IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Парите не са това, което бяха

Не еврото спечели от начина, по който се справя еврозоната с пандемията, а доларът загуби от начина, по който САЩ се справя с пандемията

08:44 | 03.01.21 г. 10
<p>
	<em>Снимка:&nbsp;Scott Eells/Bloomberg</em></p>

Снимка: Scott Eells/Bloomberg

2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".

Еврото определено се оказа една от печелившите валути тази година, но по-скоро формулировката би звучала по следния начин: не еврото спечели от начина, по който се справя еврозоната с пандемията, а доларът загуби от начина, по който САЩ се справят с пандемията.

Това мнение изрази инвестиционният консултант от „Реал Финанс“ Веселин Моров, според когото подходът към Covid-ситуацията от гледна точка на монетарна и фискална политика беше до голяма степен сходен в големите икономики – печатат се пари и чрез различни схеми се опитва да се стимулира потреблението. Както много пъти в миналото обаче, Федералния резерв беше особено щедър и това разбира се повлия на долара, като го обезцени спрямо еврото. Спадът на долара тази година е вторият най-голям спад за последните 13 години. Разбира се, волатилността на валутата остана далеч по-ниска от тази в периода 2002-2007 година.

Според Ивет Николова, анализатор в „София интернешънъл секюритиз“ с тези мерки може да очакваме еврото да започне да пада обратно към ниво от 1,10 спрямо долара. Според Николова истинският проблем на еврото е паричният съюз, който създава губещи и печеливши. Германия и северните страни придобиват значителна конкурентоспособност от една валута в сравнение с южните страни. Това може да се забележи в различните съотношения дълг/БВП. COVID-19 беше ускорител за опита за създаване на фискален съюз чрез плана на Макрон и Меркел за общ дълг (фонд за възстановяване), за да се осигурят вътрешни икономически корекции. В дългосрочен план, ако планът успее, това е много положително за еврото. Нещо повече, това ще увеличи предлагането на облигации AAA в Европа във време, когато притежателите на резерви търсят алтернативи на американските държавни облигации. Това ще увеличи търсенето на евро.

Песимистично настроен за това дали еврото спечели е и инвестиционният консултант на „Елана Трейдинг „ Цветослав Цачев. „Първо, защото трудно може да се твърди, че еврозоната се справя с пандемията и второ, защото в сила е тенденция на понижение на долара. Не мисля, че виждаме подобряване в еврозоната в икономически план, а по-скоро ускоряване на разпродажбите на щатската валута. Това е свързано със суперцикъла на долара. Върхът му беше преди три години и сега виждаме спад под влияние на очакванията за инфлация“, посочи той.

Щедри фискални стимули

Едно е ясно, парите не са това, което бяха в предишни периоди, защото стойността им вече е далеч по-ниска. Дори обменните курсове да се променят в различни посоки и да има непрекъсната волатилност, то тежестта на конвенционални пари като средство за размяна губи монополната си позиция за сметка на заместители като криптовалутите, които бавно, но сигурно проправят пътя си към портфейлите на потребителите, коментира Моров.

В същото време поскъпването на златото и биткойна, заедно с разпродажбите на държавни облигации, са знак, че инвеститорите вече предусещат рисковете от фискалните стимули. А именно, опасността от инфлация през следващите години, обясни от своя страна Цветослав Цачев. По негово мнение загубата на доверие в определена валута под влияние на „печатането“ на пари ще е най-значимият фактор за следващите години. Това се вижда при долара сега, но не означава, че спадът ще бъде постоянен и с еднакви темпове. Всяко икономическо сътресение, а такива моменти ще има през следващите две-три години, ще водят до покупки на долари и бягство на капиталите към сигурни активи.

