Студената война се пренесе във Вашингтон

Не беше толкова отдавна, когато руските ръководители на финансовата политика можеха да пътуват до Вашингтон с огромно самочувствие. Русия беше част от BRICS - група от нововъзникващи икономики, на които изглеждаше, че принадлежи бъдещето. В някои моменти на страните от BRICS се падаше почти половината от световния растеж.

Преди пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка те често формулираха самоуверени искания за реформи от страна на авторитетните финансови институции.

От този блясък не остана нищо. Когато представителите на Русия взеха думата по време на срещата на страните от Г-20 на пролетната среща на МВФ в сряда (20 април), западните политици демонстративно напуснаха залата. Сред тях са министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън и ръководителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард. Световните демокрации няма да „стоят безучастно" и да подкрепят руските военни престъпления в Украйна, заяви в Twitter канадският министър на финансите Кристия Фрийланд, която има украински корени. Тя публикува и снимка от акцията, на която се вижда и ръководителят на германската Бундесбанк Йоахим Нагел.

Германският министър на финансите Кристиан Линднер обаче остава в залата. Според германската делегация това е било договорено с Нагел, а Линднер е искал да има възможността да реагира на руските изявления. Той вече бе отправил ясни думи към Москва. „Русия трябва да бъде изолирана", каза той. Западът не би предложил на страната агресор „сцена за разпространение на пропаганда и лъжи".

Това са изречения като от времето на Студената война. Когато Линднер ги произнася, той звучи не толкова като финансов министър, колкото като външен министър - размяна на ролите, която понякога се наблюдаваше при неговите предшественици на поста. Вероятно никой от тях обаче не се е сблъсквал по време на първото си голямо пътуване в чужбина с такава драматична ситуация като войната в Украйна, пише германският Der Spiegel.

Опасения за стагфлация

Световната икономика, която всъщност тъкмо се възстановява от пандемията от коронавируса, е заплашена да бъде върната далеч назад от последиците на войната. Ето защо в новата си прогноза за световната икономика МВФ намали прогнозите си за растежа, включително за Германия. Експертите пишат, че войната изостря две противоречиви политически цели.

От една страна, централните банкери трябва да реагират на бързо нарастващите темпове на инфлация. В индустриализираните страни МВФ очаква инфлация от 5,7% през тази година, а в развиващите се и нововъзникващите страни - дори 8,7%. Това засилва опасенията за стагфлация - съчетание от застой в растежа и висока инфлация. Това пък засилва натиска върху ЕЦБ да повиши най-накрая основните лихвени проценти.

Ръководителят на Бундесбанк Нагел даде ясно да се разбере във Вашингтон, че според него първата стъпка през лятото е правилна. Но твърде бързото повишаване на лихвените проценти може да забави икономическото възстановяване след кризата с пандемията, смята той.

От друга страна, според МВФ държавите трябва да подкрепят най-слабите и, разбира се, бежанците, засегнатите от високите цени или пандемията. Много държави обаче вече бяха похарчили огромни суми в борбата срещу пандемията. В доклада на МВФ се посочва, че равнището на дълга е „рекордно високо и правителствата са по-изложени на риска от по-високите лихвени проценти от всякога“.

А какво може да означава в най-лошия случай комбинацията от високи дългове и нарастващи лихвени разходи Линднер формулира изненадващо ясно по време на първата си поява в централата на МВФ: „Съществува риск от глобална дългова криза в страните с възникващи пазари и развиващите се страни". Страните от Г-20 трябва да се подготвят за това сега, включително Китай, пояснява германецът. Народната република е един от най-големите кредитори на по-бедните страни, но за подробностите по заемите ѝ се знае малко, което поражда опасения на Запад за неочаквани сътресения.

„Всичко това има един източник: Русия“

Линднер е особено загрижен за посланието, което неговото министерство разпространява в навечерието на пътуването: Според него само руският президент Владимир Путин носи отговорност за новите икономически рискове. „Всичко това има един източник: Русия", казва Линднер.

Едва ли някой от колегите на Линднер ще контрира това разпределение на вината. Съществуват обаче много различни мнения по въпроса как да се реагира на ситуацията. Отговорът на Германия досега беше предимно: с пари. В багажа си за Вашингтон Линднер бе взел и ангажимент от германското правителство за отпускане на заеми в размер на около 6,3 млрд. евро за фонд за подпомагане на развиващите се и бързоразвиващите се страни. Към това се добавят и лихвени субсидии в размер на около 100 млн. евро. Освен това Линднер обяви около два милиарда евро за т.нар. модернизационна помощ, с помощта на която Украйна да закупи оръжия.

Ако зависеше обаче от украинското правителство, Германия сама щеше да достави тежко въоръжение и веднага щеше да реши да наложи газово ембарго на Русия. Досега коалиционното правителство отхвърля и двете предложения, което му донесе критики, че косвено подкрепя подстрекателя към войната Путин. Остроумните изказвания на Линднер по адрес на Москва също изглеждат като опит да се измести фокусът върху онези, които действително са отговорни за войната.

И още нещо, което прозира от изявленията му: Опасенията, че влошаването на икономическата ситуация може да промени настроенията сред населението. До момента мнозинството от германците подкрепят строгите санкции срещу Русия. Но дали това ще остане така, ако цените продължат да се покачват бързо? Подобно на своя предшественик на поста Олаф Шолц, Линднер вижда опасност в Германия да се създаде протестно движение, подобно на френските жълти жилетки.

„По-високите цени на храните и енергоизточниците увеличават риска от социални вълнения", предупреждава и МВФ.

Спорно е обаче доколко драматични биха били действителните последици от едно пълно ембарго. Известни икономисти са на мнение, че последиците за Германия ще бъдат управляеми. Според Spiegel анализът на Бундесбанк, който ще бъде публикуван в края на седмицата, не вади драматични заключения. Според този анализ е вероятно Германия да изпадне в рецесия, ако ембаргото доведе до производствени загуби. Спадът обаче няма да е толкова сериозен, колкото при кризата с коронавируса.

Завръщане на блоковото мислене?

Засега финансовите министри и централните банкери, събрали се във Вашингтон, се спират на осъждането на режима на Путин с думи. „Съжаляваме за участието на Русия в международни форуми", се казва в изявление на страните от Г-7, които се събират под председателството на Линднер и са поканили украинския финансов министър като гост.

На Русия обаче не се пречи да участва. Зад решението се крие и опасението, че подобна стъпка може да раздели общността. Твърди се, че по време на дискусиите често се е споменавала думата „блокове" - още едно напомняне за Студената война.

Какъв е ефектът от дебатите във Вашингтон върху руското ръководство може само да се гадае. Присъства само руският заместник-министър на финансите. Неговият пряк началник участва чрез видеоконферентна връзка, както и ръководителят на централната банка Елвира Набиулина. Тя е смятана за противник на войната и е високо ценена сред колегите си в чужбина. Междувременно обаче вече няма обмен на информация между руската централна банка и ЕЦБ или Бундесбанк. Изолацията на Русия, за която настоява Линднер, вече е отчасти реалност.

А германският министър бе застигнат от друга криза във Вашингтон е, при това много лична. В сряда вечерта стама ясно, че Линднер е дал положителен резултат за коронавирус. Дали ще може да се върне в Германия в четвъртък, както бе планирано, не е ясно. Сега Линднер може би ще трябва да се изолира за известно време – както самият той изолира Русия.