Централните банки и кризата: Ела зло, че без теб - по-зло

Трудностите в Турция

Кризата се оказва особено сериозна за редица развиващи се пазари. Русия е ударена от двоен удар – кризата с ниската цена на петрола от една страна, и пандемията – от друга. Аржентина изпадна в държавен фалит за девети път, а Турция се опитва отново да изведе от „интензивното отделение“ своята национална валута – лирата. След кратка фаза на възстановяване в началото на април - когато цените на петрола рязко спаднаха, местната валута наскоро отново загуби стойност спрямо щатския долар.

В неотдавнашен коментар валутните експерти на Commerzbank предупреждават, че сега трябва да се наблюдава „ускоряване на динамиката на обезценяването". В допълнение към разпространената пандемия и огромният външен дълг на Турция също тежи върху обменния курс на лирата - защото Турция трябва да уреди 162 милиарда долара външен дълг през тази година, който, разбира се, трябва да се изплати в чуждестранна валута. А това ще бъде по-трудно, ако лирата продължава да пада.

В допълнение Централната банка на Турция разполага с валутни резерви за само 27 милиарда долара, с които обменният курс би могъл да бъде подкрепен. Според Commerzbank износът на страната, най-важният източник за чуждестранна валута, е в режим на свободно падане.

„Страната е много отворена и зависима от външно банково финансиране. Лошото за нея в момента е ниското ниво на резервите и в чуждестранна валута, които се запълват чрез суапови операции. Ограниченият достъп до суап линии променя и политическата реторика на президента Ердоган, но положението на страната остава тежко на фона на ограничените възможности за маневри“, коментира Петров.

А Киров добавя още един аспект - политическата обстановка в Турция през последните години, която по думите му също се е отразила неблагоприятно на турската лира.

А преди броени дни стана ясно, че Турция все още оказва натиск върху големите си банки да ограничат търговията с турски лири. От изтекла кореспонденция на отдела за международни компании на местна банка става ясно, че служителите са инструктирани първо да получат одобрение от турския банков регулатор за определени парични преводи от Турция в чужбина. Така наречените финансови трансакции като фючърсни и валутни суапове вече не са разрешени до по-нататъшно нареждане. Служителите трябвало да уведомяват своите клиенти само устно за това. В имейла буквално се посочва: „Тази информация е предназначена само за вас. Не е позволено да се дава писмено на клиента“. И по-нататък: "Турската национална банка забрани определени парични преводи от Турция в чужбина".

Официално се знае обаче, че турският финансов регулатор BDDK наложи забрана за търговия с лири за трите основни банки USB, Citigroup и BNP Paribas на 7 май, но я отмени на 11 май, след като тази стъпка срещна международна критика.

„Ходовете, предприети от централната банка, да блокира обмена на валута на някои ключови банки, даде само временен резултат“, коментира решението Киров. Той припомня, че страната е и обект на големи валутни спекуланти, които играят срещу местната валута.

„Като възможна мярка може да се потърси споразумение с МВФ, както и стабилизиране на местната икономика чрез повече стимули за развитие на бизнеса и данъчни облекчения“, коментира още той.

Как да излезем от кризата?

Запитан по-скоро традиционни или нетрадиционни мерки трябва да предприемат централните банки за излизане от кризата и смекчаване на последствията ѝ, Киров е повече от категоричен: „В случаи като този, който определено е сред нетипичните за една икономика, мерките следва да са нетрадиционни - никой реално не може все още да определи дълбочината и точните измерения на кризата, както и къде ще има косвено влияние и за колко дълго“.

Но той дава и друга рецепта - либерализиране на пазарите от гледна точка на нови бизнеси, стимулиране на иновациите, на изкуствения интелект и на фин-тех индустрията наред с вливането на ликвидност. Киров е категоричен, че тези основни мерки биха имали благоприятен ефект.