Ценностите, които са важни за нас

Просперитетът не се основава единствено на това дали хладилникът е пълен с най-необходимото всеки ден. Хората търсят неща, които могат да им осигурят стойност за дълъг период от време. А в най-добрия случай дори да я увеличат. Златото винаги е било и все още е такава стока, въпреки че материалната му полезност е много ограничена. То просто блести прекрасно. И само поради тази причина то е нещо специално за хората и се е използвало като инвестиция със стабилна стойност, особено в по-ранни времена. Колкото повече от него притежавате, толкова по-добре сте защитени от непостоянствата на живота и въоръжени за разходите на старостта. Но и други материални и нематериални неща са развили подобна функция, най-вече собственият дом, който човек сам построява или купува. Той не само осигурява покрив над главата, но и съхранява стойността на труда, тъй като по-голямата част от доходите не се влагат в наем, а в земя, хоросан и бетон. В най-добрия случай тази стойност дори се умножава.

В сектора на недвижимите имоти отдавна едно просто изчисление се счита заръководство за оценка на това кой може да си позволи жилище и кой не. Това изчисление поставя работата и жилището в зависимост едно от друго. То взема предвид доходите на домакинството за цялата година и изчислява колко години са необходими, за да се изплати цената на имота. През 90-те години на миналия век около пет до седем средни годишни заплати са били достатъчни, за да се покрие кредита за нормален имот. Но тази стойност е нараснала драстично не само в популярните метрополии. Междувременно се смята, че ще са необходими дванадесет или повече средни годишни заплати. Много хора вече не могат да се справят с това.

Необвързани с резултатите от труда

В стабилни икономики като тези на Германия един принцип работеше добре дълго време и се смяташе почти за идеал: недвижимите имоти служат за съхранение на стойността на резултатите от труда, дори обикновените работници могат да придобият жилищен имот и в замяна да получат известна сигурност в живота си. Германската икономическа ценностна система имаше фиксирана отправна точка. Онези, които могат да си позволят къща или апартамент от заплатите си, са достигнали до широката средна класа на обществото. Тази референтна връзка обаче все повече се разпада, стойността на недвижимите имоти е отделена от тази на резултатите от работата, връзката става относителна. А това създава несигурност.

Особено по-младите хора започват да бягат от тази мрачна перспектива за икономическа сигурност. Те все повече инвестират в други активи, които са станали също толкова скъпи, но предлагат много по-ниски начални цени. Не е необходимо да представите десетки хиляди евро собствен капитал, както е при закупуването на жилище за да закупите акции; достатъчни са 50 евро на месец, които бавно спестявате например във фонд. Криптовалутите също стават все по-популярни, въпреки че вероятно са най-нематериалният инвестиционен актив, който можете да си представите: чист компютърен код. Въпреки това купувачите естествено очакват инвестицията да увеличи стойността си в бъдеще или поне да не претърпи загуби. Желанието за материална сигурност е движеща сила за всички.

Може би насочваме вниманието си на погрешно място, ако сме обезпокоени от актуалните новини за високата инфлация. Разбира се, проблемът е, че разходите за отопление се увеличават или електроенергията поскъпва, особено за хората с ниски доходи. Но тази болка по всяка вероятност няма да е постоянна, ако инфлацията се стабилизира до нормално ниво най-късно до следващата година, както предполагат повечето икономисти. Истинският проблем, който тревожи мнозина, се крие другаде. Това е усещането, че живеем в лъжливо благоденствие. Да работиш на пазар, който предлага възможност за работа само със заместители на сигурността, с ценни книжа на капиталовия пазар, с акции и фондове, с биткойни и доуджкойни. И всеки ден да сме свидетели на цените, които ту се покачват, ту спадат.