Пророците, вещаещи гибел за долара, се завърнаха подобно на лястовиците. Санкциите срещу Русия заради войната й срещу Украйна са основани върху отказания на Русия достъп до чуждестранни валути, особено до долара, който господства в световната търговия и инвестициите. Би трябвало да следва, че страните, които искат да избегнат подобна съдба, ще се стремят да се диверсифицират извън американската валута. Има известна логика в това, но реалността е, че доларът не може да бъде избегнат и той ще остане доминиращата валута в търговията и трансакциите, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School и главен икономист на консултантската компания Kroll.
Централните банки диверсифицират резервите си и това ще продължи. Делът на долара във валутните резерви е спаднал от 71% през 2000 г. до 59% през третото тримесечие на 2021 г. Но това все още е приблизително три пъти по-голям дял от този на следващата резервна валута - еврото. Една четвърт от бившите доларови резерви се насочиха към юана. Останалите три четвърти са отишли към валутите на по-малки икономики като Австралия, Канада, Сингапур, Южна Корея и Швеция.
С изключение на Китай всички тези икономики се присъединиха към санкциите срещу Русия. Трудно е да си представим бъдещи геополитически конфликти, включващи сериозно разцепление между тези съюзници. Предвид размера на техните икономики прехвърлянето на резерви в канадски долари, южнокорейски вонове или шведски крони е малко вероятно да предложи начин за заобикаляне на финансовите санкции. Така или иначе, при извънредни ситуации всички тези валути в крайна сметка са защитени от доларови суап линии.
Китай не се присъедини официално към санкциите, което кара някои да твърдят, че юанът може да бъде начин за заобикаляне използването на долара като оръжие от САЩ. Но това, че Китай не е наложил санкции в този случай, не означава, че няма да го направи в други - просто попитайте Литва. Тъй като юанът представляват по-малко от 3% от световните валутни резерви, някои виждат руската инвазия като възможност за увеличаване на този дял. Финансовият експерт от Credit Suisse Золтан Позсар предполага, че Китай може да изкупува евтини руски суровини и да ги присъедини към китайските, за да създаде глобална финансова система, въртяща се около обезпечен със суровини юан.
Дори Китай да иска да направи това, има големи пречки. Някои китайски банки ограничиха финансирането за руски суровини, опасявайки се от вторични санкции. За Китай и Русия би било трудно да извършват трансакции само в рубли и юани. Китайската валута не е конвертируема извън страната. И какво ще прави Китай с рублите? Преди войната по-голямата част от руския износ за Китай беше деноминиран в долари и евро.
И накрая, как Китай ще намери пари за закупуване на руски суровини в голям мащаб? Той може да продаде американски ДЦК, но това ще подкопае стойността на останалия американски дълг, който Пекин притежава. Като алтернатива той може да напечата пари, но това би генерирало инфлация в момент, когато комунистическата партия се опитва да стабилизира икономическия растеж.
Отвъд това Китай проявява малък интерес да се откаже от микроуправлението на икономиката си, като обвърже валутата си със суровини, които не може да контролира. Имаше причина златният стандарт да се провали. Обвързването на валута към дадена суровина връзва едната ръка на централната банка по отношение на подкрепата за растежа или контрола над инфлацията.
Позицията на юана като глобална резервна валута също би изисквала пълна конвертируемост и открита капиталова сметка. Тъй като Китай се опитва да балансира дългосрочни цели, като финансова стабилност, общ просперитет и изменение на климата, с краткосрочния икономически растеж, е малко вероятно да се откаже от контрола върху финансовата система и капиталовата сметка.
Напротив, изглежда, че Китай има траен ангажимент към долара, емитирайки държавни облигации, деноминирани в зелената валута в продължение на пет години. По този начин правителството създава пазар на офшорни доларови облигации с различни матуритети, за да улесни китайските компании да вземат заеми в долари.
Ако няма фиатна, т.е. правителствена валута, която би могла да детронира долара, може би това ще направи някоя цифрова? Криптовалутите като цяло имат капитализация от приблизително 2 трилиона долара днес - и кой знае колко утре. Това е малко над 15% от световните валутни резерви. Дигиталните портфейли обаче са тромави и все още не могат да се използват за закупуване на хранителни стоки или за плащане на данъци, да не говорим за танкер, пълен с петрол. Междувременно стейбълкойните (гарантирани с активи криптовалути – бел. прев.) всъщност биха могли да укрепят долара. Според Bloomberg има над дузина стейбълкойни със значителни пазарни капитализации, свързани със зелените пари. Техният растеж само увеличава нуждата от долари.
Както казва Позсар: „Империите западат и се въздигат. Валутите спадат и се издигат. Във войните има победители и губещи." Това е вярно. И в един многополюсен свят може в крайна сметка да говорим за алтернативи на долара. Но няма да го заменим.
преди 2 години zar dolar vsi4ko drygo e ala bala portokala отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Серафимке , я посочи 1 конвертируема валута с потенциал да го замести . Само една , моля ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Силата е в емитирането на стоките, особенно на тези с много висока принадена стойност. Не на парите с които се опосредствя търговията. По лошо - който се ангажира да осигури парите с които търговията се опосредствя бута напред икономиките произвеждащи стойност - стоки, те просто го използват и то ако парите са стабилни и инфлацията не ги обезценява няма нищо по хубаво за тях от това. Равнозначно е на това работодател да не заплаща нищо почти за труда на работниците си. Разбира се това не чак така, но им плаща да кажем 1% от това което печели благодарение на труда им. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Търговията е с пари които са закотвени в Азия, без значение е как се наричат когато търговията е там. Ако Запада не реанимира икономиката си просто си остава една неактивна икономическа и търговска територия. Да продържават с простотиите, те се заплащат със стандарта на живот който и без това не е висок вече. Това нещо че някой печатал пари и с тях си купува това което му трябва не работи, търговия с обем 100 единици в пари може да се опосредствя със само 1 единица пари. Та каква е ползата че ги емитираш и се грижиш за стойността им, след като това ти дава 100 пъти по нисък стандарт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Разбира се, маьничък Митьо, Индия си умира да търгува с Китай. И разбира се, много по-важни били копейките, отколкото пазарите и инврстициите на Запада. Ахахахаааа! Жалки съчинения от лузър. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години ''Китай, Индия, Русия за твърде големи и ще търгуват помежду си в национални валути'' - те това го декларираха още на срещата през 2009 г., когато BRIC се официализира; до момента не са мръднали и на йота в това отношение. Апропо, търговията между Китай и САЩ+ЕС е 10 (!) пъти по-голяма, отколкото между Китай и Русия - юанът е неконвертируем, рублата е под санкции, рупията е без влияние извън Южна Азия - ще мине доооста време преди да катурнат долара или която и да е друга глобална валута... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Засега. И най-големите оптимисти по отношение на долара знаят, че това не е така. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Пресилено бодряшка статия. Китай, Индия, Русия за твърде големи и ще търгуват помежду си в национални валути. ЕС с Русия също по задължение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар