Мадам Два процента

Легендарният петролен британски предприемач от османско-арменски произход Калуст Гюлбенкян влезе в икономическата история като "Мистър Пет процента", защото държеше пет процента от акциите на всяка петролна компания, която той формира (включително Royal Dutch Shell). Парите бяха достатъчни за създаването един много интересен музей на изкуството в Лисабон, който днес носи неговото име.

От вчера светът познава и „Мадам Два процента“: Под управлението на своя президент Кристин Лагард Европейската централна банка (ЕЦБ) направи корекция в стратегията си, която е едва забележима на пръв поглед. Вместо малко под два процента, както преди, ЕЦБ определя целта си за инфлация на два процента. Превишаването на този праг е също толкова поносимо в бъдеще, колкото и падането под него; вече няма твърда горна граница. Корекцията е взривоопасна, тъй като според изследователския институт Handelsblatt Research Institute инфлацията в Германия се движи право в посока от четири процента.

Ще направи ли „Мадам два процента“ мека валута от еврото? Ще се издигне ли Карл Ото Пьол (бивш гуверньор на германската централна банка) от гроба си, за да спаси честта на Бундесбанк? И какво друго се е променило в стратегията на ЕЦБ? Ето един коментар на събитията от четвъртък.

Промяна в целта за инфлацията

И така - Европейската централна банка (ЕЦБ) завърши прегледа на стратегията си. Най-важната промяна: целта за инфлацията се коригира. Сега паричните власти се стремят към малко по-висок процент на инфлация от два процента и също така възнамеряват да понасят временно превишаване на тази цел, обяви в четвъртък регулаторът.

ЕЦБ, основана през 1998 г., първоначално определи два процента като горната стойност за инфлацията. През 2003 г., като част от стратегическия преглед с силно ангажирания тогава главен икономист Отмар Исинг, се появи досегашната, малко тромава формулировка „близо, но под два процента“. Някои централни банкери наскоро критикуваха, че тази формулировка води до тълкуването, че нивата на инфлация, които са твърде високи, причиняват на централната банка повече тревоги, отколкото твърде ниски лихви.

„Новата формулировка ясно показва, че два процента не са горна граница", заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард по време на пресконференцията си. С тази симетрична интерпретация на целта за инфлацията ЕЦБ скъсва със съществената традиция на старата Бундесбанк с нейната марка, преди всичко с желанието за ожесточена битка с твърде високата инфлация. Понастоящем е изрично посочено, че увеличението на цените може умерено да надхвърли целта за определен период от време. Това може да позволи на ЕЦБ да провежда по-дълготрайна, свръх хлабава парична политика.

В дискусията в рамките на Управителния съвет, който се състои от шестима директори и 19-те ръководители на националните централни банки от еврозоната, бяха забелязани различия в мненията по въпроса колко дълго, докъде и при какви условия може да бъде надвишена целта за инфлацията. Компромисната формула, която сега е намерена, е: „Когато икономиката се доближава до долната граница на номиналните лихвени проценти, това изисква особено решителни или упорити мерки от страна на паричната политика, за да се избегне трайно отрицателно отклонение от инфлационната цел. Това може да означава и кратък период, през който инфлацията е малко над целевата".

Идеята, следваща американския модел, банката да се стреми към съответно по-висок процент на инфлация след дълъг период на твърде ниска инфлация, не се различава изрично, въпреки че някои членове на съвета също са изразили симпатия към нея. В допълнение към предефинирането на целта за инфлация, Управителният съвет също се съгласи да вземе предвид разходите за жилища при изчисляване на инфлацията в бъдеще и да представи план за действие за опазване на климата.

Разходите за жилища влизат в измерването на инфлацията

Друго важно нововъведение е, че ЕЦБ възнамерява да вземе предвид цената на собствеността на жилището при измерване на инфлацията в бъдеще. Досега в еврозоната бяха включени само наемите. В резултат на това разходите за жилища съставляваха сравнително малък дял в европейския индекс на инфлация. За много домакинства обаче те са най-важната разходна позиция. Освен това цените на недвижимите имоти се покачват значително в някои страни от еврозоната като Германия, Франция и Нидерландия. Това поражда дебати, че инфлацията се отчита твърде ниско. За да се противопостави на подобни обвинения и да се ориентира по-отблизо към реалностите на живота, ЕЦБ сега иска да промени това.

Изпълнението на практика обаче е сложно. От една страна, къщите и апартаментите също са активи. Хората не само купуват къщи, в които да живеят, но и за да увеличат стойността на активите си, както правят с акциите или облигациите. Цените на активите обаче не трябва да бъдат включени в инфлацията. Също така ЕЦБ ще се нуждае от актуални стойности за оценка на разходите за жилище, обитавано от собствениците.

Освен това отговорност носи не самата ЕЦБ, а Европейската статистическа служба Евростат. Европейската комисия трябва да инициира промените - с одобрението на държавите от ЕС. Това може да отнеме години. Дотогава ЕЦБ иска да се справи, като използва инфлационни мерки на своите заседания по паричната политика, които вече отчитат и разходите за притежаване на жилище.

