Силата на юана вещае спад на долара и спрямо другите водещи валути

Юанът се превърна в основен индикатор за състоянието на щатския долар, точно както японската йена през 90-те години. Всъщност рязкото възстановяване на китайската валута през тази година е ясен знак, че доларът вероятно ще поевтинее още спрямо еврото и другите основни валути, пише за Financial Times Мансур Мохи-удин, главен икономист на Сингапурската централна банка.    

Нарастващата значимост на юана бележи значителна промяна за инвеститорите. В продължение на десетилетия курсът на китайската валута беше фиксиран или много строго направляван от Китайската народна банка. Поради това юанът играеше само малка роля на световните пазари.

Но след 2015 г. централната банка позволи на валутата да се търгува по-свободно. Промяната в политиката на Китайската народна банка даде възможност на юана да приеме същата сигнализираща роля, която йената в исторически план играеше по отношение на цялостните перспективи пред долара.

Преди началото на века представянето на японската валута беше важен показател за бъдещите движения на долара. Силата на йената след "Споразумението Плаза" от 1985 г. (по името на нюйоркския хотел, в който е подписано - бел. прев.) - когато министрите на финансите на Франция, Германия, Япония, Великобритания и САЩ се договориха да предприемат съвместни действия за отслабване на долара (спрямо йената и марката - бел. прев.) - разкри значението на японската валута за трейдърите. До 90-те години на миналия век повратните точки за йената често отбелязваха промени в курса на зелените пари спрямо марката, паунда и швейцарския франк.

Голямата роля на японската валута се дължеше на рекордния търговски излишък на страната със САЩ. Външният дисбаланс между двете икономики беше причината промените в курса на йената спрямо долара често да предвещават промените в стойността на долара спрямо другите основни валути.

Когато йената се повишаваше спрямо долара, това означаваше, че рекордният търговски дефицит на Америка с Япония не се финансира по дотогавашния обменен курс. Т.е. валутният пазар показваше, че капиталовите потоци към американската икономика са недостатъчни, за да компенсират търговския дисбаланс на САЩ с Япония. Този недостиг водеше до отслабване на долара спрямо другите валути, правейки американските активи по-привлекателни за чуждестранните инвеститори. Когато притокът на капитали се увеличеше достатъчно, за да отразява търговски дефицит на Америка с Япония, доларът се връщаше на стария по-висок курс спрямо йената.

По същия начин, ако йената падаше спрямо долара, тогава валутните пазари сигнализираха, че капиталовите потоци в американската икономика са повече от достатъчни за финансиране на търговския дисбаланс с Япония по дотогавашния курс. Зелените пари се засилваха спрямо другите валути, правейки американските активи по-скъпи. Тогава чуждестранните инвеститори намаляваха покупките си и отново се установяваше по-нисък курс на долара спрямо йената.

Промените в стойността на йената спрямо долара се откроиха през 90-те години, тъй като Япония поддържаше най-големия търговски излишък с Америка от всички страни. Когато йената поскъпваше, това също беше сигнал, че американската икономика е малко вероятно да привлече достатъчно капитали, за да финансира общия си търговски дефицит с останалия свят. Така силата на йената спрямо долара показваше, че е вероятно зелената валута да поевтинее и спрямо марката, паунда и швейцарския франк.

Ценната роля на йената при прогнозирането на движението на долара спрямо други основни валути отслабна през първото десетилетие на 21-ви век, когато Китай изпревари Япония като страната с най-големия търговски излишък с Америка. Юанът обаче беше фиксиран от Китайската народна банка спрямо долара до 2005 г., а след това строго направляван до 2015 г.

Следователно китайската валута беше ограничена като показател за това дали американската икономика привлича достатъчен приток на капитал за финансиране на рекордния търговски дефицит с Китай, камо ли като индикатор за това дали доларът ще поскъпва, или поевтинява спрямо други основни валути като еврото.

Сега, когато Китайската народна банка позволява на юана да плава по-свободно, тя дава възможност на валутата да поеме историческата роля на йената като важен указател за бъдещите движения на долара.

Спадът на юана спрямо долара през 2015-2016 г., след като централната банка позволи по-гъвкав курс, и отново през 2018-2019 г., по време на търговската война между САЩ и Китай, предсказа засилването на зелената валута спрямо еврото. И обратно, възстановяването на юана през 2017 г. беше индикатор за бъдещото поскъпване на еврото спрямо долара.

Тази година юанът се възстанови рязко, след като китайската икономика излезе от пандемията. Силата на валутата предупреждава, че е вероятно доларът да поевтинее още спрямо еврото, паунда, швейцарския франк, а вече и йената.