Инфлацията може да принуди ЕЦБ да заеме нисък старт за спринт

Инфлацията може да принуди Европейската централна банка (ЕЦБ) да заеме нисък старт за принт. Икономическите данни от последните месеци изненадаха централните банкери, като показаха устойчиво покачване на потребителските цени, което ограничава покупателната способност на домакинствата и влошава нагласите за собствените им финанси. Това неминуемо се отразява и върху потреблението и желанието за спестяване, което расте.

Бързото покачване на цените доведе до промяна и в позицията на ЕЦБ.

Само допреди няколко месеца представителите на финансовата институция упорито отстояваха мнението си, че инфлацията е временно явление и че ще се забави към целевото равнище от 2%. Дори след като Английската централна банка (АЦБ) повиши лихвите за трети пореден път, а Фед също сигнализира (впоследствие и одобри) за лихвени повишения, ЕЦБ остана непреклонна - тогава гуверньорът Кристин Лагард заяви, че САЩ и еврозоната се борят с различни инфлационни "демони", съответно са изправени пред различна среда и финансови условия.

Оттогава ЕЦБ направи рязък завой в посока напускане на гълъбовото* гнездо и присъединяване към ястребовото ято, като изключение не направиха дори по-умерено настроените банкери.

Членът на Управителния съвет (УС) на регулатора Оли Рен, познат като гълъб, посочи миналата седмица, че е "разумно по-скоро, според мен през юли, да повишим лихвите в съответствие с нормализирането на паричната политика. И ще очаквам, че когато дойде есента, (лихвите) ще са на нулево равнище".

През уикенда гуверньорът на Австрийската централна банка и представител на ЕЦБ Робърт Холцман посочи, че е възможно да има три лихвения повишения тази година от европейския регулатор, с което ще се сложи край на дълго продължилия период на отрицателни лихви в Европа.

ЕЦБ получава критики и от двете страни – някои казват, че се движи твърде бързо срещу инфлацията, а други – че затягането ще тласне еврозоната обратно в рецесия.

Според Холцман обаче централната банка чертае правилната пътека, за да прокара еврозоната между двата риска. Той остава оптимист, че войната в Украйна няма да провали възстановяването на региона, макар че има отрицателно влияние върху растежа му.

"Разглеждайки развитието на икономиката, не виждам рецесия за момента. Определено войната в Украйна отслаби перспективите. Няма да получим страхотния ръст, който очаквахме да започне от първото тримесечие. Но това не е рецесия за момента", увери банкерът.

И макар в последните седмици представителите на ЕЦБ да дадоха ясен сигнал, че предстои покачване на цената на заемите от юли, остава важният въпрос в какъв размер ще е то, колко агресивни ще са последващите лихвени увеличения, както и в каква посока ще се наклони рискът от рецесия.

Предизвикателството пред Лагард и колегите й е да предприемат такава фина настройка на паричната политика, с която инфлацията няма да смачка тотално потребителите и компаниите, но и която да не позволи настъпването на рецесия на Стария континент.

Миналата седмица данните за няколко европейски страни - Германия, Испания и Франция - показаха, че темпът на растеж на цените леко се е забавил, но те все пак са останали на високи равнища през април.

Това може да е сигнал, че макар инфлацията да е достигнала своя връх, то европейските потребители ще трябва да свикнат да живеят с по-високи цени за известно време, което може да принуди централната банка на еврозоната да се задейства и да стане по-агресивна, за да постигне целта си за ценова стабилност.

В следващите дни ще стане ясно с колко се е ускорила инфлацията в еврозоната, в т.ч. във Великобритания, Италия и др. От Обединеното кралство се очакват и данни за безработицата, като прогнозите са те да покажат затегнат пазар на труда и значителен ръст на инфлацията. Медианните прогнози на икономистите, анкетирани от Bloomberg, са за годишно равнище на инфлацията във Великобритания от 9,1%. Ако статистиката потвърди очакванията, това ще е най-високата инфлация от 1982 г.

Такива данни се очакват и за Китай и Япония, като специално за Страната на Изгряващото слънце все повече анализатори очакват покачването на потребителските цени да бъде малко над целевото равнище на банката от 2% през април. Ако това се случи, инфлацията ще достигне 7-годишен връх, като в следващите месеци тя ще продължи да е на нива от около 2% поради поскъпващите суровини.

Прогнозите на икономистите, анкетирани от Ройтерс, са основният индекс на потребителските цени в Япония - изключващ ценовите промени в храните, но включващ тези на енергията - да е нараснал с 2,1% на годишна база през април.

Друга важна статистика, която ще бъде публикувана, е за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на Европа, който вероятно ще покаже отражението на руската инвазия в Украйна. В сряда ще стане ясно и какъв е първоначалният ефект от войната върху руската икономика - медианните прогнози на икономистите са БВП на Русия да е нараснал с 3,8% през първото тримесечие на годината, тъй като по-голямата част от периода обхваща времето преди инвазията, която започна на 24 февруари.

