3. Какво се случва с програмите за закупуване?
Има две различни програми за покупки на облигации, които работят паралелно. По-старата програма за закупуване APP възлиза на 20 млрд. евро на месец и е ограничена до края на годината. Освен това тази по-стара програма позволява на ЕЦБ гъвкаво да разпределя допълнителни покупки от 120 млрд. евро с течение на времето.
При по-старата програма ЕЦБ беше силно ангажирана с определени принципи, като например изискването покупките да се основават на нейния капиталов ключ, който се основава на числеността на населението и икономическата мощ на страните от еврозоната. Освен това тук не е позволено да се купуват повече от една трета от непогасените облигации на дадена държава.
За разлика от това през март ЕЦБ взе решение за спешна програма за коронакризата под съкращението PEPP, в която запазва значително по-голяма гъвкавост.
Декларираната цел на PEPP е да стабилизира пазарите и да предотврати срива на инфлацията. Първоначално беше планиран обем на покупката от 750 млрд. евро, но през юни ЕЦБ го увеличи до 1,35 трлн. евро и удължи срока до поне средата на 2021 година.
Тъй като програмата PEPP е замислена само като временна реакция на коронакризата, възниква въпросът колко дълго може да продължи да действа изобщо. Ако скоро има ваксина, икономиката може да се нормализира бързо. Тогава би било трудно да се оправдае запазването на програмата за по-дълго време. Икономическите последици от кризата, особено върху инфлацията, могат да продължат много по-дълго.
Ако срокът на действие на PEPP изтече, съществува риск от ефекта на падането от скала: внезапният край на покупките би довел текущото високо ниво до нулата - с един удар. Това вероятно би стресирало силно пазарите на облигации.
Ето защо ЕЦБ може да разшири и по-старата програма PSPP, за да гарантира, че поне PSPP покупките ще останат на по-високо ниво след изтичането на PEPP. Друга възможност би била удължаването на програмата PEPP, например до края на 2021 г. Това би отложило проблема с ефекта на скалата след изтичането на програмата.
4. Доколко решително ще действа Управителния съвет?
Досега, през дванадесетте месеца от мандата си, председателят на ЕЦБ Лагард успя да гарантира, че въпреки многото мащабни решения до обществеността не е стигала почти никаква критика от Съвета на ЕЦБ. След срещата през септември обаче отделните членове все по-често изразяват различни виждания относно по-нататъшния курс.
Италианският банкер Фабио Панета подчерта, че икономиката ще бъде отслабена от втората вълна на пандемията и поради това е необходима по-дълга подкрепа. Той зае позицията, че рискът от прекалено голям допълнителен стимул е по-малък от опасностите от твърде слаба реакция.
Неговият колега - директорът на централната банка на Люксембург Ив Мерш подчерта обаче, че прогнозите за растежа и инфлацията за еврозоната не са се влошили. А президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман наскоро предупреди, че спешната програма PEPP не трябва да става постоянна.
Различните нюанси показват, че в момента отново има по-силни различия в Управителния съвет. Следователно ще бъде интересно да видим дали Лагард ще успее да запази единството в Борда. Това би било особено предизвикателство, особено ако ЕЦБ вземе в четвъртък решение да разшири допълнително своите покупки на облигации.