На какво ни научи десетилетието на монетарни иновации?

Глобалната финансова криза постави пред централните банки безпрецедентни предизвикателства и техният отговор беше да предприемат извънредни действия. След десетилетие можем да кажем, че тези мерки успяха да спасят глобалната икономика от дефлацията, но също така създадоха някои изкривявания в няколко области на капиталовите пазари, пишат за Financial Times Филип Лоу, гуверньор на Австралийската централна банка и председател на Комисията за глобалната финансова система към Банката за международни разплащания (БМР), и Джаклин Ло, заместник управляващ директор на Монетарния регулатор на Сингапур и председател на Комисията за пазарите към БМР.

Много централни банки въведоха неконвенционални инструменти за парична политика след кризата. Те предприеха широкомащабни покупки на активи и разшириха програмите за кредитиране, увеличавайки балансите си до исторически нива. В няколко държави лихвите бяха намалени под нулата.

Две комисии към Банката за международни разплащания (БМР) публикуваха допълнителни доклади, които оценяват ефективността на неконвенционалните инструменти на паричната политика и анализират влиянието на големите баланси на централните банки върху функционирането на пазарите.

Нестандартните инструменти на политиката се появиха от необходимост. В страните, които бяха най-силно засегнати от икономическата криза, финансовият сектор започна да буксува и спря да върши своята работа, възпрепятстван от загуби и източен от ликвидност.

Последвалата рецесия доведе до повишаване на безработицата. С инфлацията и лихвените проценти на ниски нива ограниченото пространство за конвенционални политики бързо се изчерпа.

Като цяло централните банкери казват, че резултатите от нетрадиционните политики са положителни. Интервенциите помогнаха за изглаждане на очакванията на инвеститорите и потребителите, и за подкрепа на пазарите.

Изследванията на банкери и учени сочат за положителен отговор на икономическата активност на допълнителния стимул, предоставен от нетрадиционните инструменти. Рискът от дефлационна спирала бе до голяма степен избегнат, въпреки че инфлацията все още е под целите на централните банки. Политики за разширяване на балансите им, насочени към подобряване на функционирането на пазара, дадоха плодове на този фронт.

Пътят не бе нито гладък, нито прав, а някои политики бяха по-успешни от други. Докладите заключават, че са били необходими корекции в първоначалните планове с оглед на опита, натрупан в хода на изпълнението.

Политиките, свързани с балансите на централните банки, целящи главно да предоставят парични стимули, имаха някои странични ефекти върху функционирането на пазара - особено по отношение намаляването на наличността на облигации на пазара - които бяха адресирани от компенсиращи мерки на централните банки.

В допълнение, стилът на комуникация на централните банки относно намеренията им и използването на тези инструменти трябваше да бъде адаптиран към променящите се обстоятелства и да се настройва към интерпретациите, които участниците на пазара дават на регулаторните послания.