Ето какво конкретно ще следим в следващите дни:

Седмицата ще започне с данни за производствените цени в Япония, както и за търговския баланс на Южна Корея. От Азиатско-Тихоокеанския регион се очаква още статистика за промишленото производство на Китай, продажбите на дребно и за нивото на безработица през април. В Европа ще стане ясно какъв е бил търговският баланс на Стария континент през март, а в Германия ще бъдат публикувани данни за производствените цени на едро през миналия месец. От другата страна на океана и по-конкретно в Канада ще има данни за продажбите на едро, а в САЩ управителят на Федералния резерв в Ню Йорк Джон Уилямс ще направи изказване.

Вторник се очертава да бъде значително по-натоварен ден. Австралийската централна банка ще публикува доклада от последното си заседание, на което прие първото лихвено повишение от над 10 години насам. Основните данни ще са от Европа - статистика за безработицата във Франция през първото тримесечие и във Великобритания през март. Същия ден ще стане ясно ускорило ли се е покачването на цените в Италия през миналия месец. Може би най-важните данни ще са за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на Стария континент и за промените в пазара на труда през първото тримесечие на годината. В ранния следобед ще бъде публикувана официалната статистика за продажбите на дребно в САЩ, като тогава ще направи изказване и гуверньорът на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард. Освен това се очакват данни за промишленото производство и за бизнес нагласите. Управителят на Фед Джеймс Пауъл ще направи изказване, заедно с ръководителя на ЕЦБ Кристин Лагард.

Данните в сряда ще покажат как се е представила японската икономика в началото на годината и какво е било частното потребление. В съседен Китай ще стане ясно с колко са поскъпнали жилищата на годишна база през април. В Азиатско-Тихоокеанския регион се очаква още да бъде публикуван ценовият индекс на заплатите в Австралия, който показва какви разходи правят правителството и компаниите за заплати, без бонусите.

Сряда ще е важен ден за Великобритания, където ще бъде публикувана статистиката за потребителската инфлация през април, заедно с тази при производствените цени, както и статистиката за новорегистрираните автомобили. Данните за инфлацията ще има и за целия европейски регион. В САЩ ще стане ясно намалели ли са разрешителни за строеж през април, а заедно с това ще бъде публикувана традиционната статистика за щатските запаси на горива.

Растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) в Русия през първото тримесечие на 2022 г. вероятно ще бъде положителен на годишна база и ще достигне 3,5 %. Началото на агресивната война срещу Украйна и свързаните с нея строги санкции, наложени от Запада, нанесоха огромен удар върху руската икономика. Но от чисто математическа гледна точка само един месец от войната попада в съответния период. И дори през март нетният износ вероятно е компенсирал някои от ефектите на санкциите: Вносът спадна значително, докато износът остана почти непроменен. Структурните предизвикателства пред икономиката се увеличават от месец на месец. Това вероятно ще бъде последният ръст за руските икономически резултати за няколко тримесечия, очакват от Deka Bank.

Четвъртък ще започне с информация за производствените цени в Нова Зеландия, както и за заетостта в Австралия. Япония ще публикува статистиката си за търговския баланс през април. В Европа ще стане ясно нараснало ли е производството в строителството през март. САЩ ще публикуват традиционните си данни за молбите за помощи при безработица, а Фед във Филаделфия ще обяви информация за новите поръчки, заетостта, съществуващите обяви за продажба на жилища и за индекса на производството, показващ какви са относителните бизнес условия в щата.

По време на пресконференцията след заседанието на ЕЦБ на 14 април регулаторът даде сигнали, целящи да смекчат пазарните очаквания за темпа и степента на предстоящите повишения на лихвените проценти. Малко по-късно обаче няколко членове на Съвета на директорите се противопоставиха на това и предложиха първото повишение на лихвите да бъде през юли. Ето защо обобщението на тази среща вероятно ще отрази противоречива дискусия. Важна подробност е доколко централните банкери обмислят да прекратят нетните покупки на облигации от APP още в края на юни. Ако решат да направят това на следващото си заседание на 9 юни, те ще имат възможност да повишат основните лихвени проценти за първи път на следващото си заседание на 21 юли.

В последния ден от седмицата ще стане ясно с колко са нараснали производствените цени в Южна Корея и потребителските в Япония и какъв е бил търговският баланс на Нова Зеландия през април. Китайската народна банка ще вземе решение за размера на лихвения процент. Във Великобритания ще стане ясно влошават ли се потребителските нагласи през май, както и какви са били продажбите на дребно през миналия месец. Данни за потребителското доверие се очакват и за региона на Европа. Германия ще публикува статистиката за ръста на производствените цени.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.