Р. Бакърджиев: Бизнесите са принудени да се конкурират с пари "от въздуха"

„След повече от десетилетие липса на официална инфлация в развития свят цените на потребителската кошница започнаха по-сериозни ръстове“ – това коментира като основна тема през юни Радостин Бакърджиев, CFA, портфолио мениджър в ЕЛАНА Фонд Мениджмънт, в месечния анализ, отправен към инвеститорите във фондовете на управляващото дружество.

Експертът посочи, че дори в еврозоната, където ЕЦБ от години се опитва да достигне инфлация близка до 2% на годишна база, през април цените се повишиха с 1,6%, а очакванията за май са 2% ръст. В България засега положението е спокойно с инфлация от 2%, която е доста типична за нашата страна. В най-голямата икономика пък – САЩ – положението е много по-„горещо“. През април само за месец цените скочиха с 0,8%, а за една година повишението беше 4,2%. През май инфлацията записа още по-силен ръст от близо 5%.

„Всяко по-рязко повишение на цените създава известен смут на финансовите пазари, тъй като предизвиква опасения за затягане на паричната политика. Засега централните банкери отхвърлят тези притеснения, като според тях по-високата инфлация ще бъде само временна. В крайна сметка резултатът ще зависи от действията на правителствата и централните банки. Но във всички случаи трябва да сме подготвени за една по-висока инфлация поне идните месеци“, предупреждава портфолио мениджърът. 

По думите му съществена част от нея се дължи на т. нар. базови ефекти. През последната година петролът и много други суровини реализираха ръстове от по 60- 70%. Част от това оскъпяване се предава по веригата към потребителите, което се усеща в по-високи цени на повечето продукти. Но цените на суровините са доста волатилни и имат склонността да се връщат обратно след големи движения. Така че наесен тези ефекти трябва да отшумят.

Носител на базов ефект са също секторите свързани с туризма и развлеченията, където на места цените бяха паднали съществено в началото на пандемията. Нормализирането им сега се отразява временно като по-висока инфлация. Засега силно влияние оказва получения дисбаланс между търсене и предлагане в много сектори.

Затварянето на редица бизнеси през 2020 г. доведе до голям спад в предлагането. От друга страна правителствата заляха населението с помощи понякога дори превишаващи трудовите им доходи. Тези спестени средства сега са източник на натрупано търсене. Повишеното търсене в момент на все още слабо предлагане винаги води до ръст в цените, коментира портфолио мениджърът.

С отварянето на световната икономика производствените процеси започнаха да се нормализират и това постепенно ще доведе до балансиране на пазара. Един интересен пример за такъв дисбаланс, който обаче може да продължи по-дълго, е пазарът на чипове. Полупроводниковата индустрия е концентрирана почти изцяло в Азия и строгите мерки от началото на 2020 г. ограничиха рязко производството точно в момент, когато търсенето избухна в голяма степен покрай преместването на работното място у дома. Този недостиг все още не може да бъде разрешен, а чиповете вече заемат сериозно място в почти всички сфери на нашия живот. Дори автомобилните концерни се налага да ограничават производството заради липсата на полупроводници.

Според финансиста всичко описано досега са временни явления, които постепенно ще затихват. От далеч по-важно значение са факторите, които оказват дългосрочно влияние. На първо място е адекватността на централните власти покрай излизането от кризата. Монетизация на дълга в големи мащаби рано или късно води до ускоряване на инфлацията (въпреки че Япония винаги може да се даде като пример за обратното).

Той подчертава, че ако временните държавни мерки останат и след края на пандемията и кризата, това започва да подкопава вярата във валутата от една страна. От друга - нарушава нормалните обществени процеси. В САЩ, където фискалните дефицити и раздаването на пари „на калпак“ достигат най-големи крайности, милиони хора отказват да започнат работа заради големите доходи, които получават като безработни. Бизнесите са принудени да се конкурират с държавата и нейните пари създавани „от въздуха“, за да намерят персонал. Това в дългосрочен план би свалило продуктивността и икономическия потенциал на една страна, а напечатаните пари в същото време ще поддържат силно търсене. А това е най-добрата рецепта за висока инфлация.

Бакърджиев посочва, че тъй като протичането на икономическото възстановяване остава голяма неизвестна, в този момент добрата диверсификация е особена важна за запазване на спестяванията