Джеймс Булард: ЕЦБ е по-независима от Федералния резерв

Американският централен банкер Джеймс Булард поддържа тесен контакт с Европа. Тези дни бе в Амстердам за конференция на Холандската централна банка, където говори за ефектите от ниските лихвени проценти. Въпреки напрежението между Европа и САЩ обменът на информация между централните банки продължава да работи много добре, казва Булард в интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt. А самите централни банкери имат много теми за разговор заради търговския спор между САЩ и Китай и тревогите за независимостта на централните банки.

Запитан как ще коментира изказването на президента на Европейската централна банка Марио Драги, който изрази загрижеността си относно независимостта на Фед, Булард отговаря, че Федералният резерв си е създание на Конгреса. „В този смисъл мисля, че Фед разполага с по-малка независимост от ЕЦБ, която беше създадена с договор между няколко държави. Въпреки това и в двата случая е трудно да се променят правилата. Това дава на двете институции известна защита срещу политическата ежедневна дейност и намеса“, убеден е Булард..

Въпреки това той е убеден, че все още е гарантирано, че централните банки остават извън ежедневния политически свят.

Същевременно Булард се съгласява с изказване на предишния главен икономист на ЕЦБ Отмар Исинг, който заяви наскоро, че независимостта на централните банки може да остане в миналото. „Съгласен съм. Не е напълно очевидно и безспорно, че централните банки по целия свят ще останат относително независими от политиките. Има десетки примери в следвоенната епоха, когато правителствата се опитват да използват централните банки за своите цели. Обикновено те се нуждаят от пари, за да финансират своите разходи и това води до висока инфлация. Аржентина и Венецуела са добри примери за това“, казва той.

Булард коментира и една от възможностите пред американския президент Доналд Тръмп да влияе на Фед – номинациите му за членове на Борда на директорите.

„Той назначи четирима от петимата директори, които днес са в Борда. Избра хора, които са много в традицията на Фед – те са много опитни експерти по темата. Мисля, че той свърши добра работа по тези назначения. Ако искаше по-радикална политика, щеше да избере други хора“. Според Булард от Белия дом зависи какво ще се случи след скорошните неуспешни номинации на Стивън Мур и Херман Кейн, които бяха спорни. „В пълния си състав Комитетът за открития паричен пазар (FOMC) ще има 19 души. Един нов член няма да промени много посоката на паричната политика. Приветствам всякакви възгледи“, каза още централният банкер.

По думите му последните мерки на централната банка от началото на годината, с които Фед осъществи обрат и след четири увеличения на лихвите миналата година не очаква подобни ходове през тази година, са били правилни.

„По мое мнение вятърът в паричната политика на САЩ се обърна напълно. Както можете да видите, доходността по 10-годишните американски облигации достигна 3,25% през есента и сега намаля до 2,5%. Но икономиката на САЩ се развива добре, ръстът е около 3 на сто, безработицата е ниска...“

Булард обаче признава, че предпочитаната мярка за инфлацията от Фед, т. нар. базисна инфлация, не се развива спрямо очакванията.

„На този етап от бизнес цикъла обичайно бих очаквал инфлация от поне два процента. Вместо това тя е под нашата цел от два процента. И това е вече в продължение на няколко години, така че ме тревожи. Една възможна стратегия би било инфлацията да се придвижи към целта, особено във време, когато икономиката се справя добре. Ако същинската инфлация упорито остане на ниво от 1,6 на сто, ще посъветвам FOMC да понижи лихвите и да опита да върне инфлационните очаквания към 2 на сто“.

Според Булард инфлацията продължава да е ниска, защото през последните години връзката между реалната икономика и инфлацията се е сринала. „Не можем просто да приемем, че ниската безработица сама по себе си ще доведе инфлацията до нашата цел или по-нагоре“.

Централният банкер коментира и опитите на Доналд Тръмп да накара Фед да понижи лихвите. „Не се изненадвам, че президентът Тръмп коментира паричната политика, като се има предвид предисторията му в сектора на недвижимите имоти, където лихвените проценти са от решаващо значение. Той е осведомен и има мнение. Вероятно ще чуем още негови коментари“. Булард счита, че не е необичайно един политик да коментира подобни теми, било то и с такава тежест, каквато има американският президент.

„Естествено е за президент, който се интересува от лихвените проценти, да говори за паричната политика. В миналото и други президенти са коментирали политиката на Фед. Само скорошните администрации на президентите Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама преследваха линията да останат отвъд тези коментари“.

В края на интервюто си Булард коментира и преразглеждането на стратегията на Фед за паричната политика, където особено обсъждана тема е целта за инфлация от два процента.

„Председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че целта от два процента не трябва да бъде част от прегледа. Мисля, че тази цел се превърна в международен стандарт. Много други страни я имат. Ако САЩ се отклони от нея сега, това ще предизвика хаос на валутните пазари“, коментира Булард.

Една възможност според него би била средностатистическа цел за инфлацията. „Може да се каже, че ако в дадена година пропуснем целта на инфлацията в посока надолу, ще се стремим към малко по-висока инфлация през следващата година“, казва той.

Другата важна тема - т.нар. управление на кривата на доходността, според Булард трябва да бъде част от дебата. „След финансовата криза бях изненадан, че това не мина на преден план веднага. По онова време се твърдеше, че балансът ще излезе извън контрол, ако трябва да се преследват цели за дългосрочни лихвени проценти. В ретроспекция може да се каже,че точно това се случи през последните десет години чрез количественото облекчение, т.е. с покупките на облигации“, казва Булард.

„Японците въведоха контрол на кривата на доходността, а доходността по десетгодишните облигации е там, където централната им банка иска да е. В същото време обемът на месечните покупки на активи беше намален в сравнение с фазата от количественото облекчение“, пояснява Булард.