По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

България ще се присъедини към еврозоната най-рано през 2023 г., посочва рейтинговата агенция Fitch в специален доклад по темата. Според Fitch решението дали България ще се присъедини към ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) се очаква към края на 2019 г. Агенцията потвърди кредитния рейтинг на страната на BBB с положителна перспектива.

Рекордна сума - близо 71 млн. лв., за предстоящите местни избори на 27 октомври одобри кабинетът в сряда. За сравнение - за двата тура от предните местни избори преди четири години правителството е отпуснало 50.5 млн. лв., като в тях са влизали и разходите за референдума за дистанционно електронно гласуване, който се проведе заедно с кметския вот. Парламентарните избори през 2017 г. струваха малко под 30 млн. лв., а последните европейски избори - 32 млн. лв. Сред основните причини за увеличението се сочи значителното завишаване на възнагражденията на изборните комисии.

Ръстът на кредитирането започва да се превръща в риск за формиране на балони в икономиката. Той би могъл да се отрази негативно и по пътя на България към еврото, предупреди председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов. В интервю за БНТ той поясни, че темпове на растеж от 15 - 20%, каквато е динамиката в сегмента потребителски заеми и ипотеки, надхвърлят здравословното ниво и са повод за внимание.

Печалбата на банковата система в края на юли се увеличава с 10% на годишна база и достига 1 млрд. лева. Това е повече с 95 млн. лева в сравнение с със същия период на миналата година, показват данните на Българската народна банка (БНБ). В централната банка изчисляват, че през миналия месец собственият капитал в баланса на банковата система намалява на месечна база с 0,4% (52 млн. лв.) в резултат основно от разпределянето на дивиденти. В края на юли собственият капитал възлиза на 14,1 млрд. лв.

Бюджетният излишък намалява значително заради сделката за закупуването на изтребителите F-16 Block 70. Министерството на финансите очаква бюджетен излишък от 1,1 млрд. лв. към края на август спрямо 3,2 млрд. лв. в края на юли. На месечна база само за август бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е отрицателно.

След ратифицирането от парламента на международните договори за закупуване на самолети F-16 Block 70, въоръжение и свързаните с него системи за дългосрочна експлоатация и поддръжка, както и цялостна подготовка на пилоти и помощен персонал, през август министерството на отбраната е превело сумата в размер на 1,2 млрд. долара по сметка на правителството на САЩ.

ЕС и еврозоната

Кралица Елизабет Втора одобри искането на премиера Борис Джонсън да се спре работата на британския парламент от 9 септември до 14 октомври. Това означава, че ще бъде намалено времето на депутатите да прокарат мерки за предотвратяване на Brexit без сделка на 31 октомври. "Спирането на работата на парламента е недопустимо. Това, което прави премиерът, е заграбване на демокрацията, за да се стигне до напускане на ЕС без сделка", заяви лейбъристкият лидер Джереми Корбин.

Преговорите за сформиране на ново правителство в Италия напредват, след като антисистемното движение "Пет звезди" и лявоцентристката Демократическа партия се разбраха Джузепе Конте да бъде отново премиер. Страната е в криза, след като правителството се разпадна миналата седмицата заради вътрешния саботаж на Матео Салвини - вицепремиер и лидер на крайнодясната "Лига", която заедно с "Пет звезди" съставяше управляваща коалиция.

Инфлацията в Германия се е понижила през август до 1,4 на сто на годишна основа спрямо 1,7 на сто през юли, отдалечавайки се от целевото равнище от малко под 2 процента на Европейската централна банка (ЕЦБ), сочат предварителни данни на Федералната статистическа служба (Destatis). Спадът е над очакванията за 1,5%, посочва tradingeconomics.com. Особено силно забавяне има при растежа на цената на енергията - до 0,6 на сто за една година, спрямо 2,4 на сто през юли и 2,5 на сто през юни. Най-много за годишния процент на инфлацията са допринесли цените на хранителните продукти (2,7 на сто), докато при услугите растежът е 1,6 на сто. На месечна основа цените са се понижили с 0,2 на сто в най-голямата икономика от еврозоната.