Опазване на климата

Друг спорен въпрос е ролята на ЕЦБ в борбата срещу изменението на климата. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард направи тази тема свой приоритет от встъпването си в длъжност. Сега ЕЦБ взе решение за план за действие по този въпрос.

Новосъздаденият център на ЕЦБ за изменението на климата ще координира съответните дейности в рамките на институцията в тясно сътрудничество с Евросистемата. Тези дейности ще бъдат насочени към следните области:

Макроикономическо моделиране и оценка на последиците за трансмисионния механизъм на паричната политика. ЕЦБ ще ускори разработването на нови модели и ще извършва теоретични и емпирични анализи с цел да проследи как изменението на климата и свързаните с него политики за икономиката, финансовата система и трансмисионния механизъм на паричната политика въздействат посредством финансовите пазари и банковата система върху домакинствата и предприятията.

Статистически данни за анализи на рисковете, свързани с изменението на климата. ЕЦБ ще разработи нови експериментални показатели, обхващащи съответните „зелени“ финансови инструменти и въглеродния отпечатък на финансовите институции, както и експозициите им към физически рискове, свързани с климата. След това тези показатели ще бъдат усъвършенствани поетапно от 2022 г. насетне, в съответствие и с напредъка по политиките и инициативите на ЕС в областта на оповестяването и отчитането във връзка с екологичната устойчивост.

Увеличаване на капацитета за оценка на риска. През 2022 г. ЕЦБ ще започне да извършва свързани с климата стрес тестове на баланса на Евросистемата с цел оценка на рисковата експозиция на Евросистемата към изменението на климата, като използва методологията на свързания с климата стрес тест, който ЕЦБ прилага за икономиката като цяло. Също така, ЕЦБ ще оценява дали агенциите за кредитен рейтинг, приети в рамката на Евросистемата за кредитна оценка, са оповестили необходимата информация, позволяваща да се установи как те отразяват в кредитните си рейтинги рисковете, свързани с изменението на климата. Освен това ЕЦБ ще обмисли разработване на минимални стандарти за включването на свързани с изменението на климата рискове във вътрешните си рейтинги.

Рамка за обезпечения. ЕЦБ ще отчита релевантните рискове, свързани с изменението на климата, в прегледа си на рамките за оценка и контрол на риска за активи, мобилизирани като обезпечение от контрагенти по кредитните операции на Евросистемата. Това ще гарантира, че в тях са отразени всички релевантни рискове, включително породените от изменението на климата. Освен това ЕЦБ ще продължи да следи структурните пазарни тенденции при продуктите за осигуряване на устойчивост и е в готовност да подкрепя иновации в областта на устойчивите финанси в рамките на мандата си – пример за това е решението ѝ да приема като обезпечение свързани с устойчивост облигации.

Покупки на активи от корпоративния сектор. ЕЦБ вече започна да отчита релевантните рискове, свързани с изменението на климата, в своите процедури за комплексна оценка при покупките на активи от корпоративния сектор в портфейлите си по паричната политика. В перспектива ЕЦБ ще коригира, в съответствие с мандата си, рамката, направляваща разпределението на покупките на корпоративни облигации, така че те да включват свързани с изменението на климата критерии. Критериите ще включват съгласуване на емитентите най-малко със законодателството на ЕС, прилагащо Парижкото споразумение, посредством свързани с изменението на климата показатели или поети от емитентите ангажименти за такива цели. Освен това ЕЦБ ще започне да оповестява свързана с климата информация за програмата за закупуване от корпоративния сектор (CSPP) най-късно през първото тримесечие на 2023 г.

Край на стратегията от два стълба

Прегледът на стратегията скъсва и с втора традиция от времената на Бундесбанк: В бъдеще ЕЦБ вече не иска да извършва анализа на паричните обеми като независим втори стълб заедно с икономическия анализ. И двете области са интегрирани, така че паричният анализ, който беше от основно значение за старата Бундесбанк, вече не изглежда стратегически независим.

През последните няколко години този анализ играеше само незначителна роля. В бъдеще обаче ЕЦБ възнамерява да обсъди по-изрично от преди възможните странични ефекти на своята парична политика, като например финансовата стабилност, и да подчертае критерия за целесъобразност. През миналата година Федералният конституционен съд на Германия я обвини в недостатъчна обосновка на тази целесъобразност. Германският икономист Фолкер Виланд обаче критикува: „Липсва ми анализ дали разхлабената парична политика е изиграла роля за натрупването на рискове за финансова стабилност преди финансовата криза и дали може да се извлекат поуки за това как паричната политиката трябва да се справя с рисковете за финансовата стабилност сега и в бъдеще“, казва той пред Handelsblatt.

Малките промени

ЕЦБ направи и редица незначителни промени. В бъдеще тя възнамерява редовно да преразглежда стратегията си за паричната политика на по-кратки интервали. Следващата проверка е планирана за 2025 г. Банката също така иска да адаптира формата на пресконференцията си, на която обявява решения за паричната политика. Дългите технически изявления трябва да бъдат по-кратки в бъдеще. В допълнение централната банка иска да организира по-редовен диалог с широката общественост, като например по време на изслушването за новата стратегия.