Какво още им остава на централните банки в борбата с COVID-19?

За да рестартират световна икономика след коронавируса, централните банки се разровиха дълбоко в своите кутии с инструменти и отпуснаха трилиони долари стимули. И така се  зараждат въпросите какви инструменти са им останали, трябва ли да правят повече?

Икономическият натиск започна да отслабва, след като централните банки в САЩ, еврозоната, Великобритания, Китай и Япония въведоха стимули на обща стойност около 5 трилиона долара. Но дебатът за бъдещите варианти за продължаване на политиките остава на дневен ред.

„Много е важно да се разбере какви действия ще последват, защото очевидно има ограничение относно това колко могат да са оптимистични пазарите без яснота за по-дългосрочния път на възстановяване на икономиката “, казва Валентийн ван Ниувенхуйзен, главен инвестиционен директор в NN Investment Partners, цитиран от Ройтерс.

Друг „голям момент“ може скоро да изпита способностите на централните банкери да направят повече, прогнозира той. Ето някои инструменти на тяхно разположение:

1. Количествени улеснения

Количествените улеснения, първоначално приети в много страни по време на кризата от 2008-2009 г., са по-големи и по-смели от всякога.

Федералният резерв може да разшири баланса си до 10 трлн. долара до края на 2021 г. от 7 трлн. долара сега, установи проучване на Ройтерс. Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка (АЦБ) и Японската централна банка (ЯЦБ) могат също така да разширят количествените си улеснения.

Фед дори вече наруши табуто на купуването на корпоративни облигации с рейтинг „джънк“, а Централната банка на Нова Зеландия обмисля да добави покупки на чуждестранни активи към списъка си с инструменти.

2.Контрол на кривата на доходността

През 2016 г. ЯЦБ се ангажира да намали доходността по 10-годишните държавни облигации до около 0%. През март, когато коронавирусната паника обхвана пазарите, Австралия си постави цел от около 0,25% по отношение на доходността на тригодишните държавни облигации.

Използван от Фед по време на Втората световна война, контролът върху кривата на доходността може да допълни количествените улеснения при задържането на разходите по заемите ниски, докато правителството издава повече дълг.

3. Лихвените проценти

С лихвените проценти в няколко държави, включително САЩ и Великобритания, при ниво от или близо до 0%, отрицателните проценти могат да изглеждат като следващата възможна стъпка.

Нова Зеландия загатна за тази промяна, като инструктира банките да бъдат готови за нея до края на годината. Швеция, която наскоро приключи пет години на отрицателни ставки, казва, че връщането назад би било „голяма стъпка“, но не и „невъзможна“.

От своя страна Фед и АЦБ се противопоставиха на въвеждането на нулеви лихви, докато такива вече се прилагат в множество държави в световен мащаб.  

4. Голямо количество заеми

Понастоящем целевата програма на ЕЦБ за операции по дългосрочно рефинансиране (TLTROs) предоставя на банките пари в брой при лихва от минус 1% спрямо официалната ставка от минус 0,5%. През миналата седмица от институцията съобщиха, че банките са заели рекордните 1,31 трлн. евро.

Централните банки, които се противопоставят на отрицателните лихвени проценти, биха могли да приемат този начин за кредитиране, заяви Сара Хевин, главен европейски икономист в Standard Chartered.

5. „Хеликоптерни“ пари

Съществува възможността централните банки директно да започнат на печатат пари за закупуване на активи и финансиране на държавните разходи.

Такива варианти остават табу до известна степен, но централните банкери се приближиха много до тях по време на последния шок. Идеята не е нова, тя е въведена през 60-те години на миналия век от Милтън Фридман като вариант за борба с дефлацията и звучи като правдоподобна опция при упорито ниска инфлация.

В съвременната парична теория се предвижда и възможността правителствата просто да харчат за здравеопазване, образование или инфраструктура, без да се притесняват от нивата на дълга, стига ниската инфлация да позволява на централните банки да поддържат ниски разходите по заемите.

"В момента връзката между фискалната и паричната политика не е толкова явна", казва Гай Милър, главен пазарен стратег в Zurich Insurance Group. „Но това е посоката, в която се движим“, прогнозира той.