Курсът на еврото падна под прага от 1,10 долара в петък и достигна най-ниското си ниво от май 2017 г., след като понижението на единната европейска валута през последните дни се ускори в следобедната търговия.

Трейдърите имат различни обяснения за спада, включително реблансиране на портфейлите в края на месеца, което е засилило съществуващите колебания. По-дългосрочната тенденция, която доведе до поевтиняване на еврото с 0,90% през август, е свързана със забавянето на икономиката в Европа наред с други фактори.

Развиващи се пазари

Международната рейтингова агенция Standard & Poor's (S&P) оценява плановете на Аржентина за преструктуриране на дълговете ѝ като „изпадане в неплатежоспособност“. Експертите на агенцията обясниха в четвъртък, че удължаването на сроковете за падежите на краткосрочните държавни облигации е „едностранно“ решение на правителството в Буенос Айрес. Силно задлъжнялата държава иска да си поеме дъх по този начин.

За тази цел падежите по кредити  на обща стойност около 100 милиарда долара трябва да бъдат удължени. Става въпрос за облигации и за заеми от страна на Международния валутен фонд (МВФ). Този ход цели да осигури платежоспособността на правителството. Съобщението на финансовия министър Ернан Лакунса предизвика пазарни сътресения.

Междувременно самият фонд заяви, че ще анализира искането на Аржентина и ще оцени последиците. В свое изявление базираната във Вашингтон международна финансова институция поясни в  опит да успокои пазарите, че продължава да подкрепя Аржентина в тези тежки времена за страната. През май 2018 г. на фона на рязкото понижение на курса на националната валута президентът на Аржентина Маурисио Макри се обърна към МВФ за помощ. През юни фондът одобри кредит на стойност 57 млрд. долара по механизма стенд-бай. Подписаното споразумение предвиждаше редица реформи, които бяха насочени към спад на инфлацията и бюджетния дефицит. Към момента МВФ е превел на Аржентина 44,1 млрд. долара.

Бразилската централна банка увеличава усилията си за борба с обезценяването на местната валута реал. Централната банка обяви във вторник изненадващо, че се е намесила на валутния пазар и е продала долари. Точният обем на продажбите първоначално не беше известен, предава Ройтерс.

Съобщението помогна на реала да се възстанови до нива от 4,1340 за долар, след като спадна до единадесетмесечния минимум от 4,1940 реала за долар. Рекордно ниското ниво на валутата беше 4,25 реала за долар през септември 2015 г., когато Бразилия беше в тежка рецесия. Интервенцията бележи първия път от 10 години насам, в който банката е продала долари на спот пазара, без да използва допълнителни инструменти или ангажимент за обратно изкупуване. Банката обяви по-късно, че планира да продаде до 1,5 милиарда долара на спот пазара в сряда, но с ангажименти за обратно изкупуване, наред с планираната продажба на спот пазара на 550 милиона долара, свързана с редовни търгове за суап контракти.

Юанът отбеляза най-големия и месечен спад от повече от 25 години. През август китайската валута се е обезценила с 3,7 процента спрямо щатския долар - най-слабият месец след реформата на китайската валута от 1994 г. За Китай това развитие е възможност, но същевременно и риск.  Дълго време стойността от седем юана за долар беше основна психологическа граница. Но тъй като този праг беше надминат в началото на месеца за първи път след единадесет години, подходът се промени. Междувременно извънредното състояние стана новата нормалност: юанът отслабва леко, но стабилно спрямо американската валута. В петък следобед един долар струва 7,1855 юана – а месечното дъно е дори на ниво от 7,185 юана. На 1 август един долар все още струваше по-малко от 6,8985 юана.

Това би могло отново да предизвика гняв към Китай от страна на САЩ. Президентът Доналд Тръмп отдавна критикува слабия юан. САЩ дори официално определиха Китай като валутен манипулатор. Основната цел на тази класификация според американския закон от 1988 г. е да принуди съответната страна да води преговори за нейните валутни практики.