Сривът на долара може би е още в началото си

Еврото. Отхвърлянето на песимистичната ми прогноза за долара беше изцяло под мотото „Няма друга алтернатива”. В последващ коментар Роуч се противопоставя на това твърдение, опитвайки се да изкажа положителни аргументи за юана и еврото, а така също за благородните метали и дори крипто валутите.

Въпреки че китайският юан поскъпна с около 4% от миналия юни и би трябвало да продължи да укрепва, тъй като Китай води глобалното възстановяване след Covid, еврото се повиши дори с повече за същия период (след покачване с около 7% от февруари до май). Като вроден евроскептик, винаги ми е било трудно да кажа нещо особено позитивно за общата валута. Това е така, защото валутният съюз имаше ключов недостатък: единна валута и централна банка, но без обща фискална политика.

Изненадата дойде през юли, когато германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон постигнаха споразумение за регионална фискална подкрепа в размер на 750 милиарда евро (908 милиарда щатски долара), съчетана с орган за издаване на общи държавни облигации Това добавя липсващата фискална част към валутния съюз, като вероятно представлява „хамилтънов момент“ (по името на американския финансов министър Александър Хамилтън, който обединява дълговете на отделните щати в общ федерален – бел. прев.) за най-подценената основна валута в света.

Междувременно златото поскъпна през юни и юли, но до края на годината изтри този ръст. При криптовалутите беше различно. Нямах си представа какво предстои за биткойна, който нарасна четирикратно след юни или два и половина пъти спрямо скока в края на 2017 г.,  който тогава беше представян като един от най-големите спекулативни балони в историята .

Федералният резерв. Когато дефицитите по текущата сметка са под натиск, обикновено може да се разчита, че централната банка ще се притече на помощ чрез затягане на монетарната политика. Това със сигурно не е случаят с днешния Фед. Приемайки нов режим за насочване на „средната инфлация“ през август, Фед изпрати силен сигнал, че ще реагира по-скоро късно, отколкото рано, на евентуално нарастване на инфлацията.

На долара не помага и така наречената модерна парична теория. Да, дългът и дефицитите може да не са от значение при ниска инфлация и нищожни лихвени проценти (това едва ли е блестящ теоретичен пробив), но спестяването или липсата му все още са важни. Тъй като САЩ все повече разчитат на чужд капитал, за да компенсират нарастващия недостиг на вътрешни спестявания, и с отворените мерки за количествено облекчаване на Фед, създаващи огромна свръх ликвидност, аргументът за по-нататъшно рязко отслабване на долара изглежда по-убедителен от всякога.

Все още бушуващата пандемия и икономиката на ръба на двойна рецесия не оставят на администрацията на Байдън друг избор, освен да се впусне в нов кръг от мащабна фискална помощ. Този резултат би имал последици за всяка икономика. За недоспестяващата Америка това означава по-слаб долар.