Какво се случва с насоките на централните банки в коронавирусната криза?

Вече дълго време централните банки влияят на икономиката, прилагайки политиката си за насоки. Но сега несигурността около здравната криза повдига въпроси за ефективността на прогнозите на банкерите.

Тъй като през следващите няколко месеца е възможно всичко - от депресия до рязко възстановяване, централните банки от Вашингтон до Токио направиха обширни обещания за подкрепа на икономиките на страните си за години напред, но с малка точност какво е следващото нещо, което ще се случи или кога, припомня Ройтерс.

Според кризисния план, който беше оформен от Фед през последната година, следващата фаза от политиката на институцията ще включва по-конкретни изявления относно обхвата на действията като покупки на облигации, как тези покупки се свързват с усилията за поддържане на дългосрочните лихви по-ниски и какво трябва да се случи по отношение на високото равнище на безработицата.

Анализаторите смятат, че Федералният резерв може да премине към следващия етап от своя план веднага след заседанието си следващия месец, въпреки че засега банкерите смятат, че прогнозите са твърде несигурни за точни планове.

„След като имаме по-добра представа за това как изглежда перспективата за безработицата, тогава ще можем да предложим повече насоки за бъдещия път на политиката ни, каза управителят на Федералния резерв в Чикаго Чарлз Еванс и добави: "Имаме време да помислим за това".

През миналата седмица беше оповестено, че равнището на безработица в САЩ е достигнало 14,7% през април. Това засилва дебата във Фед за целите на институцията отвъд инфлационните очаквания.

Други големи централни банки също се ангажират с вече познатото обещание да „направим всичко, което е необходимо“, за да преминем през кризата.

В Япония това се преобрази в ангажимент за поддържане на  ниски лихви, докато пандемията премине. „Не е ясно за колко време ще задържим ниските нива на лихвите или евентуално ще ги намалим, защото пътят на пандемията остава много несигурен”, заяви наскоро гувернорът на централната банка Харухико Курода.

Междувременно Централната банка на Великобритания и Северна Ирландия се отклони от първоначалните усилия на предишния управител Марк Карни да обвърже повишаването на лихвите с нивото на безработицата.

„Както и да се развиват икономическите перспективи, банката ще действа при необходимост", заяви новият управител Андрю Бейли през миналата седмица.

Дори Европейската централна банка, където натрупването на нови програми през последните години е изградило може би най-сложната структура на политиката сред основните централни банки, също не може да прогнозира със сравнителна точност какво можем да очакваме.

Програмата за закупуване на облигации в отговор на пандемията ще продължи, докато Управителният съвет на ЕЦБ не „прецени, че фазата на кризата с коронавируса е приключила“. Тази  точка може да се окаже трудна за определяне в различните страни от еврозоната.

Липсата на точност се счита за неизбежна предвид непредсказуемия път на здравната криза, която в началото беше омаловажена от някои централни банки и правителства като малко повече от краткосрочно вълнение - докато не удари с пълна сила и след няколко седмици хвърли глобалната икономика в рецесия.

„Комбинацията от конкретни насоки и ангажименти за мащабни покупки на облигации „може до голяма степен да компенсира“ ограниченията, с които централните банки се сблъскват, след като намалят лихвите си до нула“, заяви бившият управител на Фед Бен Бернанке в реч през януари.

Когато централната банка намали краткосрочния си лихвен процент, по-дългосрочните лихви обикновено спадат, което прави по-евтино купуването на автомобили и домове и по този начин стимулира икономиката. Но, след като краткосрочните лихви достигнат нула, ако е необходим повече стимул, банкерите трябва или да експериментират с отрицателни лихвени проценти, както направиха Япония и Европа, или да използват инструменти като покупки на облигации, както предпочита Фед.

 „Това е друг инструмент, който бихме могли да използваме занапред: закупуването на дългосрочни облигации за предоставяне на повече стимули“, заяви управителят на Федералния резерв в Минеаполис Нийл Кашкари в онлайн събитие през миналата седмица.