Ще ни остави ли на студено добивът на биткойни?

Биткойнът е виртуална валута, но със силно физически отпечатък под формата на големи, гладни за енергия „ферми“, които изникват за добив. Размерът на този отпечатък и неговият ефект върху околната среда станаха гореща тема: енергийното потребление на мрежата тази година вероятно ще е впечатляващите 91 терават/часа – приблизително това на цял Пакистан, според изчисления на BloombergNEF.

Съоснователят на Microsoft Бил Гейтс и изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск неведнъж са критикували индустрията заради нейната пристрастеност към евтината енергия, която често се произвежда от изкопаеми горива. А това със сигурност не е в унисон със съвременните ни схващания за нулеви нетни емисии, пише в материал колумнистът на Bloomberg Лионел Лоран.

Отговорът на криптоминьорите: и те все повече се насочват към възобновяемата енергия и напускат зависими от въглищата страни като Китай – където също така има и забрана за криптотрансакции. Според тях също така ще е услуга за света да насърчат развитието на нови соларни и вятърни електроцентрали, фокусирани около добива на биткойн.

Това е чудесно на теория, но на практика има далеч по-належащи проблеми, с които миньорите трябва да се справят: световна енергийна криза на фона на борещите се държави за ограничен ресурс природен газ за подхранването на постпандемичното възстановяване и запълване на източените резерви преди зимата. Във времена на взаимни обвинения и паника за предстоящия отоплителен сезон кой ще иска в града си ферма за биткойни?

Но проблемът не е само международният ефект на биткойна, но как той ще се почувства на местно ниво. Мрежата за добив на криптовалутата представлява около 0,5% от световното енергийно потребление, което означава, че криптопривържениците могат винаги да посочат и по-големи причини за източването на системата.

Но на местно ниво, във времена на недостиг на енергия и завишено търсене, наличието на голям купувач може да увеличи разходите за всички останали. Според медийни съобщения точно тава става в Киргизстан. Централноазитската страна увеличава цените на електроенергията за криптоминьорите – както и на други сектори като „традиционните“ миньори на злато – за да се компенсира „енергийният интензитет“.

Предполагаемата тежест за общността от идването на миньор в щата Ню Йорк бе наскоро обект на академично проучване със съавтор Матео Бенетон от бизнес училището „Хаас“ към университета в Бъркли. Според него предимствата от повишаването на данъците и откриването на нови работни места бледнеят в сравнение с допълните разходи на електричество, като се начисляват годишно допълнително 165 млн. долара за бизнеса и 79 млн. долара за частните лица. Изследването използва кривите на поскъпналата цена на биткойна и търсенето на електричество, за да се определят допълнителните разходи. Увеличавайки мащаба за целите САЩ, сумата достига 1 млрд. долара.

САЩ може и да са се разминали с най-лошото от недостига на природен газ,  но криптодиаспората не трябва да си отдъхва все още, като се има предвид продължаващото напрежение. Колин Рийд, бившият кмет на Платсбърк в Ню Йорк, каза пред CNBC през юли, че привличането на биткойн миньори по време на мандата му е генерирало „шепа“ работни места спрямо вълната от негодувание от страна на жителите на града заради завишените цени на електричеството. Градът отделяше 10 до 15 процента от доставките на електричество за миньорите. През 2018 г. там бе прие мораториум за нов добив за година.

Тексас е един от американските щати, които шумно приветстваха ползите от привличането на фирми за добив на криптовалути, а те на свой ред се възползваха от предимството на евтиното електричество в региона. Но вече видяхме последиците от миналогодишната ледена зима върху крехката електропреносна мрежа, които увеличиха драстично цените и предизвикаха спирания на тока. Това накара много ферми да спрат работа. засега не е ясно дали щатът е готов да приюти нова вълна миньори, идващи от Китай – или дали тенденцията за криптоферми на възобновяема енергия, които продават неизползвания ток към мрежата, ще се окаже устойчива.

Никой не намеква, че биткойнът е причина за сегашната световна енергийна криза – все едно хедж фондовете, търгуващи суровини, да са виновни за недостига на природен газ.

Но при положение, че в момента един биткойн струва повече от 50 хил. долара, а в някои случаи миньорите съобщават за маржове от над 67% и 7,5 млн. долара тримесечна печалба, то налице не е голям шанс за забавяне на добива, макар и да съществува риска от излагане на по-високи цени на енергията.

На много места по света проблемите са налице. Европейски индустриални гиганти затварят фабрики или намаляват производството си, британски енергийни доставчици фалират, а американците са предупредени за задаващ се ценови шок за отопление. Ще бъде студена зима и за миньорите на криптовалути.