От своя страна Ивет Николова коментира как се изсмукват парите от системата. Когато правителството на САЩ финансира своите програми за фискално стимулиране, то основно продава държавни облигации  на открития пазар, където първичните дилъри ги купуват. Ликвидността, която се извлича от пазара, е равна на емисията на Министерството на финансите минус количествените облекчения, покупките на облигации, които Федералният резерв прави. Следователно движенията в долара ще зависят от това каква част от дълга Фед възнамерява да монетизира. В момента Фед не покрива или изкупува цялото количество от тези облигации. Отчитайки този спад на ликвидност и факта, че всички са много негативно настроени спрямо долара в момента, всички са позиционирани, че доларът ще продължи да се понижава, вероятностите благоприятстват повишаването на долара през първото тримесечие на 2021 г., преди да продължи тенденцията си на отслабване.

По отношение на Министерството на финансите според нея няма съмнение, че Йелън е много голям привърженик на по-нататъшното стимулиране, но в крайна сметка Конгресът трябва да вземе решението по приемането на тези програми. Очевидно Байдън ще настоява за това. Но в Конгреса има постоянна схватка между Демократи и Републиканци.  Има силно недоволство, особено сред републиканците, и настояване от тяхна страна, че парите трябва да се харчат много по-ефективно.

В средносрочен/дългосрочен план, тъй като Министерството на финансите указва финансова поддръжка на потребителите и бизнеса, това е положително за растежа на икономиката, което благоприятства твърдите активи, категорична е Николова.  От друга страна, това е отрицателно за долара в по-дългосрочен план. Ако доларът пада и суровините се покачват, това е изключително благоприятно за валутите в Латинска Америка, където Бразилия например е огромен производител на суровини, Чили също.

Ако световната икономика се съживи през следващата година, ще видим потоците на пари да се връщат обратно в еврозоната. Еврото е циклична валута. Ако глобалната икономика функционира добре, то еврото се качва (за разлика от йената). Парите ще започнат да се стичат и към Азия. Така че в крайна сметка капиталът ще започне да напуска САЩ и доларът ще отслабне.

Николова изрази оптимизъм към Тайланд, който има солидните валутни резерви и висок потенциал за приток на капитал. Русия също е в много добра позиция благодарение на стабилни си външни баланси и силен фискален профил, в допълнение към подценена рубла.

Апетит за риск

При новините за ефективност на някои от ваксините този глад се увеличи значително. Бичите настроения към края на годината са много силни, споделят мнението си анализаторите. Ваксинирането вече започна в някои страни и затова преобладават позитивните очаквания на пазарите. Апетитът към риск може още да расте през годината, когато скочат потребителските разходи, не изключва Цветослав Цачев.

Уорън Бъфет казва, че с парите има два проблема – или ги нямаш и се чудиш от къде да ги намериш, или ги имаш в излишък и се чудиш къде да ги вложиш. Вторият е един страхотен проблем, но все пак проблем. В България се забелязва все по-голям ръст на депозитите. Това означава, че все повече пари стоят в спот позиция и чакат да се превърнат в актив, но няма ясна тенденция българите да погледнат по-сериозно на капиталовите пазари (не и преди да се приложат политики за повишаване на финансовата култура). Традиционна инвестиция все още си остава недвижимия имот. Според проучване на Bank of America рекордни суми са влезли на пазарите през ноември, което е знак, че инвеститорите имат достатъчно ликвидност и се изчаква подходящия момент да я насочат на правилна посока, смята Веселин Моров.

Ликвидността на пазара, беше безпрецедентна и това доведе до понижаване на долара. Според анализатора на СИС всеки е позициониран да играе отслабването на щатския долар, подкрепено от глобално възстановяване и катализиран от пробивите във ваксините.

В краткосрочен план обаче, припомни Николова, не бива да се забравя, че все още сме в много лоша икономическа ситуация и отнема време разпространението на ваксината. Ръстът на заразените с COVID е значителен. Почти всяка държава влиза в някаква частична или пълна блокировка. Така че може да видим полет до така наречените валути убежища (USD, JPY, CHF).

Според Николова разхлабена парична политика от страна на Фед може да държи валутите под контрол, за да се осигури достатъчно ликвидност на офшорния доларов пазар и да се предотвратят кратки свивания.

