Можем ли да поставим световната икономика на пауза?

Коронавирусът създаде нещо ново в икономическата история. Никога досега правителствата не са се опитвали да поставят части от националните икономики в изкуствена кома и да ги събуждат постепенно.  Обществата в средновековна Европа са обръщали гръб на икономиката, опитвайки се да се справят с чумите. При други пандемии, като грипа от 1918 г., икономическите взаимодействия са продължавали почти безпрепятствено, тъй като властите са приемали болестта и смъртността за цена на приемствеността, пише The Wall Street Journal.

Днес в световен мащаб се забелязва стремежът икономиката просто да бъде поставена на пауза. Ако това проработи, ще бъде свидетелство за гъвкавостта на съвременния капитализъм и изобретателността на съвременното управление.

„Ние сме на неизвестна територия. Неминуемо има много предположения “, каза Саймън Тилфорд, икономист от Forum New Economy, берлински мозъчен тръст.

Проблемът е, че икономиката няма бутон за пауза. Мерките за социално дистанциране, като призивът хората да си стоят вкъщи и предприятията да се затварят, освен ако не са от съществено значение, могат да преустановят покупко-продажбата на повечето стоки и услуги. А в същото време много разходи продължават да се трупат. Домакинствата имат наем или ипотека за плащане, както и сметки за храна и други необходимости. Бизнесът има заплати, дългове и други фиксирани разходи. Банките дължат пари и затова трябва да ги събират.

Хората и предприятията могат да живеят от спестяванията си до края на ограниченията. Но много от тях нямат достатъчно резерви. Колкото по-дълго трае извънредното положение, толкова повече хора ще останат без средства.

Частният сектор може да намали разходите си. Но това в същото време повишава страховете от масовата безработица и фалити, унищожаването на жизнеспособни предприятия, отслабването на работната сила и може би трайната депресия.

„Съществува ясен обществен интерес за запазване на работните места и компаниите от този външен шок“, казва Кристиан Одендал, главен икономист в Центъра за европейски реформи. „Нашата икономическа структура е много сложна машина и нейната организация ще бъде трудно заменима, ако изчезне“, добави той.

За да избегне такъв „армагедон“, правителството изпраща или заема достатъчно пари за покриване на заплати, лихви и други фиксирани разходи. На теория държавата може да запази днешните си компании и работни места месеци наред, при условие че може да заеме или отпечата достатъчно пари и да насочи правилно помощта.