Колко дългове може да понесе една страна?

Новият японски министър-председател Йошихиде Суга бързо научи първия си политически урок: в борбата за власт честността не се отплаща, когато става въпрос за огромния държавен дълг на страната. Преди две седмици 71-годишният мъж, който беше официално избран за нов министър-председател в миналата сряда, предизвика политически спор, когато определи по-нататъшното увеличение на ДДС в Япония като "неизбежно".

Повишаването на данъците е по-голямо възпиращо средство за избирателите, отколкото постоянно нарастващият национален дълг. След протести от страна на неговата Либерално-демократическа партия той бързо оттегли предложението си.   

Краткият момент на политическа честност на Суга показва тежкото наследство, което неговият предшественик Шиндзо Абе му е оставил. "Правителството на Абе вероятно ще остане в историята като това, което не успя да осигури фискално здраве, въпреки че повишило ДДС два пъти", формулира проблема вестник Asahi през уикенда.

Понастоящем правителствата по целия свят използват мащабни икономически и спасителни мерки за противодействие на икономическата криза. Дълговете на много страни вече са на много по-високо ниво от колкото след финансовата криза преди почти десетилетие.

До каква степен може да задлъжнее една държава, без да предизвика нова финансова криза? С коронакриза Япония с нейната свръхслаба парична политика най-накрая ще се превърне в глобален предмет на изследване по този въпрос.

“Граница, която не познаваме”

Благодарение на сериозната държавна помощ дългът на Япония ще се увеличи до 270 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година, изчислява икономистът Саюри Ширай, която беше част от комитета по паричната политика на Японската централна банка между 2011 и 2016 г., вземайки решения за паричната политика на третата по големина икономика. 270 процента - никоя индустриализирана държава не е взела толкова много заеми. 

Наистина все повече централни банки вече „япанизират“ своята парична политика: подобно на Японската банка те купуват държавни облигации и по този начин поддържат нарастващия национален дълг финансово жизнеспособен чрез ниски лихвени проценти.

Бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс вярва, че много индустриализирани държави могат да продължат за момента това де факто финансиране на националния дълг от страна на централната банка. „Мисля, че има граница, която обаче ние не познаваме“, казва Ширай.

„Защото се намираме на територия, която е непозната от гледна точка на паричната политика“. А Япония е разузнавачът. Досега всички залози на хедж фондове за финансова криза поради прекомерния национален дълг в Япония се провалиха. Това се дължи на пакта между държавата и централната банка.

Големият експеримент с парична политика започна в Япония още през 1990 г. след спукването на балона с акциите и имотите. Държавата стартира програми за икономически стимули, за да предотврати срива на икономиката. Японската централна банка понижи основния лихвен процент до нула процента и по този начин се превърна в пионер в паричната политика.

През 2001 г. Японската централна банка окончателно сключи фаустовски пакт с правителството. Тогавашният министър-председател Шинджиро Коидзуми обеща структурни реформи, за които централната банка отдавна призоваваше.

В замяна централната банка започна да купува японски държавни облигации (JGB) от пазара през 2002 г. „Координацията на паричната и фискалната политика, включително прякото финансиране от централната банка, се оказа ефективна стабилизационна политика след кризата“, казва Мартин Шулц, икономист в технологичната група Fujitsu.

Централната банка гарантира, че лихвените проценти няма да се покачват въпреки неимоверно нарастващия дълг. Освен това Япония се е възползвала и се възползва и сега от факта, че по-голямата част от дълга се държи вътре в страната и че платежният баланс на Япония е положителен благодарение на големите инвестиции в чужбина.

Няма дори намек за високата инфлация в Япония, за която критиците на тази политика предупреждаваха. Вместо това дефлацията се вкоренява все по-дълбоко в икономиката и душите на японците като новото нормално явление.

Дори Ширай, който всъщност е критик на Японската централна банка, казва, че все още „няма и следа от голямо увеличение на цените“. Намаляващото население в зрялата икономика е една от причините.