Централните банки: Пари без край…

2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г."

Това скорошно изявление на директора на Европейската централна банка (ЕЦБ) Фабио Панета казва всичко за това, което централните банки, поне тези от западния свят, ще направят през следващата година: ще държат крака си върху паричния педал на газта. Какво значи изказването на Панета, най-ясно разпознаваемият „гълъб“ в Съвета на Европейската централна банка (ЕЦБ): Икономиката и пазарите ще могат да разчитат на ЕЦБ да направи по-скоро повече, отколкото по-малко през следващата година. Трябва да се създаде доверие, така че потреблението и инвестициите да тръгнат.

Същото важи с определени нюанси за Федералния резерв на САЩ (Фед) и Английската централна банка (АЦБ), които току-що са приключили програмите си за парична политика за 2020 г. Това, което трябва да се добави по отношение на ЕЦБ, обаче е прегледът на стратегията, резултатите от която трябва да бъдат на разположение след средата на годината.

Икономическото възстановяване се очаква през пролетта след втората вълна на пандемии

Според икономистите макроикономическата картина за 2021 г. е приблизително следната: Възстановяването на Европа от блокиранията след първата вълна беше прекъснато от втора вълна през есента. Изтичането ѝ се очаква през пролетта. Тогава повишаващите се температури ще понижат чувствителността на хората към заразявания като цяло, а също така ще има и ваксина. Броят на заразените обаче вероятно ще бъде по-висок от тази година, поне в началото.

Повечето икономисти обаче очакват брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната да нарасне рязко от пролетта след спада през четвъртото и първото тримесечие, воден от ефекта на наваксването. Въпреки силния растеж на БВП и значително по-високите темпове на инфлация ЕЦБ ще продължи с покупките на облигации за няколко милиарда долара, за да осигури ниски лихвени проценти за банките и по този начин за икономиката, домакинствата и не на последно място - правителствата.

Това трябва да продължи, докато „фазата на коронакризата" приключи. Това означава, че инфлацията трябва поне да се върне към своя предпандемичен път, който обещава увеличение в посока от 2 процента през 2022 година. Тоест, отсега е ясно: лихвените проценти поне ще останат там, където са, а ЕЦБ ще повиши или намали покупките на облигации като част от нейната пандемична програма PEPP в зависимост от развитието на пазарните лихвени проценти.

Бързо поскъпване на еврото може да подтикне ЕЦБ да действа спешно

Какво би могло да накара ЕЦБ да облекчи допълнително паричната си политика през 2021 г.? На първо място, това е обменният курс на еврото. Ако продължи да нараства бързо, ЕЦБ вероятно ще намали допълнително лихвения процент по депозитите и евентуално ще го компенсира с по-голямо изключване за банките от този лихвен процент.

Влошаването на условията на финансиране също може да се разглежда като причина за облекчаване на паричната политика. ЕЦБ вероятно би отговорила с изпитания си набор от дългосрочни търгове и покупки на облигации. След като тя увеличи PEPP с 500 милиарда евро, засега има достатъчно свобода на действие.

Все още не е възможно да се предвидят какви конкретни промени ще донесе прегледът на стратегията. Резултатите трябва да са достъпни до средата на годината. Почти не е спорно, че ЕЦБ ще промени целта си за инфлация от „по-долу, но близо“ до 2 процента. От една страна, това е по-лесно да се обясни на обществеността като концепция. От друга страна, ЕЦБ поставя още по-голям акцент върху факта, че не иска да вижда нива на инфлация, които са твърде ниски или дори отрицателни. Тя вече се опитва да изрази този възглед, като говори за „симетрична“ инфлационна цел. Това обикновено намеква за още по-дълготрайна, свръхслаба парична политика.

Остава да видим дали ЕЦБ, подобно на Федералния резерв на САЩ, ще е склонна да допусне по-високи нива на инфлация след продължителните периоди на прекалено ниски темпове на инфлация. Също така е под въпрос дали и как разходите за жилищни имоти, заети от собствениците, ще бъдат взети предвид при разходите за живот и дали и как ЕЦБ ще разгледа в бъдеще в своята парична политика предизвикателствата на изменението на климата.