Волатилност по време на стрес

Еврото направи 14 цента покачване от февруари-май досега, което е значително движение на валутата. Динамиката през март се дължеше на спада на Wall Street и търсенето на сигурни активи. Това е обичайно за пазар под стрес. Трендът е подобен на растежа на еврото през 2017 г., посочи Цачев.

В дните, в които имаше може би най-много паника около Covid (края на февруари, до началото на април) доларът заедно с всеки финансов инструменти беше доста волатилен. Малко или много доларът се смята за резервна валута, а американските държавни ценни книжа за най-безрисковия актив. Това обяснява защо в моменти на паника може да има по-голям прилив на средства към щатската валута. След това обаче, някъде от средата на месец май, доларът влезе в една спирала на спад, която продължава и до днес. Погледнато спрямо еврото, за тези седем месеца доларът загуби около 10 евроцента, което е сериозно движение, каза от своя страна инвестиционният консултант на „Реал Финанс“.

Валутните движение са подвластни на всеки един процес, който се случва в икономиката. Точно затова е толкова трудно да се прогнозира накъде ще поеме дадена валута. „Предвидими монетарни политики, умерен и стабилен растеж с по-малко внезапни сътресения е отговора на въпроса какво ще държи валутите под контрол, но това е утопия“, коментира Моров.

Според Цачев обаче смисълът на свободния пазар не е да има движения под контрол, а те правилно да отразяват икономическата и финансова реалност. „В това отношение може да очакваме реакция на държавите и централните банки едва при силна обезценка на някоя от основните валути. Едва ли това ще се случи скоро, но не бива да изключваме период и на още по-силна обезценка на долара“, посочи той.

Турската лира - възможно ли е ново дъно?

Турската лира е под огромен натиск не само тази година, а от няколко години насам. Тази година под натиска на Covid пандемията слабостите се проявиха много ясно и рязко.

„Турция така и не успява да се справи с няколко проблема, сред които инфлацията и загубата на външни инвестиции. Съществена част от дълга им е деноминиран в чужда валута, което прави проблема с обезценяването на лирата още по-голям. Турция е силно развита туристическа дестинация и разчита до голяма степен на този сектор, за да внася свеж ресурс. Covid ограничи значително търсенето на турската лира от тази гледна точка, като след новините за откриването на голямо находище от природен газ, тя взе глътка въздух, но дългосрочният тренд за момента си остава на юг. Напълно възможно е достигането на ново рекордно дъно“, обясни Веселин Моров. По думите му размяната на водещите фигури в Министерството на финансите и Централната банка вдъхнаха малко повече живот и лирата се позакрепи. „Част от този живот беше, разбира се, голямото покачване на лихвите – от 10,25% до 15%. Това е огромен скок и стъпка, с която в южната ни съседка се надяват да укротят инфлацията и да спрат масовото освобождаване от лири на турското население. Перспективите остават мрачни“, категоричен е инвестиционният консултант.

От своя страна от „Елана Трейдинг“ описват спада на лирата като „нормална реакция на политическото противопоставяне със Запада плюс ефектите от спада на икономиката, високата инфлация и новата тенденция към влошаване на търговския баланс“.

При турските компании  имаше изразена тенденция да заемат в долари за финансиране на вътрешни инвестиции, тъй като доларовите лихвени проценти са много по-ниски от турските лихвени проценти, така че се наблюдаваше огромен приток на капитали в Турция, което предизвика експлозивен вътрешен кредитен бум. През следващите 10-12 месеца турските предприятия трябва да изплатят около 100 милиарда при отслабваща валута, което прави изплащането по-трудно, тъй като активите им в национална валута сега струват много по-малко от пасивите им в чуждестранна валута, обясни анализаторът на СИС.

„За да защити валутата и да спре рязкото й обезценяване, Турция предприе малко неортодоксален политически подход. Тъй като централната банка изразходва резервите си, турските банки  се намесеха чрез суап линии, като по този начин ефективно изчерпаха доларовите си депозити. Ако отчитаме задълженията на банковата система, това означава, че реалните позиции във валутните резерви на Централната банка са отрицателни. Ако погледнете назад през юни, юли, лирата беше закрепена около 7 лири за долар чрез валутна намеса от страна на Централната банка и турските банки, след което се обезцени допълнително“, коментира още Николова.

