Една година Лагард начело на ЕЦБ - година на кризисен мениджмънт

Внимателно при детайлите на паричната политика 

Решението от Карлсруе все още не е забравено, особено след като предстои друго дело. Но фактът, че днес вече се говори малко за това, е плюс за Лагард.

Въпреки че не се колебае в кризисни ситуации и смело и ясно заема основната линия на ЕЦБ, тя е много предпазлива, когато става въпрос за детайлите на паричната политика. А самата тя събуди високи очаквания по този въпрос: „Считам за една от най-неотложните си задачи да донеса еврото, централната банка и нейната парична политика по-близо до по-широка общественост“, каза 64-годишната французойка, преди да встъпи в длъжност. Тя все още обаче не е постигнала целта си да общува по-открито и разбираемо за широката публика, отколкото го правеше Драги.

От самото начало Лагард бе посрещната с известен скептицизъм, защото не е икономист по професия. Тя придобива своя опит като френски финансов министър, а след това и като ръководител на Международния валутен фонд (МВФ), но не и в централна банка.

Преди година германският директор на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви в интервю за Handelsblatt, въпреки че оценяваше Лагард като човек: „Забележително е, че адвокат може да стане ръководител на централната банка, докато никой не би се сетил, че икономист може да оглави върховен съд”.

За сравнение: Джеръм Пауъл, ръководител на Федералния резерв на САЩ (Фед), също не е икономист по професия. Но той беше губерньор във Фед години наред, преди да встъпи в длъжност и имаше богат опит във финансовата индустрия с капиталовите пазари. В неговия случай  никой не се съмняваше в компетентността му. Лагард, от друга страна, е подложена от време на време на натиск да трябва да се доказва. И това се отнася не само за външния свят, но и за собствената ѝ институция, в която работят наистина добри икономисти с богат опит в паричната политика.

Самата Лагард вероятно се е притеснила, че случайно е изострила кризата на пресконференцията след заседанието на ЕЦБ през март. Тогава тя заяви, че не е задача на паричната политика да намалява рисковите премии по облигациите на силно задлъжнелите държави. Грешка с тежки последици. Въпреки че съдържанието на изявлението беше коректно само по себе си, това веднага доведе до стремително нарастваща премия за риск, особено за италианските държавни облигации. Ръководителят на ЕЦБ оскъпи финансирането за страните от Южна Европа, които и без това бяха особено засегнати.

Инцидентът показва нагледно, че особено при криза всяка дума, която централният банкер Лагард казва, може да движи пазарите. Подобен, но не чак толкова чувствителен случай беше пресконференцията през септември. Лагард звучеше малко по-оптимистично и може би дори по-безгрижно по отношение на покачването на обменния курс на еврото, отколкото всъщност беше планирала, твърдят вътрешни източници. Ефектите върху пазарите обаче останаха много управляеми.

И в двата случая главният икономист Филип Лейн внимателно коригира картината с публикации в блога на ЕЦБ. Този блог беше създаден, наред с други неща, защото централните банкери трудно могат да се изказват публично поради коронакризата.

Но понякога изглежда така, сякаш е предназначен като инструмент, за да може да се коригира Лагард, ако е необходимо. Ето защо този двоен подход - Лагард в конференцията и Лейн в блога - не се приема еднозначно и в Управителния съвет. Лейн усилено се опитва да не поставя под въпрос авторитета на Лагард. Той остава предпазлив в изявленията си, но в същото време пренася своите икономически послания много ясно и недвусмислено.

Помирение на червено вино и пури

Други управители на централните банки също са правили грешни стъпки със свои изявления. В случая с Лагард обаче това означаваше, че тя става все по-предпазлива и резервирана на официалните пресконференции след решенията за лихвите. Франческо Пападия, бивш ръководител на отдел в ЕЦБ, написа иронично в Twitter по време на септемврийската конференция: „Лагард сега напълно контролира техниката да не отговаря на въпроси, а да се преструва, че го прави“.

Лагард всъщност е опитен оратор, който си взаимодейства силно с публиката и има ангажиращ изказ. Досега обаче тя успя да покаже тази сила преди всичко когато става въпрос за теми, които не са пряко свързани с традиционната парична политика. Това се отнася за нейните изяви пред Европейския парламент, където често ставаше дума за климатичните промени. Един пример беше нейната реч на новогодишния прием в кметството на Франкфурт, където публиката аплодираше правостояща минути след изказването ѝ. Лагард просто натрупа точки с увереното си и спокойно поведение.

В пресконференциите на ЕЦБ Лагард се появява, подобно на предшественика си Драги, с нейния заместник - Луис де Гиндос. Той е на поста си от средата на 2018 г. Като бивш испански министър на икономиката, той не е по-чистокръвен икономист или централен банкер от Лагард.

Така че докато Драги и предишният заместник Витор Констансио, и двамата известни икономисти, обясняваха на обществеността паричната политика след заседанията на съвета до средата на 2018 г., сега има двама представители от голямата политика. Главният икономист Лейн, силният мъж на заден план, не е на подиума зад микрофоните.

Дори на вътрешните срещи по паричната политика Лагард е склонна да се сдържи и да изслушва, съобщават запознати. Но има и нещо хубаво в това: новата шефка търси компромиси, вместо просто да прокарва визията си за нещата. „Вече нямате впечатлението, че дискусията е излишна, защото всичко вече е предварително решено“, казва централен банкер. Критиците нееднократно обвиняваха бившия управител на централната банка Драги, че прокарва самостоятелно важните решения и поставя колегите в Съвета на ЕЦБ пред свършен факт.

Така че първата задача на Лагард беше да обедини противоречивия Управителен съвет. В крайна сметка Вайдман беше критикувал италианеца малко преди напускането на Драги във вестник Bild; таблоидът украси краткото интервю със снимка на "Граф Драгила" с лицето на кръвопиец. А директорът в ЕЦБ  Клаас Нот от Нидерландия също се дистанцира публично от Драги.

С покана за червено вино и пури в Schlosshotel Kronberg Лагард успя да накара клуба на банкерите - предимно мъже, да работи по-спокойно, въпреки че не всички бяха ентусиазирани от факта, че след това събитието в луксозния хотел бе документирано в Twitter.

През последните дванадесет месеца ЕЦБ на Драги се превърна в ръководена от екип централна банка, където Лагард представлява основно широката линия към външния свят. „Тя се е ангажирала с по-колегиален стил на управление, който разчита повече на вътрешни дебати“, обяснява икономистът от Blackrock Елга Барч. Това обаче не изключва възможността Лагард да телефонира на отделни членове на Управителния съвет в навечерието на важни срещи, за да насърчи единството, съобщават още запознати.

Сложните въпроси - за Филип

И още нещо: Изявената ѝ откритост понякога води до объркване, например около края на септември, когато Лагард официално откри отложения по-рано дебат за прегледа на стратегията на ЕЦБ за паричната политика. По това време, например, тя спомена възможността за временно разрешаване на инфлацията над целта от два процента в бъдеще, подобно на Федералния резерв на САЩ. Това споменаване може да се разбере като тласък към по-мека инфлационна цел, но наблюдателите подозират, че вероятно това е просто опит да не се пропусне нито една опция.

Сега Лагард открито признава, че фините точки на паричната политика не са нейната сила. На среща за граждани чрез видеовръзка миналата сряда тя каза с усмивка на лице: „Ще оставя сложните въпроси за Филип.“ Главният икономист Лейн беше заел място в студиото отляво на Лагард с подходящото за Covid епохата отстояние.