Инфлация в САЩ от 8,5% - Пауъл трябва да действа

В събота известният американски инвеститор Уорън Бъфет намери забележителни думи по време на годишното общо събрание на своя холдинг Berkshire Hathaway: „Според мен Джей Пауъл е герой. Той направи това, което трябваше да направи".

Коментарът по адрес на Джером Пауъл, ръководител на Федералния резерв на САЩ (Фед), се отнася до усилията му в борбата с причинената от пандемията от коронавируса криза, които допринесоха за бързото възстановяване на американската икономика.

Но дали Пауъл е герой? Като се има предвид неотдавнашната висока инфлация от 8,5%, едва ли може да се говори за това. Тази седмица Фед ще увеличи темпа на затягане на паричната политика. Почти сигурно е, че централната банка ще повиши основния лихвен процент с половин процентен пункт. Освен това тя вероятно официално ще започне да свива баланса си.

Експертът по въпросите на Фед Майкъл Фероли от голямата американска банка JP Morgan очаква основният лихвен процент да бъде повишен в диапазона от 0,75 до 1,0% от диапазона от 0,25 до 0,5%. Това ще бъде второто поредно повишение на лихвения процент и първият път, когато след повишение с четвърт процентен пункт се извършва промяна с половин процентен пункт.

Джеймс Булард, член на Комисията по паричната политика и ръководител на регионалния Фед в Сейнт Луис, вече се застъпи за по-голямо увеличение на лихвения процент с половин процентен пункт през март. Фероли пише, че един или двама членове на комисията може дори да се застъпят за увеличение с 0,75 процентни пункта в сряда. Към момента Deutsche Bank очаква три последователни стъпки от по половин процентен пункт и целеви лихвен процент от 3,6%.

Фероли също така прогнозира, че Фед ще ограничи бъдещите покупки на облигации до 60 млрд. долара месечно за държавни ценни книжа и 35 млрд. долара за секюритизирани кредити за недвижими имоти. Тези данни вече бяха посочени като широк консенсус в протокола от заседанието през март. Фероли предполага, че първоначално ограничението ще бъде в сила за три месеца. Ограничението върху покупките означава, че не всички падежиращи книжа ще бъдат заменени, така че общата сума на активите ще намалява с течение на времето.

Фед иска да се отърве по-бързо от секюритизираните кредити

На заседанието на централната банка през март вече беше обсъдено, че секюритизираните кредити трябва да се пласират малко по-бързо. По този начин Фед ще разполага само с държавни ценни книжа. Фероли подозира, че официалното начало на намаляването на баланса ще бъде поставено през юни. Deutsche Bank очаква началото през май и смята, че до края на 2023 г. общият баланс ще намалее с 1,6 трлн. долара. Понастоящем той е около 8,9 трлн. долара, като в действителност вече леко е намалял напоследък.

Елън Гаске, старши икономист в американската фондова компания PGIM, има подобни очаквания като колегите си от JP Morgan и Deutsche Bank. Тя препоръчва пред Handelsblatt да се обърне внимание по-специално на два въпроса по време на пресконференцията в сряда вечерта българско време.

Първо, колко бързо Фед иска да достигне неутрално ниво на лихвения процент, т.е. такова, което нито стимулира, нито забавя икономиката? Гаске отбелязва, че това неутрално ниво, което не може да бъде измерено директно, е доста спорно.

Вторият въпрос: какво ще каже Джером Пауъл за компромиса между борбата с инфлацията и избягването на рецесия? Напоследък, отбелязва тя, той омаловажава икономическите рискове и набляга на борбата с инфлацията. Всъщност напоследък значително нараснаха опасенията, че централната банка може да забави възстановяването на икономиката след пандемията.

За разлика от Европейската централна банка (ЕЦБ) и много други централни банки Фед изрично поставя пълната заетост като втора цел наред с ценовата стабилност. Въпреки това пазарът на труда все още е горещ, включително и защото някои американци все още не са започнали да търсят отново работа след пандемията.

Основният лихвен процент влияе главно върху краткосрочната доходност, докато покупките на облигации поддържаха ниски дългосрочните лихвени проценти през последните години, но намаляването на баланса може да обърне тази тенденция. Спорно е до каква степен капиталовите пазари вече са предвидили обрата в паричната политика.

В понеделник доходността на пет-, десет- и тридесетгодишните държавни облигации на САЩ беше между 2,9 и малко под 3,0%, като временно дори мина над това ниво. По-високата доходност автоматично означава по-ниски цени на облигациите. Нещо повече, повишаването на този диапазон през последните месеци вече оказва значителен натиск върху цените на акциите, особено върху ценните книжа на много високо оценени компании.

Натиск върху цените на акциите

През миналата година Фед първоначално определи високата инфлация като „временна". Тъй като стойностите продължиха да се покачват, тя беше подложена на остра критика и оттогава се отказа от това определение.

Инфлацията в САЩ, която е 8,5%, е не само с един процентен пункт по-висока от тази в еврозоната, но освен това е по-широко разпространена във всички възможни сектори на икономиката. Освен това пазарът на труда е много по-ясно изразен участник в инфлационния процес, отколкото в Европа.

Даян Суонк, главен икономист в американската консултантска компания Grant Thorntons, също разглежда последните тримесечни резултати в контекста на увеличението на цените. „Необходимостта да се справим с инфлацията стана още по-очевидна на фона на финансовите отчети от миналата седмица", пише тя: „Дори най-големите технологични компании усещат въздействието на по-високите разходи и недостига на доставки“.

Освен това тежестта на по-високите цени е намалила и бизнеса на онлайн търговците на дребно, добави тя. През миналата седмица компании като Alphabet (Google), Microsoft, Apple и Amazon обявиха своите финансови резултати, някои от които бяха посрещнати със значителни понижения в цените на акциите.