Друг шок според нея е COVID-19, който допълнително разкри задълженията и слабостите в макроикономическата структура (голям дълг в чуждестранна валута, постоянен дефицит по текущата сметка, финансиран от краткосрочен капитал, висока инфлация) в турската икономика. В такава не толкова благоприятна глобална икономическа среда няма външно търсене на турския износ (който сега е по-евтин поради девалвацията на валутата), за да съживи турската икономиката. Освен това Турция е силно зависима от туризма, който беше един от най-засегнатите сектори от пандемията.

Друг проблем с Турция е геополитическата несигурност, която нараства на множество фронтове. Ердоган се опитва да играе всички: ЕС със сирийските бежанци, САЩ с военните позиции на НАТО, Китай, Русия, Гърция с Кипър. Освен това Турция участва във войната със Сирия , Армения, и на територията на Кюрдистан.

Накъде ще поемат валутите през 2021 г.?

Наблюдава се икономическо възстановяване в Азия, а за Европа се очаква съживяване едва през следващата година, когато процесът на ваксиниране напредне и спадне броят на заболелите. Потребителските разходи също ще се покачат с отпадането на мерките, което би трябвало да подкрепи търсенето на рискови активи и поскъпването на еврото. Но трябва да имаме предвид, че това не е нова тенденция, а по-скоро продължаване на съществуващата. Така че потенциалът за ръст на еврото изглежда ограничен, предупреждава Цачев.

От своя страна Веселин Моров очаква щатският долар да продължи да губи от стойността си. Британският паунд ще е по-скоро подвластен на събитията около Brexit и това как Обединеното Кралство ще се справя след окончателния развод. В краткосрочен до средносрочен план е вероятно паундът да отстъпи спрямо еврото. Канадският долар и австралийският долар ще продължат да са под влиянието на цените на суровините. За японската йена и швейцарския франк прогнозата е много субективна, защото влиянието на централните банки на двете държави върху валутните им котировки ги отдалечава от пазарния модел на определяне на разменните им курсове, заключи Моров.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:59 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

10
rate up comment 4 rate down comment 0
ing5rov
преди 3 години
ти виждал ли си кило луканка как изглежда ...? : )))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 3 rate down comment 1
nikolait
преди 3 години
като цяло, анализът е направо оптимистичен, на фона на глобална пандемия за първи път от 100 години. Даже никак не е зле.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 0 rate down comment 5
Иван Митев
преди 3 години
Лошото емитиране на евра осигурява провал на Европейския съюз.2020 г. бе по-трудна от 2019 г. При запазена грешка при емитиране на евра, 2021 г. ще е по-трудна от 2020 г.Устойчивото спасение от нови европейски щети е възможно със защитаващ от щети подход за емитиране на евра.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 2 rate down comment 6
Grosss
преди 3 години
Сетне такива като Италия,Гърция,Португалия може да последват Великобритания и да теглят една майна на Брюксел.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 7 rate down comment 4
Dr. Vatnikov
преди 3 години
Закусваше кифла за 10 стотинки. А кило луканка беше 18 лева. При средна заплата от 200 лева. А телевизор - над 1000.Айде кифладжиите милейте си по евтините кифли, останслите знаем каква мизерия беше любимия ви соц.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 5 rate down comment 2
ing5rov
преди 3 години
да бе ... ама на петте льова пишеше "обезпечени със злато и активи на БНБ "
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 6 rate down comment 3
pinoccio
преди 3 години
А какви пари имаше навремето ... Човек закусваше за 10 стотинки.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 4 rate down comment 2
ing5rov
преди 3 години
и сетне ... ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 2 rate down comment 5
Grosss
преди 3 години
При 1,6-2 долара за едно евро има голяма опастност от компроментиранена еврото и пълен разпад на еврозоната.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 3 rate down comment 3
ing5rov
преди 3 години
ми не са ... след като се печатат с вагоните ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още