Инфлационният шок върху икономиката от поскъпналия петрол може да се влоши

Поскъпването на петрола за над 100 долара за барел за пръв път от 2014 г. е двоен удар за световната икономика, който едновременно влошава перспективите за икономически растеж и ускорява инфлацията, пише Bloomberg.

Това е притеснителна комбинация за Федералния резерв на САЩ и другите големи централни банки, които се опитват за овладеят най-бързото покачване на цените от десетилетия насам, без да навредят на възстановяването на икономиката от пандемията.

Фючърсите в Лондон поскъпнаха с 3,3% след драматичната ескалация на напрежението в Украйна, която доведе до опасения за износа на петрол в региона.

Въпреки че износителите на петрол са облагодетелствани от ръста в цената и влиянието на суровината върху икономиката не е такова, каквото някога беше, голяма част от света ще понесе удар, тъй като компаниите и потребителите ще видят, че сметките им нарастват, а покупателната им способност ще намалява заради поскъпналите храни, транспорт и отопление.

В свой анализ за печелившите и губещите от поскъпващото „черно злато“ Bloomberg Economics изчислява, че Саудитска Арабия може да има неочаквана печалба, както и Русия, докато по-малките износители на петрол, като Обединените арабски емирства, също може да се представят добре. Големи губещи обаче ще са вносителите на суровината като Южна Корея, Индия и Япония.

"Ценовият възход на петрола ще увеличи натиска върху централните банки по света, за да изместят по-рано цикъла на затягане на паричната политика и за да повишат лихвите по-агресивно с цел озаптяването на инфлационните рискове“, каза старшият икономист в Maybank в Сигнапур Чу Хак Бин.

JPMorgan Chase & Co. предупреждават, че цена от 150 долара за барел може почти да забави глобалното икономическо разширяване. Така инфлацията ще достигне спирала от над 7%, което е над три пъти повече от целевото равнище на повечето централни банки.

Петролът поскъпва заедно с други суровини, в т.ч. природния газ. Сред двигателите на тези движения са възстановеното търсене след затварянията заради пандемията, проблемите със снабдителните вериги и геополитическото напрежение. Възможността за възобновена ядрена сделка с Иран понякога охлаждаше петролния пазар.

И все пак, ценовият възход е рязък. Само преди две години цената на фючърсите на петрола за кратко бе под нулата.

Изкопаемите горива - петролът, въглищата и природният газ – осигуряват над 80% от енергията в световната икономика. Цената на една обичайна кошница от тези продукти сега се е покачила с над 50% спрямо година по-рано, според консултантската компания Gavekal Research.

Международният валутен фонд (МВФ) наскоро завиши прогнозите си за световните потребителски цени до средно 3,9% в развитите икономики през тази година, спрямо 2,3% в предишните прогнози и 5,9% в развиващите се и възникващите пазари.

Петрол

Източник: Bloomberg L.P

Досега Китай – най-големият вносител на петрол и износител на стоки – се радваше на добро равнище на инфлацията. Икономиката на страната обаче продължава да е уязвима, докато производителите отчитат високи цени на суровините и има опасения за недостиг на енергия.

Инфлационният натиск, който се оказа по-устойчив от очакваното, кара централните банкери да приоритизират борбата с инфлацията пред подкрепата на търсенето. Инфлацията в САЩ достигна 40-годишен връх, което допълнително увеличи очакванията, според които Фед ще повиши лихвите седем пъти тази година.

Гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли отчасти оправда решението на банката да увеличи лихвите, като посочи „натиска от цената на енергията“ като причина. Управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард наскоро каза, че банката ще „изследва внимателно“ как покачващите се цени на енергията ще повлияят на икономиката, докато централните банкери намекват промяна на паричната политика към затягане.

Гуверньорът на централната банка на Южна Корея И Джуьол заяви, че според него инфлационният натиск ще се засили допълнително насред покачващите се цени на вноса и продължаващите проблеми със снабдителните вериги.

Световната икономика не поема толкова лакомо петрол, както през минали десетилетия, особено през 70-е години на миналия век, а алтернативните източници на енергия представляват до известна степен буфер. Други изолатори, свързани с пандемията, включват и нарасналите доходи насред затегнатия пазар и увеличилите се спестявания на домакинствата.

Появата на индустрията на шистовия петрол в САЩ означава, че икономиката на страната не е толкова уязвима към газови шокове – потребителите плащат повече за бензин, а тамошните производители печелят повече.

Главният икономист по мениджмънт на световното богатство в UBS Group AG Пол Донован смята, че е важно да се вземе предвид как производителите на петрол изразходват допълнителната си печалба, което би могло да спомогне за растежа. „Днес търговците на петрол са много склонни да харчат печалбата си, когато цените се покачат“, смята експертът.

За повечето потребители и централни банкери всичко до голяма степен зависи от това колко бързо и с колко ще поскъпне енергията, особено ако икономиката загуби инерция в световен мащаб.

Достатъчно голям петролен шок може да озапти плановете за нормализиране на много централни банки, „въпреки че на фона на високата инфлация и опасенията относно устойчиви инфлационни очаквания, това означава, че политиката все още би трябвало да е по-затегната“, смятат икономисти от JPMorgan.