Притесненията за инфлацията тежат върху валутите в Източна Европа

В момента президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард и нейните колеги от ЕЦБ имат една основна грижа: ниската инфлация. От години централната банка не успява да изпълни самоналожената си цел за повишаване на цените с малко под два процента в еврозоната. Поради последиците от пандемията тази цел вече се отдалечи още повече. Особено в южноевропейските страни от еврозоната като Италия, Испания и Гърция напоследък данните за инфлацията са много отрицателни.

Положението е различно в Източна Европа. В Полша, Унгария и Чехия наскоро инфлацията беше от 2,9% до почти четири процента. Изненадващо високите стойности са една от причините, поради които валутите на страните, нито една от които не е част от еврозоната, наскоро отслабнаха. По-специално унгарският форинт се обезцени с над пет процента спрямо еврото от началото на август.

Валутите на трите държави "в момента отново се представят по-зле в сравнение с еврото", казва анализаторът в DZ Bank Сандра Щрифлер. В допълнение към нарастването на инфлацията тя отчита като други отрицателни фактори и опасенията за „изключително експанзивната парична политика“ от източноевропейските централни банки. 

Нейният колега Тата Гозе от Commerzbank също е песимист, особено за унгарския форинт и в по-малка степен за полската злота. От друга страна той оценява по-добре перспективите за чешката корона, пише в свой анализ Handelsblatt.

През юли и август източноевропейските валути, като еврото, все още се възползваха от споразумението за фондa за възстановяване на ЕС. Като цяло валути като полската злота, унгарския форинт и чешката крона са много силно обвързани към еврото.

Ако обменният курс на еврото се увеличава, покачва се и външната стойност. Често дори по-силно от тази на еврото. От средата на май еврото е нараснало с около девет процента спрямо щатския долар и се е повишило до 1,20 долара. През последните няколко седмици обаче то отново е малко по-слабо. Като цяло напоследък има тенденция инвеститорите отново да избягват риска - което поставя по-голямо напрежение върху валутите в Източна Европа.

Само това обаче частично обяснява настоящата слабост на източноевропейските валути. Има и чисто местни фактори. Понастоящем основен рисков фактор е развитието на инфекциите. Полша, Унгария и Чехия се представиха сравнително добре в първата вълна. В момента обаче те отчитат по-високи цифри, отколкото през пролетта. Това подхранва опасенията, че големи части от икономиката могат да бъдат затворени отново.

Освен това относително високите нива на инфлацията в Полша, Унгария и Чехия повдигат въпроса как ще реагират централните банки там, ако тази тенденция продължи. Експертът на Commerzbank Гозе вижда проблем с доверието, особено за централните банки в Унгария и Полша. "Пазарите се чудят дали те са готови да затегнат паричната политика, ако е необходимо”.

Той очаква инфлацията първоначално да спадне през следващите няколко месеца, но след това да се повиши отново. Това би поставило централните банкери на изпитание - дали са готови да затегнат отново паричната политика, ако е необходимо.

Централните банки в Източна Европа реагираха на причинената от коронавируса криза с огромно облекчаване на паричната политика: В Унгария паричните власти понижиха основния лихвен процент до 0,6 процента, в Чехия до 0,25 процента, а в Полша - до 0,1 процента. С оглед на значително по-високата инфлация в тези страни реалният лихвен процент, т.е. номиналният лихвен процент минус инфлацията, е дори по-нисък, отколкото в еврозоната. Така че лихвената политика е особено хлабава.

Освен това отделните централни банки преминаха към закупуване на държавни облигации в по-голям мащаб. По-специално полската централна банка се откроява в това отношение. Между март и август тя е купила облигации на стойност около 4,6% от икономическата продукция.

Има опасения, че през 2020 г. тя ще „финансира целия бюджетен дефицит от около осем процента от прогнозираната икономическа продукция“, пишат икономисти от Allianz в свое проучване.


За сравнение, унгарската централна банка купува по-малко държавни облигации. Тя обаче стартира и други програми за покупка паралелно, например за ипотечни облигации. В Чешката република, от друга страна, централната банка се въздържа от използването на неконвенционални средства, като покупки на облигации.

Този различен подход влияе върху перспективите за валутите на страните. Анализаторът на чуждестранни валути на DZ Сандра Щрифлер, подобно на колегата си от Commerzbank Гозе, е особено критична към унгарския форинт. Наред с други неща, защото политическото влияние върху централната банка в Унгария било особено силно изразено. Съвсем наскоро тя смекчи още повече своята парична политика.

Щрифлер гледа по-различно на ситуацията в Полша и Чехия. "Изглежда, че тези две централни банки са по-склонни от унгарската да обръщат в обратната посока облекчаващите мерки, които са предприели, веднага щом икономиката си възвърне опората", подчертава Щрифлер. Шефът на чешката централна банка наскоро намекна за възможността за първо повишаване на лихвения процент от средата на 2021 г.

И в полската централна банка има почитатели на по-малко експанзивен курс. „От друга страна, в момента напразно търсим подобни коментари от унгарска страна“, казва Щрифлер.

Не само паричната политика в Унгария е посрещана с особен скептицизъм, икономическите данни там също напоследък са по-лоши от очакваното. Икономиката се сви с над 14 процента през второто тримесечие. Commerzbank сега предполага спад от 5,2% за цялата година. За Чехия тя дори очаква минус от 6,3 процента за тази година, както и понижение от 3,0 процента за Полша.

Като цяло настроенията към валутите в Източна Европа напоследък се влошиха. Решаващите причини са външни фактори като по-ниската готовност на инвеститорите да поемат рискове, но също така и вътрешни фактори, като нарастващите числа на заразените с коронавируса и известен скептицизъм относно паричната политика в страни като Унгария. Колко стабилни ще бъдат валутите, зависи до голяма степен от доверието в съответните централни банки.