едва в началото на май.
Тогавашният оптимистичен тон на банкерите обаче относно инфлационния натиск не бе забравен и предизвика идването на втория конник - липсата на доверие.
Ускореният темп на покачване на потребителските цени задминава този на заплатите и свива покупателната способност на домакинствата, като същевременно затруднява работата на компаниите. В същото време липсата на навременна реакция от банките не води нито до подобряване на потребителските нагласи, нито на доверието към тях.
"Големият проблем е в загубата на доверието - през миналата година централните банкери говориха как няма да има инфлация, а сега отричат реалните рискове от рецесия", коментира пред Investor.bg Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана Трейдинг". По думите му належащ проблем в момента е именно бързото покачване на цените, тъй като "унищожава реалните доходи и спестяванията".
Според финансовия анализатор Преслав Райков банките се борят със структурна инфлация.
"Много от банкерите считаха, че количествените улеснения ще могат да създадат икономически растеж, който да парира инфлацията, но продължаващите нарушения в икономиките - основно породени от противоепидемичните мерки - все още оказват силно влияние и не позволяват възстановяването на веригите на доставки и производствените процеси. Всичко това, в съчетание с рекордните баланси на централните банки, води до структурна инфлация", заяви Райков пред Investor.bg.
Разминаването между инфлационните прогнози и реалността доведе до критики към регулаторите за твърде забавена реакция.
"Реакцията е изключително закъсняла, защото тя не само не последва увеличението на инфлацията през миналата година, но и създаде условия за още по-голяма ликвидност на пазарите на акции и на недвижими имоти", смята Цачев, докато Райков зае по-умерена позиция.
"Може да твърдим, че реакцията по започването на вдигането на лихвените нива беше закъсняла и сега рискуват да вкарат икономиката в по-дълбока рецесия поради необходимостта от бързо монетарно затягане", каза финансовият анализатор.
Той обясни, че малко преди избухването на пандемията от Covid-19 големите централни банки - Фед и ЕЦБ - са променили инфлационните си политики, приемайки методология, която да измерва инфлацията на база осреднени стойности за перидо от 5 години, като турнета остава отново близо до 2%, но средно за периода. "Това доведе до липсата на реакция при появата на инфлацията, която започна от пандемията. В допълнение, крехкото икономическо възстановяване беше основна цел за банкерите и те продължаваха да не коригират лихвите", коментира Райков.
Той допълни, че реакциите конкретно на ЕЦБ винаги са забавени поради структурата на паричния съюз, която отразява много локални характеристики на икономиките. "За да има бърза и навременна реакция при лихвените нива е необходимо да има по-дълбоко ниво на интеграция на локалните икономики. Това обаче е трудно постижимо, и ще продължава да оказва влияние. Можем да очакваме ЕЦБ да върви с 5 до 7 месеца закъснение спрямо Фед и АЦБ", прогнозира анализаторът.