Ще останат ли стабилни централните банки пред вълните от несигурност?

Много философи и мъдреци, особено от източните култури, често обичат да казват, че животът е като дълбок океан, чиито вълни постоянно ни връхлитат, независимо от нашата готовност. В такива времена човек трябва да бъде стабилен и да остане непоклатим пред предизвикателствата на времето. Може да се каже, че от избухването на пандемията насам централните банки (и не само) са изправени пред постоянни вълни от несигурност, най-вече от мощни приливи и почти неусетни отливи – това са вълни от новозаразени с коронавируса, висока инфлация, забавяща се икономическа активност, а от миналата седмица в Украйна бе дадено началото на война, която макар към момента да не засяга други страни директно, то косвените последици от нея вече се усещат.

Въпреки че щатските и европейските индекси завършиха търговската сесия в петък с ръстове, играчите на пазара сложиха край на една изключително волатилна седмица.

До затварянето на борсата на Wall Street във вторник барометърът S&P 500 загуби 1%, с което се понижи с повече от 10% спрямо рекордните си стойности от началото на януари, което е първата корекция от повече от две години. Продажбите продължиха в сряда и през по-голямата част от четвъртък, когато Русия започна инвазията си в Украйна. Въпреки това в четвъртък по обяд акциите претърпяха обрат, след като президентът на САЩ Джо Байдън очерта допълнителни санкции срещу Русия.

Случващото се в Европа е поредното предизвикателство за централните банки, което те трябва да преодолеят, използвайки инструментите на паричната политика.

В последните няколко месеца основният въпрос пред централните банкери бе как да озаптят покачването на цените, без да навредят на икономическия растеж и възстановяване. Твърде агресивният подход би могъл да свие икономическата активност и продажбите на дребно, но забавената реакция би могла да навреди още толкова, като увеличи инфлационния натиск върху домакинствата и компаниите, които вече изнемогват от поскъпващата енергия и суровини. Миналата седмица мрачните прогнози на пазара се сбъднаха и цената на суровия петрол надмина границата от 100 долара за барел, като за кратко дори достигна 105 долара за барел.

Очакванията на редица икономисти и анализатори са поскъпването на „черното злато“ да продължи и през следващите няколко месеца, за което ще спомогнат опасенията за недостатъчно предлагане на фона на силното търсене, неяснотата около ядрената сделка с Иран, продължаващите проблеми със снабдителните вериги и нововъзникналите страхове относно доставките на енергия, породени от войната в Украйна.

На фона на цялата тази несигурност централните банки трябва да покажат, че ще останат непоклатими в стремежа си за озаптят инфлацията, без да навредят на икономическото възстановяване. Този баланс обаче се доказа като трудно осъществим, а пример за това е Федералният резерв на САЩ. Протоколите от последното заседание на Фед показаха, че американският регулатор е заел нисък старт за лихвени повишения. Изказванията на редица представители на банката обаче объркаха пазарите в какъв размер ще са увеличенията.

„Смятам, че подходящата политика за лихвените проценти увеличава целевото равнище на показателя до 1-1,25% в началото на лятото“, каза представителят на Фед Кристофър Уолър, според когото Фед трябва да започне да свива и баланса си от 9 трлн. долара не по-късно от заседанието си през юли.

Ръководителят на Фед в Сан Франциско Мери Дели заяви, че Федералният резерв на САЩ ще увеличи основния си лихвен процент поне четири пъти тази година, като може да има и повече лихвени повишения от това, за да бъде озаптена ускоряващата се инфлация.

Последните данни показаха, че инфлацията в САЩ е достигнала 40-годишен връх. През януари инфлацията в страната се е ускорила до 7,5% на годишна база

„Има нарастващо съгласие, че инфлацията е твърде висока, а лихвата е твърде ниска“, каза Дели, според която има необходимост от „малко повече спешност“ при покачването на лихвите.

Засега очакванията са гуверньорът на Фед Джером Пауъл да увери американските граждани на изслушването си пред Конгреса на САЩ в сряда, че централната банка ще отвърне на инфлацията, въпреки че войната в Украйна помрачава икономическите перспективи. Вероятно Пауъл ще подкрепи изказванията на колегите си и направените намеци за лихвени повишения, първото от които ще е през март. Прогнозите са на следващото заседание на банката да бъде прието увеличение на лихвата в размер на 25 базисни пункта.

Данните от миналата седмица показаха, че ценовият индекс на разходите за лично потребление в САЩ - предпочитан от Федералния резерв измерител на инфлацията в страната - е нараснал до най-високото си ниво от близо 39 години насам.

„Очакваме Пауъл да остане бдителен относно инфлацията, но като цяло да подкрепи подхода на постепенно покачване на лихвите заради нарасналата несигурност на пазара, предизвикана от кризата между Украйна и Русия. Според нас той няма да даде видима подкрепа на увеличение от 50 базисни пункта на заседанието през март“, смятат икономистите Анна Уон, Елена Шулятиева, Андрю Хъсби и Елиза Уингър, цитирани от Bloomberg.

През седмицата предстои центалните банки на Австралия, Канада, Унгария и Украйна да вземат решение за лихвените проценти. Последните сигнали от Австралийската централна банка са, че лихвените повишения все още са далеч от нейните планове.

лю

Източник: Bloomberg L.P.

„Подходът, който имаме в момента - докато очакваме доказателствата - предвижда риска, че инфлацията ще е над 3% за определен период от време и този риск е приемлив. Смятаме, че поемането на този риск е подходящо“, каза гуверньорът на банката Филип Лоу.

Освен това предстоят изказвания на редица централни банкери, сред които гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, управителят на Германската централна банка (Бундесбанк) Йоахим Нагел и други.

Тонът на банкерите може да подскаже какви са плановете на европейския регулатор за озаптяването на инфлацията. Последнните данни показаха, че през януари покачването на цените на Стария континет е достигнало рекордни равнища за трети пореден месец в размер на 5,1%. Предстои в сряда да бъдат публикувани данните за потребителската инфлация през февруари, а в четвъртък ще има информация за покачването на производствените цени през януари в Европа.

Миналата седмица Лагард за пореден път заяви, че ЕЦБ е твърдо решена да се бори с инфлацията и да защити ценовата стабилност. „ЕЦБ има готовност да предприеме каквито и мерки да са необходими, в рамките на своята отговорност, за да осигури ценова и финансова стабилност в еврозоната“, увери централният банкер.

По-рано през седмицата редица колеги на Лагард посочиха, че подкрепят прекратяване на покупките на облигации по старата програма за стимули на банката, позната като APP. Още през декември миналата година европейският регулатор реши да прекрати пандемичната програма за закупуване на облигации PEPP, която ще изтече през март. Бъдещето на APP обаче все още не е ясно, макар в насоките на ЕЦБ да се посочва, че малко след прекратяването на програмата ще има лихвени повишения. Към момента очакванията са те да се случат едва към края на 2022 г.

ецб

Източник: Bloomberg L.P.