Федералният резерв на САЩ чака решения за фискална политика

От другата страна на Атлантическия океан Федералният резерв, подобно на останалата част от света, с нетърпение следи дали американските политици и президентът Доналд Тръмп ще се договорят за допълнителна фискална подкрепа за компаниите и домакинствата и степента на тази помощ. Някои членове на Комитета за отворения пазар (FOMC_ изразиха склонността си да се намесят в паричната политика, ако е необходимо.

Балотажът за двама членове на Сената в Джорджия през януари може да донесе решаващ обрат в икономическата политика. Ако там победят демократическите кандидати, президентът на САЩ Джо Байдън ще има зад гърба си и двете камари на Конгреса. Тогава Фед може да бъде освободен от задачата да увеличи темпото на закупуване на своите активи.

Във всеки случай, съдейки по декларацията на FOMC от декември, Фед ще остане активен на пазарите в продължение на дълго време - докато не се забележи „по-нататъшен съществен напредък“ в приближаването на целите за максимална заетост и 2-процентова инфлация. Съдейки по прогнозите на членовете на FOMC, може да очакваме повече или по-малко непроменена политика до началото на 2024 година.

АЦБ очаква до последно споразумение за отношенията с ЕС

Английската централна банка (BoE) е в особено неудобно положение: Не би ли трябвало да отпусне паричната си политика пред предстоящия „нерегулиран“ Brexit? Анализаторите очакват, че тя ще изчака до самия край, за да види дали ЕС и британското правителство ще се споразумеят в последния момент за последващо споразумение за периода след напускането на ЕС. Някои коментатори дори не искат да изключат продължаване на преговорите след края на годината.

Икономическите последици от Brexit без последващо споразумение биха били толкова неблагоприятни, особено за Великобритания, че след това АЦБ ще разхлаби паричната си политика - въпреки риска от инфлация, който би възникнал в резултат на очакваната девалвация на лирата в този случай. На последното заседание на Съвета по парична политика АЦБ остави основния си лихвен процент на рекордно ниско ниво от 0,10% и потвърди целевия обем на покупките на активи на 895 млрд. британски лири.

Швейцария трупа все по-високи валутни резерви

Действията на Швейцарската национална банка (SNB) са тясно свързани с тези на ЕЦБ. Ако ЕЦБ облекчи своята парична политика, обменният курс на франка спрямо еврото ще има тенденция да се покачва. SNB противодейства на това с увеличени интервенции на валутния пазар, дори ако „взема предвид цялата валутна ситуация“, както винаги отчита тя в декларациите за паричната политика.

Франкът обаче не само реагира на събитията в еврозоната, той всъщност е една от най-важните „валутни убежища“ в света, което създава проблеми на малката, отворена швейцарска икономика. Високият курс на швейцарски франк намалява възможностите за продажби както на компаниите, така и на внесената инфлация и по този начин има двойно дефлационен ефект. През ноември потребителските цени бяха с 0,7% под нивото от предходната година.

Затова SNB възнамерява да се намесва на валутния пазар - дори ако депозитите на търговските банки са достигнали астрономически висоти и Министерството на финансите на САЩ включи Швейцария в списъка на валутните манипулатори. SNB почти няма други възможности, тъй като основният лихвен процент от минус 0,75 процента вече е далеч в отрицателната територия. Всяко облекчаване на паричната политика на ЕЦБ през 2021 г. със сигурност би влошило тежкото положение на швейцарците.

И ЯЦБ преглежда стратегията си

И накрая, Японската централна банка (BoJ) разшири своите специални мерки за парична политика в рамките на коронакризата с половин година до есента на 2021 г. През последните години тя разшири гамата си от инструменти в области, които все още са обект на разисквания в други централни банки. И все пак BoJ също прави преглед на стратегията, резултатите от който планира да представи през март. Не става въпрос обаче за определяне на курса по принцип, а по-скоро за подобряване на контрола над кривата на доходност.

В краткосрочен план определено има причина за безпокойство и за BoJ: Темпът на промяна в индекса на потребителските цени през ноември беше минус 0,7 процента -  на най-ниското ниво от 10 години.